Американската военна помощ за Украйна е спряна след грандиозното разминаване между президента Доналд Тръмп и украинския лидер Володимир Зеленски. Това поставя страната в изключително несигурна ситуация, твърдят стратези в областта на отбраната пред CNBC.

„Президентът е категоричен, че е съсредоточен върху мира. Необходимо е партньорите ни също да бъдат ангажирани с тази цел. Спираме и преразглеждаме помощта си, за да сме сигурни, че тя допринася за намирането на решение“, потвърдиха американски служители в понеделник вечерта.

Белият дом все още не е коментирал публично новината, но във вторник министър-председателят на Украйна Денис Шмихал даде реакцията на Киев. В началото той благодари на САЩ за подкрепата и заяви, че Киев „работи и прави всичко, за да осигури на нашите въоръжени сили това, от което се нуждаят“.

„Независимо от дискусиите за възможността за спиране на военната помощ - ние абсолютно спокойно ще продължим да работим със САЩ, Конгреса, с администрацията на Тръмп и лично с него по всички налични дипломатически канали, така че Украйна и САЩ да продължат борбата си за справедлив, траен, стабилен мир в Украйна и на европейския континент“, посочи той.

Ако спирането на помощта бъде потвърдено, този ход ще бъде безпрецедентен, но не и изненадващ предвид сериозния спор между лидерите в Овалния кабинет в петък. Той завърши с това, че президентът Зеленски напусна набързо Белия дом и не беше подписана очакваната многомилиардна сделка за критични минерали.

Стратезите в областта на отбраната казват, че ако САЩ незабавно оттеглят цялата си военна подкрепа за Украйна, която се нуждае от непрекъснат приток на оръжия и боеприпаси, за да се бори срещу Русия след вече тригодишна война, перспективите са несъмнено негативни.

„Това решение не е свързано с икономиката. То е продиктувано основно от мнението на Тръмп, че Русия е готова да сключи мирно споразумение и единствено Украйна е пречка“, посочва Малкълм Чалмърс, заместник-генерален директор на отбранителния мозъчен тръст RUSI. „Но няма доказателства, че Русия би била готова да приеме сделка и каква би била тя. Всъщност това решение ще насърчи Путин да поиска повече - включително украинска демилитаризация и неутралитет“.

Тръмп спира военната помощ за Украйна

Чалмърс отбелязва, че „кошмарният сценарий“ в момента е САЩ и Русия да обявят скорошно споразумение, а след това да кажат на Украйна и Европа „приемайте го“.

„Това, което ще има най-голямо значение, е до каква степен Великобритания и Европа са готови да помогнат на Украйна в разрез със САЩ. Последните оценки сочат, че едва 20% от общата военна техника, доставяна на украинските сили, сега е от САЩ, 55% е собствено производство в Украйна и 25% от Европа и останалия свят, но тези 20% са най-смъртоносните и важни. Украйна няма да се срине - тя вече преживя спирането на помощта миналата година, но ефектът ще бъде кумулативен“, казва още той.

Кремъл вече реагира на новината във вторник, като заяви, че се надява в резултат на това Украйна да бъде насърчена да търси мирно споразумение.

„Разбира се, все още трябва да се запознаем с подробностите. Но ако това е вярно, тогава това решение наистина може да подтикне киевския режим към мирния процес”, заяви прессекретарят Дмитрий Песков пред репортери във вторник.

Обречена ли е сега Украйна?

Поставяйки въпроса дали администрацията на Тръмп може да спре незабавното изпращане на военна помощ, отбранителните стратези от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) заявиха по-рано тази седмица, че отговорът е „да, поне отчасти“.

„Лошата новина е, че финансирането от страна на САЩ за военна помощ за Украйна вече е изчерпано. Добрата новина е, че стабилен поток от американско оборудване ще продължи да постъпва в Украйна от предварително обявени ангажименти - ако Тръмп го позволи“, казват Марк Ф. Канчън и Крис Х. Парк в публикуван в събота анализ, който поставя въпроса: „Обречена ли е сега Украйна?“. „Договореното оборудване все още се доставя. Администрацията на Тръмп обаче би могла да нареди доставките да бъдат прекратени въпреки съобщенията на предишната администрация“, отбелязват те.

Според експертите по-трудно би било да се спрат доставките на новопроизведени оръжия от договори, които Украйна е подписала с отбранителната индустрия, макар и със средства, предоставени от САЩ, тъй като от правна гледна точка те принадлежат на Киев. Има, разбира се, възможност Тръмп „да успее да отклони доставките за американските сили“, като използва протоколи, в които се посочват „национални изисквания“. Въпреки че това твърдение би било пресилено, досега неговата администрация не се е колебала да използва извънредни правомощия „за своите политически цели“.

След срещата на върха: Европа запазва военната помощ за Украйна, но мирен план без САЩ е невъзможен

Това, което ще се случи на бойното поле занапред, зависи до голяма степен от количеството доставено оборудване, категорични са експертите на CSIS.

„В крайна сметка: Перспективите пред Украйна са мрачни. В най-добрия случай помощта от САЩ и Европа ще продължи, което ще е достатъчно за Украйна да стабилизира фронтовата линия, да притъпи руските атаки и да спечели време за постигане на споразумение чрез преговори, като може би Русия ще е по-склонна да сключи сделка, тъй като жертвите ѝ надхвърлят 1 милион“, добавят още те.

В най-лошия случай Съединените щати прекратяват доставките на оборудване. Това, което Украйна получава от европейците, други световни източници и собствената си промишленост, ще поддържа силите ѝ на терен, но с намаляващи способности. Руските атаки ще печелят все повече и повече територии и в един момент украинските линии ще се пропукат. Украйна ще трябва да приеме един неблагоприятен, дори драконовски мир.

Статут на военната помощ

Статутът на военната помощ за Украйна е непрозрачен, като някои средства са „ангажирани“ или „задължени“, но все още не са „изплатени“. Възможно е да има големи забавяния между етапите на поемане на задължения и изплащане на средства, тъй като производството на оборудване отнема време, а производителите получават междинни плащания с течение на времето, когато оборудването се доставя, отбелязват стратезите от CSIS.

Между Тръмп и европейските му съюзници се разгаря спор за размера на предоставената на Украйна военна, хуманитарна или финансова помощ, въпреки че картината е неясна по отношение на това какви средства и подкрепа са били отпуснати. Институтът за световна икономика в Кил, който широко се възприема като точен и безпристрастен източник, проследяващ финансирането за Украйна, обобщава картината на помощта в последната си оценка през февруари по следния начин:

„Европа като цяло ясно изпреварва САЩ по отношение на помощта за Украйна. Като цяло тя е отпуснала 70 млрд. евро финансова и хуманитарна помощ, както и 62 млрд. евро военна помощ. За сравнение, САЩ са отпуснали 64 млрд. евро военна помощ, както и 50 млрд. евро финансови и хуманитарни средства“.

Какво означава за Китай близостта на Тръмп с Русия - и възможен ли е „обратен Никсън“?

Може ли Европа да се намеси в ситуацията?

Напрежението между Вашингтон и Киев нарастваше непрекъснато след встъпването в длъжност на Тръмп през януари и още повече, когато САЩ започнаха предварителни преговори с Русия, изключвайки Украйна, за път към мир. Тръмп вече беше заплашил да оттегли американската подкрепа за разкъсваната от война страна, ако Зеленски не подпише желаната от САЩ сделка за критично важни минерали, като му каза в петък: „Или ще сключиш сделка, или ние ще се откажем“.

Европейските лидери вече набързо започнаха да обсъждат каква роля биха могли да имат в Украйна - и каква постоянна подкрепа могат да окажат на Киев - в един следвоенен сценарий, който може да бъде наложен на страната. Изглежда, че блокът се подготвя да запълни евентуален недостиг на средства за отбрана от страна на САЩ, като във вторник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви планове за увеличаване на разходите за отбрана, които потенциално биха могли да мобилизират до 800 млрд. евро.

„Европа е готова масово да увеличи разходите си за отбрана. Както за да отговорим на краткосрочната спешност да действаме и да подкрепим Украйна, така и за да отговорим на дългосрочната необходимост да поемем много по-голяма отговорност за собствената си европейска сигурност“, обяви тя в изявление за медиите.

Но предвид очевидното изключване на Киев и Европа от ранните разговори за прекратяване на войната и липсата на гаранции за сигурност за Украйна от страна на САЩ, перспективите за ролята на Европа са неясни. Ако САЩ спрат всички доставки на военна помощ за Украйна, този ход категорично поставя топката в полето на Европа по отношение на това как, до каква степен и дали изобщо са готови да се намесят в помощ на Украйна.

Стратезите от CSIS подчертават, че САЩ не са единственият доставчик на оборудване за Украйна.

„Според изчисленията на германския Килски институт европейската военна помощ за Украйна е сравнима с тази на САЩ и възлиза на около 1,8 млрд. долара месечно. Европейската помощ беше особено важна в края на 2023 г. и началото на 2024 г., когато Съединените щати изчерпаха средствата, докато Конгресът обсъждаше следващия пакет от помощи“, отбелязват те. „Европейският съюз също така одобри използването на замразени руски суверенни активи за подпомагане на военните нужди на Украйна. Лошата новина е, че европейците вече доставят толкова, колкото могат, като се има предвид влошеното състояние на тяхната отбранителна индустрия. Освен това, ако Съединените щати прекратят помощта, много европейски държави вероятно също ще я намалят“.