Европейската централна банка ще повиши депозитния си лихвен процент следващия месец и поне още веднъж през тази година, за да се опита да предотврати отражението на ценовия шок в енергийния сектор, предизвикан от войната в Близкия изток, смята мнозинството икономисти, анкетирани от Reuters.

Перспективите за бързо облекчаване на ценовия натиск избледняват. Инфлацията на потребителските цени вече е над един процентен пункт над целта на ЕЦБ от 2%, а войната, която навлезе в третия си месец, поддържа цената на петрола над 100 долара за барел.

На този фон, след като задържаха лихвите миналия месец, централните банкери намекнаха, че предстоят повишения, тъй като икономиката се доближава до „неблагоприятния сценарий“ на ЕЦБ, отколкото до базовия.

Повечето икономисти в анкетата от 8-13 май смятат, че увеличението е неизбежно – но не в такава степен, каквато финансовите пазари са отразили в цените, тъй като доказателствата за вторични ефекти остават ограничени. При крехък растеж и слабо настроение агресивното затягане на паричната политика рискува да нанесе по-дълбоки икономически щети.

Около 85% от икономистите прогнозират, че ЕЦБ ще повиши депозитната си лихва с 25 базисни пункта до 2,25% през юни, което увеличение спрямо малко над 50%, които очакваха това преди заседанието през април.

„ЕЦБ иска да даде сигнал, че е готова да повиши лихвите във всеки случай, ако се наложи... Но „слонът в стаята“ е недостигът на жизненоважни енергийни ресурси, който ще има силно отрицателно въздействие за икономическата активност и ще наложи по-предпазлив подход“, заявява Мартин Уолбърг, старши икономист в Generali Investments.

„Пазарите преувеличават с очакванията за три увеличения на лихвите. Смятаме, че ЕЦБ ще е много по-предпазлива“.

Няма ясен консенсус относно допълнителни увеличения на лихвите, но почти половината от икономистите очакват още едно тази година, като според повечето от тях ще се случи в следващото тримесечие. Около 47% предвиждат само едно увеличение тази година или никакво, а малцина прогнозират три или повече.

„ЕЦБ е изправена пред трудно решение за политиката: колко предпазни мерки да предприеме, за да предотврати отклоняването на инфлационните очаквания“, заявява Йенс Айзеншмидт, главен икономист в Morgan Stanley за Европа. „Изглежда вероятно да има поне две увеличения“.

Тъй като фючърсите на суровия петрол тип „Брент“ все още са над 50 % над предвоенните нива, според проучването инфлацията се очаква да бъде средно 3,2% до края на годината и 2,8% на годишна база, леко повишение спрямо миналия месец, но в съответствие с прогнозите на ЕЦБ.

Очаква се тримесечният икономически растеж да бъде едва 0,1% през първата половина на тази година, преди да настъпи скромно ускорение, което поставя прогнозите за растеж за 2026 г. на 0,8% – второ поредно понижение от началото на март.

Повечето икономисти все още се придържат към предположенията, направени в началото на войната, че конфликтът скоро ще приключи и енергийният шок, най-големият в историята според Международната енергийна агенция, ще отмине сравнително бързо.

Икономистите и централните банки първоначално определиха бързото покачване на инфлацията през 2022 г. като преходно, но то в крайна сметка се оказа устойчиво, което предизвика един от най-агресивните цикли на повишаване на лихвите от десетилетия насам, отбелязва Reuters.

„Шансовете да сгрешим отново относно преходния характер на инфлацията явно ще се увеличат, ако стигнем до реални прекъсвания във веригата на доставки. Мисля, че се приближаваме към това в 10-тата седмица от войната“, коментира Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономическия отдел в ING.