Оттеглянето на държавния бюджет безспорно е огромна победа за площада и въобще за хората, които искат да живеят и работят в една нормална държава. Пробутването на тезата за единствения възможен бюджет в крайна сметка капитулира за по-малко от седмица, след като предложенията за покачване на данъците и наглото поведение на управляващите взривиха обстановката и провокираха огромно количество млади хора да заявят своята позиция.

Седмица след големия протест вече имаме рамка на новия проект на бюджет. Той на практика изпълнява основните (бюджетни) искания на площада – да не се вдига осигурителната тежест, да не се вдига данък дивидент, да отпадне СУПТО, както и някои екстравагантни идеи като концесията на тотото. Тези искания са в пълен синхрон с Алтернативния бюджет на ИПИ.

Въпреки тези промени рисковете пред бюджета остават.

Липсват достатъчно мерки в разходната част, която беше предвидена в рекорден размер. Ако просто механично се свият инвестициите, това може и да върже някаква рамка на касова основа, но ако проектите текат, разходите просто ще се пренесат в следващия бюджет. Ако пък важни и нужни инвестиции отпаднат или се отложат – например свързани с транспортна инфраструктура – това ще е за сметка на дългосрочния потенциал за растеж на икономиката.

Институтът за пазарна икономика предлага алтернативен държавен бюджет за 2026 г., който гарантира дългосрочната стабилност на публичните финанси и залага политики в подкрепа на конкурентоспособността и икономическия растеж

Алтернативният бюджет на ИПИ: Твърди фискални правила вместо дълг и разходи без средносрочна визия

В същото време остава неясен ангажиментът за премахване на автоматичните механизми за формирането на заплатите в публичния сектор. Това безспорно би било голяма структурна победа, но още не е съвсем ясно какви ще бъдат новите текстове и с какво ще бъдат заменени тез правила. Едновременно с това се предлага хоризонтално увеличение на заплатите на всички в публичния сектор с 10%, което в крайна сметка ще тежи на фискалното салдо – при очакван реален ръст на икономиката от 2,7% и инфлация от 3,5%, благоразумното действие е нарастването на разходите за персонал да не надхвърля тези темпове, т.е. лимитът на увеличението трябва да е 5-6 процента. Остава да “виси” и въпросът с нуждата от реорганизация и намаление на числеността в публичния сектор.

Големият въпрос е дали този (нов) бюджет изобщо ще бъде приет.

Енергията на площада далеч надхвърли темата за бюджета и предстои да видим каква ще бъде реакцията на хората след корекциите във фискалната рамка на държавата. Консенсусът в тристранката е добър знак за бюджетната процедура, но той не гарантира консенсус с площада. Малкото време до края на годината и нажежената атмосфера около парламента може да се окажат непреодолима преграда и за новия „възможен“ бюджет.

Анализът е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ)