Германия и Франция често са били от различна страна на барикадата през вековете – независимо дали става дума за военни конфликти или политически противопоставяния. Към днешна дата обаче те сякаш са по-близки отвсякога.

Френски и германски официални лица се надпреварват да твърдят, че отношенията между бъдещия канцлер Фридрих Мерц и френския президент Еманюел Макрон са много добри. В знак на зараждащата се антанта Мерц дори е избрал Париж за първото си задгранично пътуване на 7 май, съобщи POLITICO.

„Нашата надежда е, че Макрон, еврофилът, най-накрая ще намери някой, който може да му отговори в Германия“, разкрива пред изданието френски дипломат.

Но колко дълго ще продължи меденият месец, до голяма степен ще зависи от това къде двамата лидери стоят по ключови политически въпроси.

Затова POLITICO прави анализ на темите, по които Мерц и Макрон имат сходни виждания, както и на тези, които ги раздалечават.

Тръмп запали отново изстиналия френско-германски двигател на ЕС

Къде има консенсус

Отбрана

Решението на Мерц да премахне дълговата спирачка на Германия и да инвестира масирано в отбраната беше посрещнато с радостни възгласи във Франция. Макрон от години настоява за повече инвестиции в европейската отбрана и Берлин най-сетне отговори на тези призиви.

Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи мита на Европа и смесените послания относно ангажимента му към НАТО и подкрепата му за Украйна само придадоха по-голяма неотложност на сближаването между Мерц и Макрон. Сега и двамата лидери виждат необходимост от по-добра интеграция на своите армии и отбранителни индустрии, което може да се изрази в нови съвместни проекти.

„Различните стратегически подходи, които съществуваха между Германия и Франция по въпросите на въоръжаването, ще бъдат облекчени, поне за бъдещи проекти“, коментира Роланд Тайс, депутат от Християндемократическия съюз (CDU) на Мерц, който следи отблизо отношенията с Париж.

Франция и Германия вече си сътрудничат по няколко съвместни проекта, като например изтребителя SCAF и боен танк от следващо поколение, въпреки че и двата са съпътствани от трудности.

Но има и точки на търкане. Франция е раздразнена от факта, че Германия при напускащия канцлер Олаф Шолц е инвестирала в американска и израелска технология за въздушна отбрана вместо в европейски вариант.

150 млрд. евро за военната индустрия на ЕС противопоставят Германия и Франция

Трансатлантически отношения

Традиционният поглед на Германия към Съединените щати по въпросите на геополитиката е постоянен източник на разочарование за Макрон, чиито грандиозни планове за Европейския съюз никога не са намирали отклик в Берлин. При всички разговори между двете водещи сили на Стария континент досега Париж винаги е знаел, че съседът му ще продължи да взима пример от Вашингтон.

Завръщането на американския президент Доналд Тръмп - и неговият завой от Европа - промени всичко това. В нощта, когато неговият консервативен Християндемократически съюз спечели предсрочните избори в страната през февруари, Мерц – иначе заклет трансатлантик - призова Европа да „постигне независимост от САЩ“. Това е сеизмична промяна, която намери дълбок отзвук във Франция.

Нилс Шмид, германски депутат от лявоцентристките социалдемократи, които са в коалиция с CDU на Мерц, казва, че подобна стъпка е зашеметяващ обрат както за партията, така и за нейния лидер.

Вярна на своето голистко наследство, Франция винаги е била предпазлива да не стане твърде зависима от голямата суперсила на западния свят. Макрон поддържа близки връзки с Тръмп и неговия предшественик Джо Байдън, но винаги е настоявал за Европа, която прилича повече на Франция и приема неговата идея за стратегическа автономия.

С Мерц тази цел изглежда по-близо от всякога. Двамата лидери планират съвместно да повлияят на Брюксел да намали бюрокрацията и да промени правилата за конкуренция, за да улесни създаването на така наречените „европейски шампиони“ в сектори като телекомуникациите и технологиите.

Енергетика

Енергетиката отдавна е спорна точка между Франция и Германия. Шолц и Макрон редовно се сблъскваха по въпроса за енергийните субсидии, докато континентът се опитваше да намали цените на енергията след избухването на войната в Украйна.

Франция години наред твърдеше, че ядрените централи не отделят въглеродни емисии и следователно трябва да се възползват от субсидиите на ЕС за зелена енергия. Берлин се опасяваше, че подобно одобрение ще намали привлекателността на слънчевата и вятърната енергия в Германия.

Мерц не е съвсем съгласен, но възобновяемите енергийни източници не са на първо място в неговия списък - и това е добра новина за Франция.

Макрон: Трябва да се изправим срещу „руската заплаха“ със или без САЩ

„Няма да има блокиране“, казва Пол Морис, бивш френски дипломат, който сега работи във Френския институт за международни отношения.

Въпреки това Германия - подобно на Португалия и Испания - не е въодушевена от факта, че Париж продължава да отлага изграждането на тръбопровода H2Med, който трябва да транспортира екологичен водород от Иберийския полуостров до Франция и на север до гладните за енергия промишлени предприятия в Германия.

„Тръбопроводът H2Med е в интерес на всички транзитни партньори“, казва Щефан Венцел, германски държавен секретар по въпросите на икономиката в оставка. „Надявам се, че с Франция може да бъде постигнат справедлив и балансиран компромис“.

Къде се разминават позициите

Меркосур

Мащабната търговска сделка, за която ЕС преговаряше повече от три десетилетия с Латинска Америка, отдавна е най-силно изразеното несъгласие между Франция и Германия.

Решението, което Мерц предлага за раздвижване на затъващата германска икономика, е да се сключат търговски сделки, които да помогнат на експортно ориентираната икономика на страната да намери нови пазари, особено в условията на все по-протекционистично отношение от страна на Вашингтон. Сделката с Меркосур е на първо място в списъка му и той иска тя да бъде ратифицирана бързо.

„По отношение на свободната търговия CDU и Мерц ще настояват много силно, тъй като с разразяването на търговската война е още по-наложително да диверсифицираме партньорствата си“, казва Шмид.

Франция остро се противопоставя на споразумението с Меркосур, твърдейки, че то ще даде на латиноамериканските фермери конкурентно предимство, тъй като производствените норми в Европа са по-строги. Приемането му сега би било политически токсично за Макрон, тъй като може да предизвика бунт на фермерите и да подхрани подкрепата за вече нарастващата крайнодясна партия „Национален сбор“.

Но има сигнали на ниско ниво, че френското правителство може би променя позицията си. Френският министър на търговията Лоран Сен-Мартен смята, че митата на Тръмп върху стоки от ЕС са „предупредителен сигнал“ за Франция да диверсифицира търговските партньори. По думите му Париж може да промени позицията си по отношение на Меркосур, ако бъдат направени определени отстъпки.

Ще успее ли застрашената политическа върхушка на Германия да се прегрупира?

В телевизионно интервю миналата седмица Мерц обяви, че „дори Еманюел Макрон вече клони към ратифициране на споразумението с Меркосур“. Макар че официалните лица в Париж се опитаха да неглижират подобни изявления, колегите им в Берлин са категорични, че френският президент дава сигнали, че вече може да не гласува против споразумението, а просто да се въздържи.

Сделката беше сключена миналата година, но все още се нуждае от одобрението на квалифицирано мнозинство от страните от ЕС, както и от мнозинство в Европейския парламент, преди да влезе в сила.

Съвместно вземане на заеми

Това е голямо искане от страна на Макрон, което вероятно ще остане без отговор. Френският президент иска държавите членки на ЕС да се съгласят на схема за съвместно вземане на заеми, за да получат повече парични средства за европейската отбранителна промишленост. Макрон също така настоява за инвестиционен „електрошок“ в стратегически отрасли в цяла Европа, за да спаси икономиката на континента в условията на нарастваща конкуренция в световен мащаб.

Огромните субсидии, които новата правителствена коалиция на Мерц обещава да отпусне в подкрепа на германската промишленост, само засилват призивите за съвместна схема за заеми на ЕС, за да се избегнат нарушенията на единния пазар. Очаква се този дебат да се засили, когато блокът започне преговори за нов седемгодишен бюджет това лято.

Въпреки това призивите на Макрон вероятно ще останат нечути отвъд Рейн. Мерц може би ще реформира прословутата дългова спирачка на Германия, която години наред ограничаваше структурния бюджетен дефицит до 0,35% от брутния вътрешен продукт. След като вече освободи стотици милиарди евро, той едва ли ще поеме още дълг в момент, когато е притиснат от консервативните си съюзници.

„Фридрих Мерц още не е започнал да управлява, а вече пада в социологическите проучвания“, казва бившият дипломат Морис. „Той ще трябва да даде на избирателите си знаци за своите икономически либерални и консервативни ценности. Така че една европейска схема за вземане на заеми ще бъде сложна".

Една малка надежда за Париж е, че бъдещият канцлер не изключва напълно съвместното финансиране на отбраната, но настоява, че ЕС трябва да стане много по-ефективен в снабдяването и производството на оръжия, преди да може да се обсъжда такова евентуално решение.