Страх в управлението, нерационално харчене и риск от задълбочаване на структурните проблеми в публичните финанси.

Тези три основни линии очерта икономистът Красен Станчев в анализа си за новия проект за Бюджет 2026 в предаването „120 минути“ по bTV с водещ Светослав Иванов. „Този проектобюджет не решава проблемите - и хората ще го разберат много бързо“, каза експертът.

Станчев започна с тезата, че новият проект на бюджета е продукт на два вида страх:

Политически страх – управляващите не успяват да се договорят по обещаните структурни реформи.

Административен страх – страх да не бъде загубена лоялността на назначените в държавната администрация.

Икономистът подчерта, че въпреки шумно анонсираните промени, бюджетът на практика не отразява реформи, а консервира статуквото.

Финансовият Министър Теменужка Петкова посочи, че още в понеделник ще заседава Националният съвет за тристранно сътрудничество, като целта е проектът за бюджет за 2026 година да бъде внесен в Народното събрание в понеделник следобед

Министерството на финансите публикува новия проект на бюджет за 2026 година

Данъци и осигуровки: Критики към модела на облагане

Според Станчев отказът от увеличаването на данък дивидент е логичен и икономически коректен, защото:

  • приходите от него са минимални;

  • представлява форма на двойно данъчно облагане;

  • по-високата ставка би изкривила стимулите и би насърчила пренасочване на доходи.

По-остър бе коментарът му относно осигурителните промени. Макар повишението да е отложено за 2027 и 2028 г., ефектът според Станчев ще бъде същият – увеличаване на разходите за труд и недоволство сред работещите.

Той подчерта, че делът на публичните трансфери към пенсии продължава да расте, независимо от формалното отлагане на увеличението на вноските.

Това постепенно застрашава позицията на България като една от държавите в ЕС с най-ниска задлъжнялост. По-важният въпрос е как ще бъде използван дългът

ИПИ: Рязкото повишение на дълга е гаранция за вдигане на данъците

„Преторианска гвардия“ и заплатите в силовия сектор

Една от най-ярките критики на икономиста беше отправена към запазването на автоматичните механизми за индексация на заплатите в системите за сигурност.

Станчев нарече това „огъване пред преторианската гвардия“ - групи в силовите ведомства, които традиционно упражняват силен политически натиск и получават щедри увеличения.

В същото време проектът предвижда 10% увеличение на възнагражденията в целия публичен сектор - мярка, която Станчев определи като „абсолютно алогична“ спрямо растежа на производителността По думите му това са увеличения, които ще бъдат финансирани единствено с нов дълг.

Новият “възможен” бюджет, според експерите на Института за пазарна икономика

Площадът спечели битката, но войната за бюджета тепърва предстои

Държавният дълг: „Юношите вече дължат по 1400 евро“

Най-тревожната част според Станчев е свързана с дълговата политика. По думите му дори без максимално допустимия нов дълг, всеки млад човек в България вече носи бъдещо задължение от около 1400 евро, разпределено върху следващите десет години.

Експертът направи сравнение с периода след Живков, когато неговото поколение е плащало значително по-малко въпреки по-голямото население.

Оптимизация на администрацията: Между мит и реалност

Докато правителството обещава съкращаване на 5500 незаети щатни бройки в администрацията, Станчев заяви категорично: Тези щатове се използват като „бартер за свобода на министрите“: чрез тях могат да раздават бонуси и вътрешни стимули. Реално съкращения не се очакват, каза експертът.

Станчев припомни още, че разходите за администрация са на едни от най-високите нива в ЕС - около 10 млрд. евро годишно само за заплати и до 13 млрд. с издръжката.

Без нови инвестиции и технологична трансформация частният сектор ще започне да изпитва все по-сериозни проблеми с конкурентоспособността

Растеж по ръба: Силно потребление, висока заетост и нарастващи структурни рискове

Максималният осигурителен доход няма да скочи рязко с 11%, както беше в първия проект, но от 2026 г. ще бъде 2300 евро, а в следващите години ще расте.

За Станчев това е връщане към стар автоматизъм, който няма икономическа логика, тъй като производителността не расте с темповете на заплатите, ръстът на дълга изпреварва ръста на доходите, а натискът върху пазара на труда ще тласне част от хората към сивата икономика.

7. Преразпределение на 45% от БВП – „абсолютно същата философия“

На въпрос на водещия Светослав Иванов за високото ниво на преразпределение в бюджета, Красен Станчев беше категоричен:

„Това е абсолютно същото. След приемането на бюджета всички, които могат да блокират обществения живот, ще поискат още.“

Той предупреждава, че високи разходи без реформи засилват натиска на различни групи да извоюват допълнителни привилегии.

Управляващите изглежда няма да отстъпят по най-критикуваните точки в Бюджет 2026. Сред предложенията им обаче влиза изненадващата идея Българският спортен тотализатор да се отдаде на концесия за 15 години

Петър Ганев, ИПИ: С идеята спортният тотализатор да се отдаде на концесия се прави опит да се обере казиното без Джордж Клуни и Брад Пит

Рецептата според Станчев е връщане към правилата от 2012–2020 г.

Икономистът предлага конкретна посока: връщане към фискалната дисциплина и модела на управление на публичните финанси отпреди пандемията, когато България имаше една от най-стабилните данъчни системи в ЕС.

Сред неговите препоръки са:

  • Част от корпоративния и подоходния данък да остава в общините;

  • Промяна в данък печалба по модела на Естония (данък върху разпределената печалба);

  • Фискална либерализация, която може да приближи България до модела на Швейцария.