Малко предприятия са спечелили толкова много от войната в Украйна и нарастващото напрежение в отношенията на САЩ с Европа, колкото Rheinmetall - 136-годишен производител на боеприпаси и бронирани превозни средства, който се превърна в рядък успех в германската индустрия, измъчвана от упадък.

През последните месеци той е неизменна част от телевизионните екрани и вестникарските страници, като отправя предупреждения за европейското самодоволство по отношение на Русия, за плачевното състояние на националните оръжейни складове и за необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана.

Европейците, които присъстваха на Мюнхенската конференция по сигурността миналия месец, останаха потресени, когато провокативна реч на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс посочи опасното състояние на трансатлантическите отношения - но един човек остана невъзмутим.

„Това е добре за бизнеса“, казва Армин Папергер, главен изпълнителен директор на германския производител на оръжия Rheinmetall, чиито акции скочиха, след като Вашингтон започна мирни преговори за Украйна без Киев и заплаши да прекрати гаранциите за сигурност за Европа.

В разговор с Financial Times в рамките на бурната конференция 62-годишният баварец посочва, че Европа няма друг избор, освен да увеличи драстично отбранителните си способности - и че „Rheinmetall е компанията, която може да го направи“.

Малко предприятия са спечелили толкова много от войната в Украйна и нарастващото напрежение в отношенията на САЩ с Европа, колкото Rheinmetall - 136-годишен производител на боеприпаси и бронирани превозни средства, който се превърна в рядък успех в германската индустрия, измъчвана от упадък.

Очаква се в сряда компанията да отчете продажби за миналата година в размер на около 10 млрд. евро - почти двойно повече от 5,7 млрд. евро, реализирани през 2021 г., последната година преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Компанията си поставя за цел до 2030 г. да достигне 40 млрд. евро.

Акциите на Rheinmetall поскъпнаха, тъй като европейските инвеститори се отърсиха от етичната си неприязън към оръжейните компании, и сега са над 10 пъти по-високи, отколкото преди инвазията - и с почти 140% нагоре от победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ през ноември.

„През последните 12 месеца получихме повече договори, отколкото през последните 15 години“, споделя Папергер.

Нарастването на търсенето ще продължи и след сеизмичната промяна в политиката на Германия след изборната победа на Фридрих Мерц миналия месец. Миналата седмица бъдещият канцлер обяви плановете си - в очакване на одобрението на германския парламент - да премахне ограниченията за заеми в страната, за да позволи практически неограничени разходи за отбрана. Той завърши с обещание да направи „всичко необходимо“, за да защити свободата в Европа.

Това е мантра, която постепенно се възприема в по-голямата част от ЕС, като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също обяви план за мобилизиране на 800 млрд. евро за отбрана.

Нарастващите публични разходи за оръжия - и печелещите от тях компании - може да се сторят неприемливи за някои в Европа, където много държави, които дълго време се радваха на „дивидент от мира“, намалиха разходите си за военни цели в полза на образованието и здравеопазването.

Експертите обаче твърдят, че огромният стремеж към разширяване на производството трябва да успее, ако европейските държави имат някаква надежда да се справят с двойното предизвикателство да увеличат подкрепата си за Украйна и да превъоръжат собствените си армии в условията на очертаващото се оттегляне на САЩ.

Според Бен Шрер, ръководител на програмата за европейска сигурност и отбрана в базирания в Международния институт за стратегически изследвания, ако увеличаването на производството е успешно, „то може да помогне на Европа, Германия и други страни да се снабдят с отбранително оборудване, от което отчаяно се нуждаят“.

Той твърди, че Rheinmetall е „в добра позиция да играе важна роля в превъоръжаването на Европа“.

Папергер, инженер по образование, със склонност към копринени шалове и лов, се присъединява към производителя през 1990 г. и се издига до главен изпълнителен директор през 2013 г.

Според последните налични данни през 2023 г. той е възнаграден с 3,6 млн. евро, но ще се възползва от стремителния възход на компанията, тъй като е продължил да купува акции. Само покупката на акции за около 250 000 евро миналия месец вече е увеличила стойността си с около 140 000 евро.

Въпреки че ръководителите на оръжейни компании често предпочитат да останат в сянка, шефът на Rheinmetall е избрал различна тактика, откакто Владимир Путин започна нападението си над Украйна.

Дни след като канцлерът Олаф Шолц обяви „преломен момент“ в областта на отбраната и сигурността и разкри специален фонд на стойност 100 млрд. евро за превъоръжаване на занемарения Бундесвер, Папергер оповести списък с продукти на Rheinmetall, за които предполага, че биха могли да се използват 42 млрд. евро.

Оттогава той е неизменна част от телевизионните екрани и вестникарските страници, като отправя предупреждения за европейското самодоволство по отношение на Русия, за плачевното състояние на националните оръжейни складове и за необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана.

Нарастващият му авторитет е свързан с личен риск: Миналата година дипломати от НАТО заявиха, че американското разузнаване е разкрило предполагаем руски заговор за убийството му. Запитан дали все още е застрашен, той казва пред FT: „Да, това не спира, но правителството се грижи за мен“.

Rheinmetall не е единственият европейски изпълнител, който се възползва от нарастващите европейски военни разходи, които през 2024 г. достигат 457 млрд. долара - с 50% повече от 2014 г., според данни на IISS.

Подобни компании, като британската BAE Systems, шведската Saab и италианската Leonardo, се радват на бурни продажби, както и няколко частни и по-дискретни предприятия в Германия, като например производителят на ракети и боеприпаси Diehl Defence и Krauss-Maffei Wegmann, компанията, която стои зад танка Leopard 2.

Но Rheinmetall играе ключова роля в стремежа на Европа да увеличи производството на големия калибър 155 мм боеприпаси, които украинските сили изгарят в изтощителната окопна война по протежение на 1000-километровата фронтова линия.

През последните три години компанията е увеличила производствения си капацитет за 155-милиметрови снаряди 10 пъти до 700 000 патрона чрез придобиването на испанския си конкурент Expal за 1,2 млрд. евро, разширяването на основния си производствен обект в Унтерлюс и пускането на нови съоръжения в други държави.

Макар че ЕС не успя да постигне целта си да достави на Киев 1 млн. патрона 155 мм до края на 2023 г., Rheinmetall се стреми да надхвърли тази цифра самостоятелно в края на следващата година, като Папергер отбелязва, че „огромният ефект на мащабиране“ е намалил производствените разходи с до 30%.

Освен боеприпасите, компанията стои и зад бойната машина на пехотата Marder, както и зад цевите на оръдията за танковете Leopard 2 и самоходните гаубици Panzerhaubitze 2000, всички от които са изпратени в Украйна.

Анализаторът на Bank of America Бенджамин Хилан смята, че Rheinmetall е проявил необичайно „желание да инвестира собствен капитал в увеличаване на производството“, в някои случаи преди правителствата да са направили поръчки.

Миналогодишното решение за инвестиране на 300 млн. евро в Унтерлюс се основава единствено на „сделка с ръкостискане между канцлера и мен“, обяснява Папергер.

Новият завод, който трябва да бъде открит следващия месец, в крайна сметка ще има годишен капацитет от 200 000 годишно снаряда.

„В момента имаме 10 завода, които се строят едновременно по целия свят“, добавя той, споменавайки обекти в страни като Румъния, Унгария и Литва.

Александър Вал, анализатор в Stifel, пише в доклад, че не познава друга производствена компания, която „да се е разраснала толкова бързо за толкова кратко време“. През последните две години Rheinmetall е похарчил почти 8 млрд. евро за увеличаване на капацитета.

Разширяването включва планове за изграждане на заводи в Украйна, като залог, че европейските правителства ще продължат да подкрепят армията на страната. Володимир Зеленски, който многократно се е срещал с Папергер, последно миналия месец в Мюнхен, похвали „всеотдайната и искрена“ подкрепа на изпълнителния директор за Киев.

Въпреки това компанията не винаги е била толкова твърдо настроена срещу Путин. През 2011 г. тя сключва печално известна сделка, за да помогне на руската армия да разработи тренировъчно съоръжение, което се превърна в база за огромно военно учение с участието на 200 000 войници, проведено месеци преди пълномащабното нахлуване в Украйна.

Тази сделка беше спряна от германското правителство след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., което накара компанията да понижи прогнозата си за печалбата и да съди Берлин за 120 млн. евро.

Но Папергер бързо схваща как нахлуването на Русия в Украйна ще промени динамиката не само на европейската сигурност, но и на неговата индустрия.

„Той умее да се движи според променящите се ветрове“, казва пред FT един от вътрешните хора в компанията.

Потенциалните служители също са заели положителна позиция по отношение на компанията, която миналата година влезе в топ 10 на най-привлекателните работодатели за млади инженерни специалисти, според проучване.

Като друг знак за променящите се нагласи в Германия - миналата година Rheinmetall обяви спонсорски договор с футболния клуб Borussia Dortmund от Бундеслигата. Някои фенове изразиха безпокойство, но регионалният министър на зелената икономика Мона Нойбауер се обяви в защита на компанията, заявявайки, че кризата в Украйна е показала ясно, че „ние се нуждаем от компании като Rheinmetall, за да можем да защитаваме нашата демокрация и нашата свобода“.

Компанията има присъствие и отвъд океана. През декември тя завърши придобиването на базираната в Мичиган Loc Performance за 950 млн. долара, което ще ѝ позволи да кандидатства за изгодни договори с американската армия, превръщайки САЩ в ключов пазар за бъдещия ѝ растеж.

Докато много европейски политици осмиват подхода на Тръмп към Украйна и европейската сигурност като непредсказуем и хаотичен, Папергер го определя като прагматичен и рационален.

„Знам, че администрацията на Тръмп се страхува, че ако не са достатъчно груби, европейците отново няма да направят нищо за увеличаване на разходите за отбрана“, каза той в Мюнхен, току-що завършил срещата си с генералния секретар на нато Марк Рюте.

Папергер отбеляза, че Ангела Меркел, която беше канцлер на Германия в продължение на 16 години до 2021 г., е обещала да изразходва 2% от БВП за отбрана - „и нищо не се случи“.

Сега, според него, светът е навлязъл в нова ера.

„Американците няма повече да плащат сметките“.