Европейската централна банка запази основния лихвен процент на ниво от 2% за седмо поредно заседание, докато изчаква по-ясни сигнали за ефекта от войната в Близкия изток върху инфлацията и икономиката в еврозоната.

Решението беше в съответствие с очакванията на икономистите и следва линията на Федералния резерв и Английската централна банка, които също задържат разходите по заемите без промяна на фона на нарастваща несигурност.

„Колкото по-дълго продължава войната и колкото по-дълго енергийните цени остават високи, толкова по-силен ще бъде ефектът върху инфлацията и икономиката като цяло“, посочват от Европейската централна банка, предупреждавайки, че възходящите рискове пред инфлацията и низходящите рискове пред растежа се засилват.

По-рано през деня Английската централна банка също остави лихвите без промяна – на ниво от 3,75%, но сигнализира, че може да се наложи ново повишение през следващите месеци, ако енергийният шок се задържи. Решението беше взето с мнозинство от осем срещу един гласа – трето поредно заседание без промяна.

Разходите за енергия са основният двигател зад последното ускорение на инфлацията, посочва Евростат, като те нарастват с 10,9% спрямо 5,1% през март

Инфлацията в еврозоната се ускорява до 3% заради енергийния шок от Близкия изток

От пика на инфлационната вълна през 2023 г., когато лихвите достигнаха 5,25%, институцията вече е понижила разходите по заемите шест пъти. Управителят Андрю Бейли определи настоящото ниво като „разумно предвид състоянието на икономиката и непредсказуемостта на събитията в Близкия изток“, като подчерта, че банката ще следи внимателно развитието и отражението му върху британската икономика.

Решенията на централните банки идват в ден, наситен с макроикономически данни, които очертават първите по-ясни ефекти от двумесечния конфликт върху Европа и САЩ.

По-рано в четвъртък стана ясно, че инфлацията в еврозоната се е ускорила повече от очакваното до 3% през април, тласната от рязкото поскъпване на енергията. В същото време икономическият растеж в региона се е забавил до едва 0,1% през първото тримесечие.

Допълнителни данни от Бюрото по трудова статистика на САЩ се очаква да дадат по-ясна картина за състоянието на американската икономика, като първоначалната оценка за БВП за първото тримесечие трябва да бъде публикувана по-късно през деня.

Пазарната реакция на решението на ЕЦБ остана ограничена. Еврото поскъпна с около 0,2% спрямо долара до 1,169. Доходността по двугодишните германски държавни облигации – бенчмарк за еврозоната – леко се понижи до 2,65%, след като по-рано през деня нарасна.

Комбинацията от ускоряваща се инфлация и забавящ се растеж оставя централните банки в капан между ценовия натиск и риска от допълнително охлаждане на икономиката в момент на висока геополитическа несигурност.