Американският долар губи статута си на универсално убежище, което се подчертава от скорошното понижаване на кредитния рейтинг на САЩ от Moody's. На този фон ЕС има уникална възможност да се възползва от съмненията на инвеститорите и да популяризира еврото като резервна валута, което би донесло значителни икономически ползи, пише главният икономист на ING Марике Блом в анализ за Financial Times.

Време е да се преодолее табуто около емитирането на общи дългове от ЕС, подкрепени от държавите членки, добавя тя.

Спадът на долара се дължи отчасти на търговската и бюджетната политика на американския президент Доналд Тръмп, но има и структурна промяна: чуждестранните активи в американски дълг са спаднали от 50% от общата дългова тежест през 2014 г. до едва една трета през 2024 г.

В същото време чуждестранният интерес към европейските облигации, особено към германските, нараства.През 2023 и 2024 г. чуждестранните държатели увеличават своите активи с около 160 млрд. евро, което се равнява на 8% от настоящия обем на германските облигации.

ЕС трябва да ускори тази тенденция по две причини, твърди Блом.

Високите вътрешни бариери и регулаторни пречки са много по-вредни за растежа от всичко, което Америка може да наложи, казва бившият премиер на Италия

Марио Драги: Забравете за САЩ - Европа сама си наложи мита

Първо, по-голямото търсене на евро означава по-ниски разходи по заемите за правителствата, корпорациите и собствениците на жилища в блока. Банката за международни разплащания установи, че чуждестранните покупки на американски държавни облигации на стойност 100 млрд. долара са понижили лихвените проценти в САЩ с 0,20% според консервативни оценки.

Това илюстрира благоприятното въздействие от увеличаването на чуждестранното участие в европейския пазар на облигации.

Второ, позиционирането на еврото като алтернативно убежище осигурява стабилност по време на кризи. В периоди на икономически стрес, бягството към активи в евро би понижило разходите за финансиране на европейските правителства, като им даде повече фискални средства за стабилизиране на икономиките им.

В такива моменти европейските финансови институции също биха получили тласък в стойността на държавните си дългови активи, прекъсвайки „порочния кръг“ между банките и държавите, който уплаши пазарите по време на кризата в еврозоната в началото на 2010-те години, когато разпродажбата на държавни дългове отслаби банковите ценни книжа и обратно. По-голямата устойчивост в криза би позволила на кредиторите да продължат да подкрепят реалната икономика, вместо да я разрушават в най-лошия възможен момент, посочва Блом.

Компанията за високоскоростна търговия на Кен Грифин сформира екип в Париж и ще започне да търгува с германски бундове

Citadel въвежда американското присъствие в търговията с европейски облигации

За да се възползва от този уникален исторически момент, Европа трябва да действа бързо. За да играе по-силна роля като убежище, е необходимо по-голяма наличност на сигурни активи. Това включва както държавни облигации с висок рейтинг, така и облигации на еврозоната, гарантирани от държавите членки и емитирани при предвидима лихва.

За някои правителства, особено тези с по-ниско съотношение на дълга към БВП, облигациите на еврозоната са изпълнени с морален риск: те се опасяват, че подкрепата на общия дълг само ще насърчи по-разточителните партньори да се възползват безплатно и да продължат да харчат.

Това е справедлива критика, твърди икономистът на ING, но категоричното противопоставяне на облигациите на еврозоната би означавало пропускане на много по-голяма възможност, от която биха се възползвали пестеливите страни.

Един от начините да се ограничи непредвидливостта е да се поставят условия за облигациите на еврозоната. Например, те биха могли да заменят националния дълг, вместо да се добавят към общия.

Както твърди Хелен Рей, професор по икономика в Лондонската бизнес школа, няма нужда от много високи държавни дефицити, за да бъдеш световна резервна валута. Става въпрос за наличието на достатъчно голям дълг.

Всъщност тук, в Европа, разполагаме с изобилие от дълг, който може да бъде заменен с общи облигации, отбелязва Блом. По-строги ограничения за нарушаване на правилото на ЕС, според което дефицитът на държавните бюджети не трябва да надвишава 3% от БВП, като част от плана, биха намалили рисковете от морален хазарт.

Дори и с условия, заинтересованите страни във Финландия, Нидерландия и Германия могат да изразят опасения, че емитирането на дълг заедно с, да речем, Италия и Гърция, би увеличило индивидуалните разходи за държавното заемане. Тази перспектива обаче е прекалено песимистична. Европейските институции вече емитират дълг с рейтинг ААА, който е по-висок от средния рейтинг на държавите от АА.

Освен това, ако европейските правителства съвместно финансират малка част от дълга си – например първите 10% – това означава обединяване на риска. В резултат на това би се намалил общият риск, свързан с европейския държавен дълг, и потенциално би се подобрил рейтинга на всички правителства.

Освен това, повишената ликвидност и редовното емитиране на облигации на еврозоната може да доведе до включването им в индексите на държавния дълг и да спомогне за развитието на пазара на фючърси, твърди Блом.

Икономическите аргументи са ясни – ЕС трябва да започне да разработва приемливи рамки за емитиране на облигации на еврозоната, ако иска да се възползва от слабостта на САЩ.