Микровълнови, GPS, дронове, тиксо, персонални компютри. Това е само кратък списък на домакински уреди, чийто произход може да бъде проследен до военни изследователски лаборатории.

Двойното им предназначение е известно в отбранителния сектор като „военно-гражданско сливане“.

Сега, когато Европа е напът да отпусне огромни средства за отбраната си, за да компенсира десетилетия на недофинансиране, има големи надежди, че ниската производителност на континента може да се възползва от подобна военна изобретателност, за да обърне тенденцията, пише POLITICO.

В понеделник столиците на страните от ЕС се споразумяха да създадат фонд от 150 млрд. евро за заеми за оръжие, подкрепен от общия бюджет на блока, в знакова промяна за Брюксел, предизвикана от войната на Русия срещу Украйна и исканията на президента на САЩ Доналд Тръмп Европа да харчи повече за собствената си сигурност.

Инициативата, която ще позволи на страните от ЕС да вземат заеми от Брюксел и да ги изразходват за оръжейни системи и платформи чрез съвместни поръчки, беше предложена от Европейската комисия по-рано тази година като средство за ускоряване на превъоръжаването на континента.

Тя получи политическо съгласие от столиците в понеделник сутринта, след месеци на преговори по подробностите за това как могат да бъдат изразходвани парите, съобщава Financial Times. То ще бъде официално одобрено в сряда.

Проектите, които се реализират в Европа, вече започват да се конкурират с тези на САЩ по амбициозност: от континентална противоракетна отбрана до сателитни констелации в ниска орбита, които биха могли да предложат алтернатива на все по-проблемния Starlink на Илон Мъск.

На този фон надеждата е, че в крайна сметка всички инвестиции ще стимулират технологични иновации, които ще се отразят и на гражданската икономика, като повишат производителността и се изплатят.

Но дали това е реалистично или просто продения амбициозен провал на блока? Няма съмнение, че в краткосрочен план икономическите напрежения са неизбежни и ще наложат съкращения в някои сектори.

„Става въпрос за повече разходи, но по-добри“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте в реч в началото на годината, признавайки дългогодишните оплаквания на Вашингтон, че Европа не прави достатъчно за собствената си сигурност.

Макар че две трети от членовете на НАТО вече изпълняват целта на алианса да отделят 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, това все още е „далеч от достатъчно“, добави той.

Европейската комисия отвори врати за военни разходи в размер на 800 милиарда евро. Успоредно с това Германия, най-голямата икономика в Европа, обяви план за разходи в размер на един трилион евро за модернизиране на разпадащата се национална армия и ремонт на инфраструктурата.

Германия подкрепя целта на Тръмп НАТО да изразходва 5% от БВП за отбрана

Където отиват публичните пари, там следват и частните компании, и се появяват все повече нови играчи в областта на отбраната, които да отговорят на нуждите на Европа в тази сфера.

Лоик Мужол е военен доставчик, чиито връзки с армията датират отдавна. Баща му е работил в областта на ядреното възпиране за френския флот, а той самият е служил девет години за военна компания, преди да основе собствено за отбранително предприятие, Comand AI, през 2022 г., след руската инвазия в Украйна.

„Никога няма да можем да произвеждаме повече от стратегически противник като Китай“, казва Мужол пред POLITICO.

“Това, което трябва да направим, е да можем да провеждаме операции 10 пъти, 100 пъти по-ефективно от тях. Това е отправната точка на Comand AI.“

Мужол казва, че е разработил платформа, базирана на изкуствен интелект, която може да анализира заповеди, да разработва последователности от задачи и да анализира военен терен. С Comand AI „един офицер може да свърши работата на четирима“, посочва той.

Засега компанията се фокусира само върху отбранителния сектор, но Мужол отбелязва, че технологията, разработена от неговата компания, има и граждански приложения.

Например, тя може да помогне на флотилии от роботи за доставки да се ориентират в терена, за да достигнат местоназначенията си. Или може да помогне за справянето с координирани кибератаки срещу частни предприятия.

От отбрана до енергетика: Ще продължи ли меденият месец на Германия и Франция?

Космическата надпревара

Но да се повери на иновативни играчи като Comand AI или на европейски инициативи за сателитна и ракетна отбрана разработването на нови изобретения, които са от полза за ежедневието на европейците, е рисковано. Въпреки че има много исторически прецеденти, няма никаква сигурност.

„Разходите за отбрана са били важен двигател на технологичния напредък в САЩ“, казва Крис Милър, професор в Туфтския университет и автор на „Chip War: The Fight for the World's Most Critical Technology“ (Войната за чиповете: борбата за най-важната технология в света).

“Министерството на отбраната често финансира фундаментални изследвания и прототипи, които след това бяха възприети от частни компании и превърнати в революционни граждански технологии, като [микро]чипове, GPS или дисплейни екрани.

Проучване на Института в Кил, публикувано преди Конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари, оценява, че дългосрочната производителност на Европа може да се повиши с до 0,25% за всеки 1% от БВП, изразходван за военни изследвания.

„Има все повече доказателства, че някои от най-големите пробиви, особено в областта на високотехнологичните изчисления, са свързани с научноизследователска и развойна дейност, развита по време на космическата надпревара“, казва Итън Илзецки, автор на изследването и професор в Лондонската школа по икономика.

Конкурентният характер на войната и екзистенциалните залози насърчават ефективността и иновациите.

Рюте към членовете на НАТО: Спрете да се оплаквате и увеличете разходите за отбрана

От рала към мечове

Плановете за укрепване на континенталната отбрана вече предизвикаха критики, особено от страна на левите, които подчертават важността на запазването на социалната държава, за да се избегне популистки отпор.

„Докато военните разходи вече не познават фискални ограничения, социалните помощи и подкрепата за отпуска по майчинство вече са на дневен ред“, твърдят икономистите Том Кребс и Изабела Вебер в статия за Project Syndicate.

“Това неминуемо ще подхрани недоволството.“

Лейбъристкото правителство на Обединеното кралство е пример за това. Наскоро то обяви съкращения в социалните помощи в размер на 4,8 милиарда лири, докато увеличи разходите за отбрана с 2,2 милиарда лири.

Не всичко е лошо. Военните разходи ще дадат краткосрочен тласък на икономиката. Приходите на военните доставчици ще се увеличат, работните места в производството ще нараснат, а заплатите на работниците ще се върнат в икономиката.

Даниел Крал, главен икономист в Oxford Economics, казва, че мащабът на плановете е толкова голям, че те биха могли да помогнат

„Европа трябва да излезе от стагнацията чрез растеж, движен от вътрешното търсене“.

Но докато производството на оръжия и бомби се отчита в БВП, няма дългосрочен ръст на производителността от противопехотни мини, които просто лежат в земята, или от гаубици, прибрани по базите. Те може да гарантират системата, която генерира БВП, като я защитават от инвазия, но приносът им към крайните цифри е неизмерим.

Това е проблем, като се има предвид, че плановете за превъоръжаване на Европа ще бъдат финансирани до голяма степен чрез дълг. Държавният дълг в блока вече е висок и увеличаването му може да навреди на икономиката в дългосрочен план.

Един от начините да се реши този проблем е да се инвестира по-разумно. За да запази колкото се може повече стойност в Европа, блокът ще трябва да разработи сам продуктите, които в момента купува от САЩ – и да го направи, без да провокира още повече протекционистката политика на Белия дом, пише POLITICO.

Повече от половината от европейските разходи за обществени поръчки отиват в американски компании.

Кой е лидерът на германската отбрана, решен да превъоръжи Европа?

Френският президент Еманюел Макрон призова правителствата да заменят американските ракети Patriot и изтребители F-35 с европейски алтернативи като системи SAMP/T и изтребители Rafale.

Брюксел изрично подкрепя местната промишленост като част от усилията си за превъоръжаване.

Но страни от първата линия като Полша или Финландия искат да дадат приоритет на незабавните нужди – дори ако това означава да купуват от САЩ, Южна Корея или Израел.

„Балтийските държави виждат огън, Централна Европа вижда дим, а всички останали не виждат нищо“, казва европейски дипломат, който остава анонимен, в интервю за POLITICO.

В момента прекалено голяма част от разходите за отбрана в Европа отива за утвърдени, национални лидери. За разлика от това, в доклада на Илзецки се описва как Министерството на отбраната на САЩ насърчава конкуренцията чрез двойно снабдяване – купуване на оръжейни системи от повече от една компания едновременно, за да се стимулира конкуренцията. Често тези търгове са по-отворени: вместо да се дава предимство на определена технология с много строги спецификации, което всъщност облагодетелства утвърдените играчи, се обявява търг за отворени решения на определен военен проблем.

Такива търгове „достигат по-широк кръг от компании, които са по-малки, по-млади и по-ориентирани към технологиите. Това води до повече патенти и прехвърляне на технологии с двойна употреба“, се казва в доклада на Кил.

Отчасти поради това около 16% от военните разходи на САЩ се насочват към научноизследователска и развойна дейност, в сравнение с едва 4,5% в Европа. Това помага на американските компании да запазят технологичното си предимство и ги прави по-склонни да изобретяват нещо полезно и за гражданския живот.

По този начин, за да успее в дългосрочен план, всяка координирана европейска инициатива за превъоръжаване ще изисква от столиците да направят повече, за да привлекат нови участници – много по-гъвкави и в технологичния авангард, казва Дан Брезниц, експерт по държавна политика за иновации в Университета в Торонто.

„Трябва да сте в състояние да разтърсите системата“, посочва той.

“Трябва да разберете, че ще има нови играчи. И някои от тези нови играчи ще се превърнат в нови гиганти. И това е нещо, в което, честно казано, не съм сигурен, че ЕС е много добър.“