Президентът Еманюел Макрон предупреди, че Франция трябва да се подготви за възможността Съединените щати да се оттеглят от Европа, като увеличи разходите за отбрана и преосмисли начина, по който страната използва ядрената си сила за възпиране.

„Руската заплаха е тук и засяга европейските държави, засяга и нас“, заяви Макрон в реч, излъчена по националната телевизия в сряда. „Искам да вярвам, че САЩ ще останат на наша страна, но трябва да сме готови, ако не го направят“.

Макрон предупреди, че относителният мир, на който Западна Европа се радва на своя територия след края на Втората световна война, изглежда е към края си и че континентът трябва да се подготви за бъдещето, като засили собствената си отбрана.

„Нашето поколение вече няма да се възползва от дивидентите на мира. От нас зависи да гарантираме, че децата ни ще получат дивидентите от нашите ангажименти утре“, добави той, цитиран от POLITICO.

Френският лидер говори в навечерието на кризисната среща на върха в Брюксел в четвъртък, на която 27-те лидери на Европейския съюз ще обсъдят как да увеличат разходите за отбрана и да подкрепят Украйна след многократните сигнали на Вашингтон, че загърбва Европа и възприема помирителен подход към Русия с надеждата да постигне мирно споразумение. Вашингтон спря военната помощ за Киев и прекрати обмена на разузнавателна информация с Украйна след катастрофалната среща миналата седмица между президента Доналд Тръмп и украинския му колега Володимир Зеленски.

ЕС ще предостави повече фискално пространство за инвестиции в отбраната, както и 150 млрд. евро под формата на заеми за тези инвестиции. Ще се мобилизират и средства от частен капитал

Превъоръжаване за 800 млрд. евро: Фон дер Лайен представи новия план за отбрана на ЕС

Макрон даде да се разбере, че все още вярва, че Украйна не трябва да бъде изоставена по пътя към мира, нито пък Европа трябва да приеме прекратяване на огъня без достатъчни гаранции за сигурност. Той допълни, че през следващите дни ще се срещне с военни представители на държавите, които са готови да изпратят мироопазващи сили. Те ще бъдат разположени само след спиране на сраженията, за да гарантират реалното прекратяване на огъня в Украйна.

Макрон също така обвини Москва, че „изпитва границите на Франция - както на военния фронт, така и в киберпространството“, и отново повтори твърдението си, че Русия е превърнала войната в Украйна в „глобален конфликт“.

За да посрещне тази заплаха без САЩ, Макрон заяви, че е решил да започне стратегически дебат за разширяване на ядреното възпиране на Франция. По думите му Париж трябва да защити европейските съюзници на страната - нещо, за което призова и бъдещият германски канцлер Фридрих Мерц.

„Трябва да се подготвим за най-лошото“, подчерта Урсула фон дер Лайен и допълни, че подготвя „всеобхватен“ план за отбрана

След срещата на върха: Европа запазва военната помощ за Украйна, но мирен план без САЩ е невъзможен

Мерц и Макрон ще присъстват в Брюксел в четвъртък, за да обсъдят, наред с други неща, смелото предложение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за отблокиране на до 800 млрд. евро през следващите няколко години за отбрана. Нейният план включва схема за отпускане на заеми на стойност около 150 млрд. евро за закупуване на артилерия, ракети, боеприпаси, безпилотни самолети и системи за борба с дронове. Той включва и предложение за разхлабване на строгите фискални правила на блока, за да се позволи на вече задлъжнелите държави членки да харчат повече за отбрана.

Европейските дипломати нарекоха плана стъпка в правилната посока, а френският президент го възприема „много положително“, според служител на Елисейския дворец.

У дома Макрон иска Франция да увеличи разходите си за отбрана до повече от 3% от брутния си вътрешен продукт. В сряда той заяви, че тези нови инвестиции не трябва да включват допълнително данъчно облагане, въпреки че министърът на икономиката Ерик Ломбар наскоро предложи допълнително облагане на богатите като начин за набиране на средства за разходи за отбрана.

Каквото и да се случи в крайна сметка, Макрон има малко възможности за действие по въпроси, свързани с разходите и данъчното облагане, тъй като не е подкрепен от мнозинство в парламента, пише в заключение POLITICO.