Президентът на ЕЦБ: „Геоикономиката“ чертае новата финансова реалност
Увеличение от само 2% в търговията на еврозоната би било достатъчно, за да компенсира загубата на износ за САЩ заради митата - убедителна причина да се приложат реформите на Драги и Лета, заяви Лагард
&format=webp)
Намираме се в един нов свят – свят, в който политиците вече не могат да се ограничават до традиционните икономически и финансови променливи.
Сега трябва да включим „геоикономиката“ в нашите анализи.
Това отбелязва в началото на речта си на Четвъртата международна конференция по парична политика на Финландската централна банка президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.
Терминът е въведен през 1990 г. от Едуард Лутвак, който описва геоикономиката като „смесица от логиката на конфликта с методите на търговията“, обясни тя, като подчерта, че това не е протекционизъм в стария смисъл на защита на уязвимите индустрии, а търговията е използвана като инструмент на властта, стратегия за влияние и доминиране.
Лагард посочва, че във Финландия, идеята, че икономиката не може да бъде отделена от геополитиката, не е нова.
В началото на 90-те, след разпадането на Съветския съюз, Финландия загуби повече от 10 % от БВП, когато търговията с източната й съседка внезапно прекъсва. Малко страни знаят по-добре цената на игнорирането на геополитическите реалности.
Днес останалата част от Европа е изправена пред подобно изпитание, отбелязва президентът на ЕЦБ.
По думите ѝ, „неоправданата война в Украйна и последвалите санкции“ са преобразили европейския пейзаж, но
2025 г. е първата година, в която самата Европа е на прицел.
В момента сме изправени пред най-високите мита от времето на Смут-Хоули през 30-те години, наложени от най-големия ни търговски партньор. Световната търговия се променя, тъй като другите страни реагират на тарифите, насочени към тях. И в рамките на само няколко месеца станахме свидетели на рязко нарастване на несигурността в търговията и на резки колебания в обменните курсове.
Сега е подходящ момент да направим равносметка на това, което сме научили досега, и какво означава то за паричната политика, подчертава Лагард.
Търговски войни: очаквания срещу реалност
Преди една година повечето хора биха предположили, че увеличаването на американските мита от 1,5% на 13% ще предизвика сериозен негативен шок за икономиката на еврозоната.
Действително, повечето търговски модели прецениха, че налагането на мита ще има като цяло отрицателно въздействие върху растежа в еврозоната и вероятно положително въздействие върху инфлацията, поне в краткосрочен план, отбелязва Лагард, допълвайки, че такава е била и вътрешната оценка на ЕЦБ през декември миналата година, макар и в значителна несигурност.
Три канала обикновено се считат за решаващи за постигането на такъв резултат.
Първо: Ответни мерки
Очакваше се реципрочните мита да повишат разходите за внос и да се отразят на веригите за доставки. В повечето модели този канал на ответни мерки е бил най-големият фактор за по-висока краткосрочна инфлация.
Второ: Обменен курс
Очакванията са били тарифите да предизвикат обезценяване на еврото спрямо долара – подтикнато от очакванията за по-високи лихви в САЩ и по-малък търговски дефицит на САЩ – като по този начин се е усилила вносната инфлация.
Трето: Несигурност
Очакванията за повишената несигурност в търговската политика са били и за силно влияние върху бизнес инвестициите и растежа, често повече от прякото въздействие на тарифите върху самите износи. Очаквало се е това да е най-голямата отрицателна сила за растежа.
Въпреки това, някои от тези предположения не се потвърдиха, посочва Лагард.
По думите ѝ, причината за това е, че тарифите не са били изолирано икономическо събитие, а симптом на по-широка геополитическа промяна, предизвикала динамика в политическата икономика, извън стандартните модели.
В Европа и в световен мащаб ответните мерки са били ограничени.
В отговор на американските мита върху стоманата и алуминия ЕС обяви контратарифи върху американски стоки на стойност около 26 млрд. евро, но ги суспендира, след като през юли беше сключено споразумение, припомня Лагард.
Натискът от големите индустриални групи да се избегне продължителен цикъл от ответни мита, и опасенията, че това може да застраши подкрепата на САЩ за войната в Украйна, в крайна сметка са надделяли над чисто икономическите изчисления.
В резултат все още не сме свидетели на значителни смущения във веригата на доставки. Натискът върху глобалната верига на доставки остава ограничен, а в еврозоната индикаторите за затруднения са близки до историческите средни стойности, допълва президентът на ЕЦБ.
Според нея, ако има нещо, с което еврозоната се сблъсква, то е по-скоро нарастващ внос, отколкото блокирани вериги на доставки. Търговският дефицит на еврозоната с Китай се е увеличил с около 10% тази година, макар че това се дължи по-скоро на по-слабото търсене в Китай, отколкото на пренасочване на търговските потоци.
Валутният курс също не се е движил според очакванията.
Вместо да се обезцени, еврото значително се е повишило. От началото на тази година то се е повишило с 13% спрямо щатския долар, докато номиналният ефективен валутен курс се е повишил с 6,5 %, а реалният ефективен валутен курс с 5%.
Според Лагард, това отразява факта, че налагането на американски мита съвпада с по-широка преоценка на позицията на страната в глобалната финансова система.
Инвеститорите започнаха да се съмняват дали щатският долар ще продължи да заслужава статута си на най-сигурна валута – друг политико-икономически фактор, който тесните, фокусирани върху тарифите модели изключват по подразбиране, подчерта тя.
Международната роля на еврото ни помогна да се предпазим от произтичащата от това нестабилност на обменния курс, като 52% от вноса ни се фактурира в нашата собствена валута. Но много от ключовите вносни стоки, особено суровините, все още се ценообразуват в долари, признава Лагард.
Поскъпването на еврото е ограничило вносната инфлация от веригите за доставки, но в същото време е наложило допълнителна тежест върху растежа.
Ефектите от несигурността са по-скоро в съответствие с очакванията. Очакваното кумулативно въздействие на тарифите и несигурността върху растежа е около 0,7% между 2025 и 2027 г., в сравнение с прогнозите на ЕЦБ от миналия декември.
Президентът на ЕЦБ посочва, че несигурността в търговската политика е намаляла по-бързо от очакваното след сключването на споразумението САЩ, а същевременно еврозоната е предприела вътрешни мерки за стимулиране на растежа като противодействие на външната слабост.
По-специално,
правителствата в Европа се ангажираха с най-голямото увеличение на въоръжаването от десетилетия насам,
като някои от тях компенсираха години на недостатъчни инвестиции. Сега се очаква правителствените инвестиции да добавят 0,25% към растежа между 2025 и 2027 г., като компенсират около една трета от търговския шок, допълва Лагард.
ЕС продължава да работи по търговски споразумения, които ще подкрепят растежа. Споразуменията с Меркосур и Мексико, които в момента се приемат, обхващат над 3% от износа на стоки, а споразуменията, които в момента са в процес на договаряне, представляват още 6%.
Според Лагард това е още един пример за реакция, която моделите не са могли да предвидят предварително: търговският натиск е накарал европейските правителства да преоценят по-широките си търговски и сигурностни отношения, което е довело до ендогенна инвестиционна реакция.
Като цяло, без ответни мерки и при поскъпващ валутен курс, тарифите досега са имали слабо инфлационно въздействие, като неблагоприятните ефекти са ограничени главно до растежа. Тези ефекти обаче са били относително умерени благодарение на вътрешната реакция.
Баланс на рисковете
В условията на висока несигурност разбирането на същността на шоковете е предпоставка за изготвянето на правилна базова прогноза, категорична е президентът на ЕЦБ. Според нея обаче също толкова важно е да се отчете балансът на рисковете, за да сме подготвени за ситуация, в която базовият сценарий може да се окаже остарял, и да можем да действаме превантивно, ако е необходимо.
Първоначално считахме, че рисковете за растежа от американските мита са по-скоро негативни, посочва Лагард.
Прогнозите са били основани на обширен анализ на сценарии, включително за ескалация и компенсиращи сили – по-специално въздействието върху растежа на устойчивото увеличение на разходите за отбрана и инфраструктура. Тези сценарии са показали, че най-значимите рискове – тези, които биха могли да отклонят растежа най-много от настоящата му траектория, са по-скоро в посока надолу, отколкото нагоре.
Например, експертите на ЕЦБ считат, че сериозно ескалиране на търговските напрежения би могло да понижи растежа кумулативно с около 1% през прогнозния хоризонт. Потенциалният тласък от по-високите разходи за отбрана не би бил достатъчен, за да компенсира това, дори ако всички страни изпълнят изцяло ангажиментите си към НАТО.
Това неравновесие в рисковете остава в сила и днес, подчертава Лагард.
Въпреки това, на последната си среща финансистите от ЕЦБ са преценили, че рисковете за растежа са по-балансирани, тъй като вероятността от реализиране на значителни, свързани с митата, е намаляла благодарение на новото търговско споразумение.
Според Лагард, сценарният анализ към момента сочи, че рисковете за инфлацията остават добре овладяни.
Ако търговските напрежения се възобновят, експертите прогнозират умерено понижение на инфлацията през 2027 г., което отразява по-слабия растеж. По-високите разходи за отбранително оборудване, от друга страна, биха довели до умерено повишение на инфлацията, като се има предвид относително малкият им дял в потребителската кошница.
Експертите са проучили и сценарии, които биха повлияли по-пряко на цените: в негативен план –понижение на китайските експортни цени като стратегически отговор на митата; и в положителен план – по-изразени затруднения в глобалните вериги за доставки. И в двата случая обаче въздействието би било ограничено, като инфлацията през 2027 г. би се различавала само с 0,1-0,2%.
Политически последици
Какво означава това за паричната политика в еврозоната?
Инфлационният шок, с който се сблъскахме през последните години, вече е практически преодолян в еврозоната, заявява Лагард, но отбелязва три причини, поради които това важи за настоящата ситуация.
Първо, тъй като търговските шокове не създават нови инфлационни напрежения, финансистите са изправени пред класическия политически компромис, при който централната банка се сблъсква със забавяне на растежа и нарастваща инфлация.
Това вече ни позволи да намалим основните лихвени проценти с 100 базисни пункта от декември насам, като смекчихме въздействието и същевременно запазихме средносрочната инфлация в рамките на целта, обясни Лагард.
Второ,
доколкото можем да моделираме бъдещето, рисковете за инфлацията изглеждат доста ограничени и в двете посоки.
Трето, с основни лихвени проценти от 2% в момента, сме в добра позиция да реагираме, ако рисковете се променят или възникнат нови сътресения, които заплашват нашата цел.
В същото време ние се движим в много по-трудна среда от преди – обременена от война, мита и несигурност – което също трябва да вземем предвид в нашата политика. Ако разгледаме „известните известни“, рисковете изглеждат добре ограничени, допълва президентът на ЕЦБ.
Но има и „известни неизвестни“ – преди всичко как компаниите в еврозоната ще се адаптират към тази нова обстановка. Те все още изчерпват запасите си и поемат удара върху маржовете, така че пълните ефекти от американските мита все още не са ясни.
Накрая, има и „неизвестни неизвестни“: в един свят на геоикономика новите търговски и геополитически сътресения ще останат постоянна характеристика на нашата среда.
Начинът, по който тези сили ще се проявят, ще има неизбежно въздействие върху паричната политика – не само чрез влиянието им върху растежа, но и върху потенциалния растеж, категорична е Лагард.
Ако компаниите интерпретират новата среда като траен шок на доверието, бихме могли да станем свидетели на изтегляне на инвестициите от еврозоната.
Предварителният анализ на експертите сочи, че при равни други условия митата вероятно ще окажат негативно въздействие върху потенциалния растеж. По-ниският потенциален растеж от своя страна би оказал натиск за понижаване на реалните лихвени проценти и би намалил наличното пространство за маневриране на политиката.
Но има и други възможности, ако правителствата действат решително и дадат на бизнеса нови причини да е уверен.
Един фактор, който често се пренебрегва в дебата за тарифите, е, че нашият вътрешен пазар е много по-важен за търговията от глобалния пазар, обяснява Лагард. Анализът на ЕЦБ показва, че увеличение от само 2% в търговията в рамките на еврозоната би било достатъчно, за да компенсира загубата на износ за САЩ, причинена от по-високите тарифи.
Това е убедителна причина да се приложат реформите, посочени в последните доклади на Марио Драги и Енрико Лета, по-специално опростяването на тежките регулации, завършването на единния пазар и изграждането на истински европейски капиталов пазар, смята президентът на ЕЦБ.
Според нея същите реформи биха помогнали на европейските компании да възприемат по-бързо изкуствения интелект. Това би довело до положителен шок за потенциалния растеж, като би помогнало да се балансират негативните сили, идващи от чужбина.
Накратко, нищо в нашето бъдеще не е предопределено – и никоя от страните не може да си позволи самодоволство.
Ние не можем да се ангажираме предварително с никаква бъдеща лихвена политика, независимо дали тя е свързана с действие или бездействие. Трябва да останем гъвкави и да сме готови да реагираме на данните, когато те станат известни, посочва Лагард.
В заключение, тя заявява, че можем да се утешим с факта, че преодоляхме голям инфлационен шок след пандемията и с това, че икономиката досега се справи с размириците в търговските отношения. И все пак трябва да останем бдителни за възможността, че не всички последствия са видими днес и че все още ни предстоят нови шокове.
Когато погледнем към бъдещето, ние го правим, като имаме предвид дългогодишната традиция на Финландия на „сису“ – кураж и вътрешна сила в лицето на несигурността. „Сису“ не е проява на мимолетна смелост, а по-скоро силна решителност и упоритост да продължиш да се бориш, дори когато времената станат трудни.
Днес сме в добро положение, но то не е постоянно. Нашата задача е да го поддържаме с гъвкавост, смирение и солидна основа в данните, завършва президентът на ЕЦБ.