Китай е похарчил рекордна сума за внос на над 1000 тона злато от началото на годината, докато централната банка и местните инвеститори насочват все повече средства към благородния метал заради нарастващото геополитическо напрежение и слабата доходност на активите в страната.

Втората по големина икономика в света е дала 158,8 млрд. долара за злато през първите осем месеца на годината, предава Financial Times. За сравнение, през цялата 2025 г. Китай е внесъл 886 тона на стойност 96,5 млрд. долара.

Ръстът идва, след като миналата година страната ограничи покупките си на фона на мощното поскъпване на златото. Цената на благородния метал е скочила от около 2625 долара за тройунция в началото на 2025 г. до връх от 5595 долара през януари.

Китай е и най-големият производител на злато в света. По данни на Световният съвет по златото през миналата година добивът в страната е достигнал 384 тона.

Има признаци, че китайските инвеститори увеличават покупките на злато като част от по-широк стремеж да диверсифицират активите си. Китайските вложения в американски държавни облигации са намалели до 618 млрд. долара през юли - най-ниското ниво от август 2008 г.

„И централната банка, и частните инвеститори диверсифицират резервите и спестяванията си към актив без риск от насрещната страна като част от по-дългосрочна стратегия за запазване на богатството“, казва пред FT Лиса Лиу, управляващ директор в Gold Mountains Asset Management, част от Zijin Mining Group - най-голямата златодобивна компания в Китай.

Възможностите за инвестиции в самия Китай стават по-ограничени след началото на кризата на имотния пазар през 2021 г. Основният индекс CSI 300 губи 1,8% от началото на годината и остава с повече от една пета под върха си от началото на 2021 г. В същото време доходността по китайските държавни облигации е близо до исторически минимуми.

„Това не е краткосрочна сделка, а многогодишно пренасочване на активи както от страна на домакинствата, така и на държавните институции. Мащабът и постоянството на китайските покупки вече са един от основните фактори зад цената на златото в световен мащаб и очакваме това да продължи, докато несигурността около икономическия растеж и геополитиката се запазва“, казва още Лиу.

Златото придобива все по-голямо значение като средство за диверсификация за глобалните инвеститори в момент, когато държавните облигации вече не се движат толкова ясно в обратна посока спрямо фондовите пазари.

Кристофър Хамилтън, ръководител на решенията за клиенти на Invesco за Азиатско-тихоокеанския регион без Япония, посочва, че златото вече не реагира по традиционния начин при повишаване на реалната доходност по облигациите - среда, която в миналото обикновено натискаше цената му надолу.

„Намираме се в среда, в която има смисъл да притежаваш реални активи“, казва той.

По думите на Хамилтън покупките от институционални инвеститори остават най-важният двигател за цената на златото.

Анализатори на Goldman Sachs смятат, че Китайската народна банка купува повече злато, отколкото показват официалните ѝ данни.

В анализ по-рано този месец те изчисляват, че китайската централна банка е купила 35 тона злато през юли - значително повече от официално обявените 20 тона.

Покупките на Китай идват в момент, когато все повече държави се стремят да държат златните си резерви физически по-близо до страната, която ги притежава. Миналия месец нидерландското правителство премести част от златните си резерви от Ню Йорк в Лондон.