Президентът на САЩ Доналд Тръмп прави всичко възможно, за да промени световния финансов ред, който според него действа срещу интересите на Америка.

Но под прикритието на продължаващия хаос Европа съзира възможност да развие собствените си интереси, отбелязва в анализ Politico.

В речта си пред лидерите на ЕС по време на срещата на върха в четвъртък президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че обединен финансов пазар на ЕС би могъл да привлече инвеститори, търсещи алтернативи на американската финансова система, според дипломат и служител на ЕС, запознат с разговорите при закрити врата.

Посланието на Лагард към събралите се правителствени лидери беше просто: Престанете да губите време, сега е моментът да ударите.

От самото създаване на еврото политиците мечтаят да намалят господстващото положение на щатския долар в световните финанси и търговия, което осигурява на американското правителство и бизнеса по-ниски разходи за финансиране, жизненоважно предимство в глобалната конкуренция за капитал.

Досега обаче единната валута не оправдава очакванията.

На долара се падат около 90% от глобалните транзакции и той остава еталон, спрямо който се измерват другите валути, коментира Джоан Фелдбаум-Уайдра, старши управляващ директор за суверенни държави в агенцията за кредитен рейтинг KBRA.

Според доклада на ЕЦБ за ролята на еврото през 2024 г. около 60% от чуждестранните облигации се емитират в долари. В същото време делът на еврото е 20%, който остава приблизително стабилен от 10 години. Доколкото доларът е загубил позиции, например във валутните резерви на държавите, това се дължи на възхода на трети валути, докато делът на еврото е останал стабилен.

След Втората световна война САЩ доминират в международния финансов пейзаж.

Това се установява с конференцията в Бретън Уудс през 1944 г., която я поставя в центъра на глобална система от фиксирани, но регулируеми валутни курсове.

Тя се утвърди благодарение на статута на САЩ като военна свръхсила, размера и динамиката на икономиката им и утвърждаването на Уолстрийт като основна връзка на световните финансови потоци.

През 1964 г. хегемонията на долара достига дотам, че френският министър на финансите Валери Жискар д'Естен говори за „прекомерната привилегия“ на валутата.

Въпреки разпадането на Бретън-Уудската система, глобализацията на финансовите пазари и постоянната способност на САЩ да привличат капитали гарантират, че тази прекомерна привилегия не само е оцеляла, но и се е увеличила: според проучване от миналата година тя възлиза на цели 0,9 процентни пункта от БВП годишно.

Теоретично Европейският съюз може да съперничи на САЩ с голямата си икономика, развит банков сектор и действаща правова държава. На практика, въпреки че се говори за вътрешен пазар, финансовата система остава фрагментирана в 27 различни национални сектора.

Лагард призова политиците да продължат с трансграничната интеграция.

Инвеститорите, уплашени от политическата нестабилност в САЩ, биха могли да се обърнат към европейските активи като към сигурно убежище.

„Сигурен съм, че настоящата политика на САЩ повдига въпроси за ролята на долара в по-дългосрочен план, с което се създава възможен риск за глобалната финансова стабилност“, смята Ерик Нилсен, главен икономически съветник в UniCredit.

Тарифните политики на президента Доналд Тръмп и признаците за готовността му да разшири границите на изпълнителната власт започват да оказват влияние върху американската икономика.

S&P 500, един от основните индекси на фондовата борса, се намира на територията на корекция - спаднал с повече от 10% от встъпването в длъжност на Тръмп.

Настроенията на малкия бизнес са понижени и спадат. Усещането за ерозия на върховенството на закона, например чрез заплахи за независимостта на централните банки, създава допълнително безпокойство.

Миналия месец управителят на Централната банка на Франция Франсоа Вилерой дьо Гало предупреди, че Белият дом създава „опасна“ икономическа среда.

В речта си пред лидерите на ЕС Лагард, както се съобщава, е обърнала внимание на тенденцията чуждестранните инвеститори да не реинвестират пари в американски облигации, когато настъпи падежът на съществуващите им авоари.

Нетните покупки на чуждестранните инвеститори се разминаха с очакванията тази година и през януари станаха отрицателни за втори път от над четири години.

Анализаторите обаче са единодушни, че всякакви разговори за изместване на доларовата система са преждевременни.

„През последните десетилетия няколко пъти беше обявяван краят на долара. Но това така и не се случи“, казва Карстен Бржески, глобален ръководител на макро отдела на ING.

„Малко вероятно е еврото да замени долара като резервна валута направо“, каза Марко Папич, главен стратег в BCA Research. „Европа може и да се превъоръжава с хъс, но нейната глобална проекция на мощ вероятно ще изостава от тази на САЩ поне през следващото десетилетие, а всяка резервна валута в историята е била допълвана от глобална военна хегемония.“

Една от пречките, които повечето анализатори изтъкват, е размерът и дълбочината на държавния дълг на САЩ. Непогасената част от държавните ценни книжа, както се наричат американските облигации, възлиза на 28,6 трилиона долара. На финансовите пазари дългът на САЩ функционира подобно на парите в брой за обикновените хора. Банките и инвеститорите използват съкровищните облигации, за да търгуват помежду си и да ги държат като обезпечение. Дългът е основна част от финансовата система.

В Европа няма нищо подобно. Съвместното емитиране на дълг в ЕС остава нередовно. И макар че общият размер на неизплатения дълг нараства - в края на 2024 г. възлиза на 578 млрд. евро според вътрешен документ на ЕК, остава малък дори в сравнение с националния дълг на отделните държави от ЕС.

„За да превърне еврото в по-привлекателна алтернатива на долара, Европа ще се нуждае от ясни сигурни активи“, допълва Карстен от ING. „Съвместният европейски дълг би бил такава алтернатива, но размерът му все още би бил много по-малък от всеки изтичащ американски дълг.“

В медиите се появиха съобщения, че екипът на Тръмп би искал да пренареди финансовата система в рамките на така нареченото „споразумение от Мар-а-Лаго“.

Идеята, която не е официално подкрепена от Белия дом, би представлявала доброволна девалвация на долара, извършена в съгласие с американските съюзници, с цел да се повиши конкурентоспособността на производството.

В Европейския парламент Лагард отхвърли идеята за споразумение като „спекулативна неидентифицирана договореност“, която „няма съдържание“. Въпреки това тя предупреди, че Европа трябва „да бъде готова за всичко“.

Давиде Онелия, директор „Европейски и глобални макроси“ в TS Lombard, заяви, че опитът за умишлена девалвация от САЩ всъщност може да е възможност за еврото.

За да се случи това обаче, е необходимо „широкомащабно непрекъснато емитиране на съвместен дълг на ЕС“, обясни той.

„Проблемът остава и винаги е бил политически. Да се тръгне по този път би означавало да се вземат дълбоки политически решения за страните членки. Въпреки това, възможността е налице.“, допълва експертът.