За първи път през 2025 г. всички държави от ЕС, членуващи в НАТО, изпълниха целта на алианса за разходи за отбрана в размер на 2% от БВП.

По-внимателният поглед към данните обаче разкрива разделена Европа: малка група държави на източния фланг ускорено увеличават военните си разходи, докато много други се придържат към абсолютния минимум.

В същото време около 40% от разходите за отбранително оборудване се насочват към доставчици извън Европейския съюз, показва скорошен доклад на Oxford Economics.

Европейските правителства харчат за отбрана повече от когато и да било след края на Студената война. Въпреки това реалното увеличение на военните способности е по-малко, отколкото предполагат впечатляващите разходи.

Огромните инвестиции в превъоръжаването на Европа привличат измамници, казва Петър Клемент

Разходите за отбрана са „магнит“ за престъпници, предупреждава шефът на ЕС за борба с измамите

Според данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) от април, европейските членове на НАТО са увеличили разходите си за отбрана с 14% през 2025 г. до около 739 млрд. евро. Това е най-рязкото нарастване от 50-те години на миналия век насам, пише Euronews. 

Общо държавите от ЕС в рамките на НАТО са изразходвали 2,5% от своя БВП за отбрана – увеличение с 0,4 процентни пункта само за една година. Балтийските държави, Полша и Дания обаче остават далеч пред останалите, като всяка от тях отделя над 3% от БВП за военни цели.

Кои европейски държави се превъоръжават най-бързо?

Начело е Полша, която през 2025 г. отделя 4,48% от БВП за отбрана – повече от двойно над стария праг и най-високият дял в НАТО, изпреварвайки дори САЩ, които според оценките на алианса са на ниво от 3,22%.

След нея се нареждат Литва с 4%, Латвия с 3,73% и Естония с 3,38%.

Очертава се ясна тенденция – държавите от източния фланг на НАТО, които са по-близо до Русия, доминират в класацията.

Северните страни оформят следващата група. Дания достига 3,22%, Финландия – 2,77%, а Швеция – 2,51%. Последните две изоставиха десетилетната си политика на военен неутралитет и се присъединиха към НАТО едва през последните три години. Гърция, която традиционно поддържа високи военни разходи по причини, свързани повече с Турция, отколкото с Русия, отделя 2,85% от БВП.

Oxford Economics очаква именно Полша, балтийските държави и скандинавските страни да останат лидери по този показател, като някои от тях вече са на реалистичен път към достигане на 5% от БВП до 2035 г.

„Увеличаването на разходите за отбрана се превърна в един от малкото положителни двигатели на растежа в Европа на фона на поредица от негативни икономически сътресения“, коментира икономистът от Oxford Economics Томаш Дворжак.

По думите му тенденцията ще се запази, особено заради германските фискални стимули, които ще окажат положителен ефект и върху останалите държави от ЕС.

Вашингтон разглежда възможност за разполагане на ядрено оръжие в още държави от НАТО, докато съкращава част от конвенционалното си военно присъствие на континента

FT: САЩ обсъждат разширяване на ядрения чадър в Европа

Държавите, които изпълняват само минимума

В другия край на класацията се намират редица държави, които през 2025 г. достигат почти точно прага от 2%, без да го надхвърлят съществено.

Италия отделя 2,01% от БВП за отбрана, Франция – 2,05%, а Испания, Белгия, Португалия, Чехия и Люксембург са точно на нивото от 2%.

Словения, Хърватия, Словакия, България и Унгария също се движат в диапазона между 2,02% и 2,06%.

Някои държави дори започват да забавят темпа. Делът на разходите за отбрана спрямо БВП през миналата година намалява както в Унгария, така и в Чехия.

Oxford Economics прогнозира, че през 2026 г. разходите на ЕС като цяло ще се покачат едва с 0,1 процентен пункт, достигайки 2,6% от БВП. Това е практически застой на фона на предходната година, когато Германия, Италия и Испания отбелязаха ръст от по около половин процентен пункт.

Премиерът заяви в Брюксел, че страната последователно върви към увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП

Румен Радев пред Марк Рюте: България има много важен принос за сигурността на НАТО

Реалната картина е по-сложна

Според Oxford Economics разходите за отбрана през 2025 г. са нараснали малко по-бързо от очакваното, като по-голяма част от средствата са останали в Европа.

Част от увеличението обаче се дължи на счетоводни правила, а не на реално повишаване на военните способности.

Данните на НАТО се подават от самите държави и се отчитат на касова основа, отбелязват икономистите Томаш Дворжак и Никола Нобиле. Така авансовите плащания по многогодишни поръчки могат да увеличат статистиката години преди реалната доставка на оборудването.

Новата цел включва и допълнителни 1,5% за „свързана с отбраната инфраструктура“, без ясно определение какво точно попада в тази категория. Oxford Economics отбелязва случаи, при които някои правителства се опитват да представят цивилни проекти, включително болници, като военни разходи.

Реалното увеличение идва основно от покупката на техника.

Само оборудването формира около 0,5 от общото увеличение от 0,9 процентни пункта на разходите за отбрана спрямо БВП от 2021 г. насам. Днес то представлява приблизително една трета от всички военни разходи срещу една четвърт преди пет години.

Париж и Берлин стигнаха до извода, че участващите компании не могат да се договорят за бъдещето на програмата - удар по опитите за по-обща европейска отбрана

Франция и Германия се отказват от общия проект за европейски изтребител

Новата цел остава далеч за повечето държави

Истинското предизвикателство е новата цел, договорена на срещата на върха в Хага.

Тя предвижда до 2035 г. държавите от НАТО да отделят 5% от БВП за отбрана, като поне 3,5% трябва да бъдат насочени към основни отбранителни разходи.

Спрямо този праг почти цяла Европа изостава.

Средният показател за НАТО през 2025 г. е 2,76% от БВП.

Извън Полша, Литва и Латвия – единствените държави, които вече преминават прага от 3,5% – всички големи европейски икономики ще трябва да увеличат основните си военни разходи с между един и един и половина процентни пункта от БВП. За Италия, Испания, Белгия, Португалия, Чехия и Люксембург това означава увеличение с цели 1,5 процентни пункта.

Къде всъщност отиват парите?

За европейската индустрия ключовият въпрос не е колко се харчи, а къде отиват средствата.

Oxford Economics изчислява, че около 40% от разходите на ЕС за отбранително оборудване са насочени към внос от държави извън блока.

Поръчката на четири военни кораба за близо 3,7 млрд. евро даде нов импулс на сектора

Швеция утроява противовъздушната си отбрана, отбранителните акции скачат

С други думи, приблизително две от всеки пет евро, похарчени за военна техника, отиват при доставчици извън ЕС.

Тази зависимост е най-силно изразена при системи, които Европа все още не може да произвежда в достатъчни количества – оръжия с голям обсег, системи за противовъздушна отбрана с далечно действие, средства за ранно предупреждение и наблюдение, транспортни самолети, изтребители от пето поколение и големи безпилотни апарати.

Европа също така разчита на вносни микрочипове и рискува да изостане в развитието на изкуствения интелект за военни цели.

„Европа разполага със сложен и развит отбранителен производствен сектор, но ограниченият първоначален капацитет и липсата на някои технологии означават, че значителна част от отбранителното оборудване се внася“, обобщава Дворжак.