След срещата на върха в Лондон, на която бяха дадени много обещания, но малко конкретни отговори, Европа навлиза в решаващ етап за сигурността си.

Група световни лидери - сред които Володимир Зеленски от Украйна, но не и президентът на САЩ Доналд Тръмп - прекараха неделния следобед в дворцовата обстановка на Ланкастър Хаус в британската столица, обсъждайки въпроса дали Америка все още е в основата на западния отбранителен съюз, който променя историята, отбелязва в анализ Politico.

Според европейски дипломат, близък до дискусиите, „имаше подновено чувство за спешност“ за гарантиране на колективната сигурност на континента след шокиращите сцени във Вашингтон в петък.

Става въпрос за жестоката словесна атака на Тръмп срещу Зеленски в Белия дом, която накара европейските лидери да се запитат дали САЩ все още се възприемат като съюзник.

Малко след зашеметяващата 15-минутна словесна схватка ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас дори предположи, че Америка вече не е начело на „свободния свят“, и макар че през уикенда градусът на напрежението се охлади, но натрапчивите съмнения не изчезнаха.

Министър-председателят на Обединеното кралство Киър Стармър, който организира срещата на върха на 2 март преди скандала между Тръмп и Зеленски, заяви, че оттук нататък Европа „трябва да върши тежката работа“, когато става въпрос за защита на Украйна от Русия, което показва реалността на намаленото американско присъствие.

След като по-рано през седмицата разговаря с Тръмп, Стармър вижда в себе си нещо като строител на мостове, а сега Великобритания заедно с Франция и Украйна ще трябва да изготвят мирен план и да го представят на Тръмп - значителна промяна в сравнение с предишните предположения, че САЩ ще поемат водещата роля.

Перспективният план включва мироопазващи сили, ръководени от Великобритания и Франция, които Стармър нарича „коалиция на желаещите“ - отзвук от водената от САЩ група държави, които нахлуха в Ирак през 2003 г. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че е лансирал идеята за едномесечно прекратяване на огъня, което да се прилага във въздуха, по вода и в енергийната инфраструктура.

Кой друг ще влезе в тази коалиция, все още не е ясно.

„Няколко“ държави се присъединиха към мироопазващите сили при закрити врати на срещата на върха, каза Стармър и добави, че за да работят, те се нуждаят от подкрепата на САЩ. Той отказа да назове кои правителства са поели ангажимент.

Допълни обаче, че САЩ все още са „надежден съюзник“ и „сме съгласни с президента за спешната нужда от траен мир, сега трябва да го постигнем заедно“.

Всички погледи са към срещата на лидерите на ЕС в четвъртък

Но правителствата също така са на мнение, че засилването на ролята на Украйна в бъдещата сигурност означава по-голям военен капацитет, а оттам и финансиране за него.

Тези реалности вероятно ще бъдат в центъра на вниманието по време на срещата на 27-те национални лидери на ЕС в Брюксел в четвъртък. Въпреки че в неделя Стармър и Обединеното кралство бяха начело, те, разбира се, няма да присъстват.

В разговор с френския ежедневник Le Figaro след срещата на върха Макрон поиска страните от НАТО да инвестират повече в армиите си.

„През последните три години руснаците харчат 10% от своя БВП за отбрана“, каза той. „Трябва да се подготвим за това, което ще последва, с цел 3 до 3,5 процента от БВП“.

Настоящата цел на НАТО е да отделя годишно 2% от брутния вътрешен продукт, но много европейски правителства не успяват да постигнат дори това, което дразни Тръмп. Франция едва се промъква над границата с 2,1%, допълва още Politico.

За да се разклатят европейските бюджети за отбрана, френският президент призова блока да използва централизираните програми на ЕС, „които не се използват“.

„Трябва да дадем мандат на ЕК да използва иновативно финансиране. Това означава или общи заеми, или Европейския механизъм за стабилност (спасителният фонд, създаден след дълговата криза в еврозоната), на първо място ни трябват 200 млрд. евро, за да можем да инвестираме.“

При напускането на срещата на върха председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че сега е моментът „спешно да се превъоръжи Европа“.

Всичко показва, че срещата в четвъртък ще бъде решаващ момент. Възможно е да се направи историческо изявление относно бюджетите за отбрана, коментира европейски дипломат, говорейки при условие за анонимност.

Но това няма да е лесно, като се има предвид, че някои лидери, особено унгарският министър-председател Виктор Орбан, подкрепят повече руския президент Владимир Путин, отколкото какъвто и да е план за защита на Европа от него.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който също присъства на срещата на върха в Лондон, заяви, че някои страни са обещали да „увеличат“ разходите за отбрана - но отново подробностите за това кои от тях и с колко, остават неясни.

Засилена реторика, оскъдни подробности

Индустриалната отбранителна база на Европа вече има ограничен капацитет, което означава, че увеличаването на разходите за отбрана може да доведе до бавни резултати.

Освен засилената реторика от страна на европейските лидери, липсата на подробности е очевидна.

Изключително важно е, че няма подробности за това какво всъщност ще съдържа мирният план и как Стармър и Макрон ще успеят да получат подкрепа от Белия дом.

Втори европейски дипломат отбелязва, че Зеленски отчаяно трябва да намери начин да затопли отношенията с Тръмп и да подпише споразумението за американско-украинските минерали, което трябваше да се финализира миналата седмица.

Дипломатът заяви, че сегашната ситуация „включва Великобритания и Франция, които се активизират, за да водят“, но „логиката е също, че сделката за минералите ще даде на САЩ търговски дял и бизнес интереси физически на място, така че осигурява известна защита“.

И това не казва нищо за начина, по който Европа ще накара Путин да седне на масата за преговори по техния бъдещ мирен план. Кремъл вече изключи присъствието на мироопазващи сили на НАТО в Украйна.

След срещата на върха в неделя Зеленски коментира пред Sky News, че е имало комуникация между Белия дом и неговата администрация след спора в петък, но „не и на моето ниво“.Той също така повтори обещанието си да подаде оставка, ако Украйна получи членство в НАТО.

Друг участник в срещата на върха в неделя - и вероятно ключов играч на следващата среща в четвъртък - полският премиер Доналд Туск прозвуча оптимистично, като призова Европа да прекрати зависимостта си от американските гаранции за сигурност.

„500 милиона европейци искат от 300 милиона американци да ги защитят от 140 милиона руснаци. Можете ли да смятате? Започнете да разчитате на себе си“, призова Туск.