Филип Лейн, ЕЦБ: През юни вероятно ще направим корекция в посока нагоре за инфлацията

Макроикономическите перспективи се влошават, а несигурността се засилва на фона на продължаващата война в Близкия изток.

Това предупреждава в интервю за японското издание Nikkei Филип Лейн, икономист от Управителния съвет на ЕЦБ. По думите му, високите цени на енергията водят до спад на потреблението и инвестициите в Европа, а тъй като еврозоната е голям нетен вносител на енергия, това е значителна пречка за икономическата активност.

Неговите прогнози са, че продължителният конфликт може да доведе до по-дълъг период на икономическа слабост, което е било отчетено в прогнозата през март, но през юни от ЕЦБ ще преценят дали са необходими допълнителни ревизии.

На въпрос относно това каква е настоящата перспектива за инфлацията, той отговаря, че цените на петрола са над предвидените нива в прогнозите от март, и ако останат високи, въздействието върху световната икономика може да се увеличи.

Аномалия от кризата или предвестник на бъдещи шокове: Какво означава стресът в цените на петрола за глобалните пазари

От друга страна, по отношение на газа, който е особено важен за Европа, въздействието е относително ограничено, отчасти поради очакванията за увеличено предлагане от САЩ.

Все още смятам, че е налице натиск за повишение на инфлацията. Вероятно през юни ще направим поредна корекция в посока нагоре на прогнозата за инфлацията.

Икономистът очаква косвени ефекти, които ще надхвърлят цените на енергията. По думите му, проучванията на ЕЦБ сочат, че много бизнеси имат очаквания за повишения на цените, „ако това се превърне от енергиен шок в по-широк инфлационен проблем“.

Много зависи от това колко бързо може да бъде намерено решение на войната. Ако се проточи, мисля, че два канала ще определят как ще се развие ситуацията – първият е размерът на преките ефекти върху цените, а вторият е щетите за световната икономика.

Лейн дава за пример авиоиндустрията, която използва много гориво, затова вече е коригирала цените. В момента обаче някои авиокомпании отменят част от тези ценови увеличения, тъй като търсенето спада. Въпросът е дали те са ограничени или ще станат по-значителни? Все още сме в режим на наблюдение, допълва той.

МАЕ: Горивото за европейските самолети може да свърши след 6 седмици

Лейн коментира и въпроса за Германия, най-голямата икономика в еврозоната и основен двигател на растежа, която се сблъсква с все по-големи трудности в автомобилната си индустрия на фона на забавящото се търсене от Китай.

Очевидно има структурни промени по целия свят и Германия също се сблъска с този проблем. Автомобилният сектор се адаптира от много години, откакто достигна пик преди около десетилетие, обяснява той.

Макар износът, включително този за Китай, да остава важен, налице е преориентиране към укрепване на вътрешното търсене и диверсифициране на износните пазари – например чрез нови търговски споразумения на ЕС с Латинска Америка и Индия.

„Не забравяйте обаче, че безработицата е много ниска в европейски контекст, а за Германия настъпи голяма промяна във фискалната политика, отчасти продиктувана от желанието да се укрепи отбраната.

Това, което виждаме сега, е прякото въздействие върху много бизнеси, които се конкурират за поръчки от германските разходи за отбрана, което е тласък за европейската икономика.

Милиардерът и крупен предприемач Райнхолд Вюрт: Германия е в низходяща спирала на деиндустриализация

Относно пазарния консенсус за повишение на лихвения процент през юни, Лейн отговаря, че „в един свят на несигурност не поемаме предварителни ангажименти“.

Обяснява стратегията на ЕЦБ чрез три сценария:

• Първо, ако шокът в енергоснабдяването е малък и временен, можем да го пренебрегнем

• Второ, ако той е продължителен, но със среден мащаб, може да е уместна някаква реакция на лихвените проценти, но тя би била ограничена и не би представлявала пълен цикъл на затягане

• Трето, ако шокът стане голям и се разшири по нелинеен начин, тогава ще е необходима по-силна реакция на паричната политика.

В момента ЕЦБ оценява мащаба на шока. Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-малко вероятно става най-благоприятният сценарий за временен скок в цените на енергията, обяснява икономистът и допълва:

Вярно е също, че цените на петрола вероятно ще останат високи за по-дълго време в сравнение с нашите прогнози от март.

„Голяма грешка“: ЕЦБ е решена да повиши лихвите на всяка цена, рискувайки рецесия

Според Лейн пазарните очаквания за бъдещите лихвени проценти са много чувствителни към цената на петрола.

Пазарът вижда същия шок, който виждаме и ние. Не мисля, че се нуждае от допълнителни насоки от наша страна.

ЕЦБ вече понесе критики, че е реагирала твърде късно на инфлационния шок след руската инвазия в Украйна. На въпрос доколко е уверен, че Управителният съвет не рискува да повтори същата грешка и сега, Лейн отговаря така:

„През 2022 г. се сблъскахме с много голям шок, по-специално със значително увеличение на цените на газа. В същото време европейската икономика се възстановяваше след пандемията, като имаше силно търсене в туризма и услугите, което засили инфлационния натиск. За разлика от това, днес условията на търсене в Европа не са силни.

През 2022 г. започнахме от отрицателни лихвени проценти и трябваше да преминем от експанзивна към рестриктивна политика. Този път влязохме в шока в неутрална позиция, с лихвени проценти около 2% и инфлация около 2 %. Така че контекстът е различен“.

Вицепрезидентът на ЕЦБ: Имаме енергиен шок, но рискът от скок на инфлацията е по-нисък, отколкото през 2021–2022 г.

На въпроса как оценява рисковете на европейския пазар на облигации, той го определя като сравнително стабилен.

Важно е да се отбележи, че фискалната рамка на ЕС осигурява стабилност, тъй като държавите-членки са длъжни да спазват съвместно договорени фискални цели и планове.

Лейн обяснява и гледната си точка за това дали европейските активи са способни да привличат повече глобален капитал на фона на това, че пазарът остава фрагментиран.

Според него, за да се възползваме от предимствата на тази единната валутна зона, трябва да изградим по-пълноценно развити капиталови пазари, включително по-задълбочени пазари на облигации и акции.

„Един голям пазар осигурява както сигурност, така и ликвидност. Ако има достатъчен консенсус за емитиране на повече облигации, деноминирани в евро, това би било привлекателно за глобалните инвеститори и би укрепило международната роля на еврото, както и би засилило позицията на Европа като сигурно убежище.

Филип Лейн, ЕЦБ: Финансовата архитектура на еврозоната води до недостиг на сигурни активи в евро

В по-широк план, колкото по-голям става финансовият пазар на ЕС, толкова по-голям е наборът от налични активи, деноминирани в евро, което го прави все по-привлекателен за глобалните инвеститори, включително тези от Азия.“

Относно паричната политика, икономистът подчертава, че тя трябва винаги да се оценява спрямо дългосрочната средна стойност.

За ЕЦБ това означава, че затягането изисква повишаване на лихвите. За Федералния резерв или BoE, където лихвите са над неутралното ниво, затягането може да се постигне просто чрез отлагане на намаляването на лихвите. За Централната банка на Япония основният лихвен процент се оценява като по-нисък от дългосрочната средна стойност. „Предполагам, че дискусията там ще се отнася до скоростта, с която се достига до дългосрочната средна стойност“, допълва той.

На въпрос как оценява ролята на валутните курсове в по-широкия контекст на провеждането на парична политика, той отговаря, че ако валутните курсове се променят много бързо и волатилността се увеличи, отговорните власти – било то министерства на финансите или централни банки – трябва да вземат това предвид.

Лихвите в еврозоната: Икономисти очакват едно повишение през юни и поне още едно до края на годината

На финала икономистът от ЕЦБ отговаря на въпроса дали задачата за запазване на ценовата стабилност е значително по-трудна за централните банки в един свят, който все повече се характеризира с геополитическа фрагментация, войни и политическа несигурност.

„В прегледите на стратегията, проведени след пристигането на президента Лагард в ЕЦБ, заявихме, че според нас светът ще се сблъска с повече структурни шокове: демографски, климатични, енергийни, свързани с дигитализацията, изкуствения интелект и промените в геополитиката.

Но що се отнася до геополитическите сътресения, централните банки се справят с тях отдавна. Очевидно петролните кризи от 70-те години бяха свързани с големи геополитически събития по онова време, като войната в Близкия изток и иранската революция.

От една страна, някои политически ходове са антиглобалистични. От друга страна, голяма част от технологичния бум е проглобалистичен, защото веригите на доставки са толкова големи и специализирани, че въпреки митата все още има много изключения за търговията с електроника и т.н.

Така че съм съгласен, това е сложно – но мисля, че повече от всякога се нуждаем от централните банки, за да осигурят стабилност“.