Напоследък се излива много мастило заради заплахата на Тръмп за 100-процентови мита върху всяка страна, която „напусне долара“.

Макар републиканецът да не обяснява вижданията си с особено много детайли, централното място на долара в международната парична и финансова система дава на САЩ несравними правомощия да наблюдават трансграничните потоци и да ги ограничават, както признава назначеният за министър на финансите Скот Бесент.

Изглежда, че това надделява над предпочитанията на новоизбрания вицепрезидент Ванс, който смята, че централното място на долара е довело до неоправдана сила на валутата и деиндустриализация на САЩ. Самият Тръмп също изглежда вярва в това, като по-рано тази година заяви пред Bloomberg, че САЩ имат „голям валутен проблем“.

Всичко това предполага конфликт между две гледни точки - някой би могъл да ги нарече „Долар на националната сигурност“ и „Долар на търговията“. Но има и трета критична глобална роля - Доларът за финансова стабилност. И тук схващанията могат да имат голямо въздействие върху останалата част от света, пише в анализ за Financial Times Картик Санкаран, старши научен сътрудник по геоикономика в Института за отговорна държавна политика „Куинси“.

Изборът на финансов мениджър от Уолстрийт се възприема от инвеститорите като знак, че политиките на новоизбрания президент могат да бъдат по-умерени

Доларът падна след номинацията на Скот Бесънт за министър на финансите

Ролята на долара като водеща деноминация за трансгранични заеми и фактуриране означава, че когато той е твърде силен (т.е. фракцията на търговския долар губи), това води до затягане на финансовите условия в голяма част от света.

Това засяга развиващите се пазари, които заемат предимно в долари, като оскъпява изплащането, а други, чиито инвеститори са чувствителни към зелените пари на дълговите си пазари в местна валута, подлага на отлив на капитали.

Комбинацията от силен долар и по-бавен глобален растеж може да се окаже особено токсична за износителите на суровини, които получават кредитиране в долари - а такива има много.

Те предлагат на инвеститорите както възможности за хеджиране срещу слабото еврото, така и буфер срещу несигурността на политическите промени в новата ера на Тръмп

От Novo Nordisk до Nivea: Европейските компании, които печелят от силния долар

Досега пазарите реагираха на тарифните заплахи, повишавайки курса на долара. И макар че това засилване може да потисне ценовите сигнали, които благоприятстват заместването на вноса, то също така би предложило частична компенсация на инфлационното въздействие на митата.

Този компромис има смисъл, ако основната концепция за митата се основава не толкова на индустриалната стратегия, колкото на идеята, че отнемането на достъпа до пазара на САЩ може да се използва като бухалка, включително за геополитически цели. А това изглежда като администрация, която обича геоикономическите си бухалки, обяснява Санкаран.

Широко разпространено убеждението, че тарифите, които водят до отслабване на юана, ще засилят изтичането на капитали от Китай, наред с периодичната надежда, че този процес ще удари по легитимността на комунистическия режим. Но да се тласне страната към по-дълбоко икономическо неразположение (повече, отколкото вече е постигнала собствената ѝ политика) би причинило много съпътстващи щети.

За последните 14 години общият дълг на страната - включително този на правителствата, домакинствата и компаниите - скочи повече от 5 пъти

Китай е готов да задлъжнее още повече, за да се противопостави на митата на Тръмп

Китай все още е втората по големина икономика в света. Всяка стратегия за отслабването ѝ би имала последици за страните, които се конкурират с нейния износ и/или са чувствителни към китайския растеж и внос. Това включва много съюзници на САЩ, като двама от четиримата членове на Четворката - Япония и Австралия - отговарят на тези изисквания.

Всичко, което засегне Китай, ще повлияе още по-силно на други развиващи се пазари. Техните валути ще отслабнат заедно с юана, но без да имат свободата, която произтича от това, което има Китай - поне 3 трлн. долара в официални резервни активи и още толкова в други квазиправителствени институции. Става дума за дълг, който е предимно в местна валута, държан от инвеститори. Наред с това идват и огромен производствен експортен сектор, както и доходност на местните облигации от едва 2%. Животът на страните без тези буфери би бил много по-труден.

През последния месец единната валута поевтиня с повече от 3% спрямо щатския долар, спадайки под 1,08 - най-ниското ниво от 2 август

Три фактора, които устойчиво дърпат еврото надолу

Една такава идея е, че трансграничната наличност на стейбълкойни, базирани на долара, може да разшири влиянието (или доминацията) на долара, позволявайки заместване на валутата (или изтичане на капитали) извън САЩ. Понякога това се представя като натрупване на резерви в частния сектор, който ще подкрепи търсенето на американски държавен дълг - естествения активен еквивалент на емитента на USD стейбълкойн.

Вече повече от десетилетие много развиващи се страни се сблъскват с проблема, че финансовите им цикли се определят във Вашингтон, въпреки че критичните компоненти на реалния им цикъл - например търсенето и цените на суровините - се определят в Пекин.

Съществуват аргументи в полза на многополюсна глобална парична система, която избягва точно такова разминаване между реалните и финансовите цикли в отделните центрове.

Единственото място според експертът, което се е доближило до това, е еврозоната, където общата валута е не само деноминация за търговия, но и за трансакции на капиталовите пазари, подкрепяни от централна банка, която след 2012 г. започна да приема сериозно функцията си.