Дроновете променят военните доктрини, а НАТО изостава в безпилотните възможности
Според военният командир, отговарящ за безпилотните системи на Украйна, алиансът трябва бързо да се приведе в готовност за война в новите условия

Въоръжените сили на НАТО не са готови за съвременна война с дронове, предупреждава пред Reuters военният командир, отговарящ за безпилотните системи на Украйна.
Три години след началото на конфликта с Русия и двете страни се стремят към технологично предимство.
„Ние се опитваме да изпреварим врага, като използваме изкуствен интелект, разполагаме с повече наземни дронове и тестваме лазери за сваляне на руски безпилотни летателни апарати”, обяснява полковник Вадим Сухаревски, ръководител на украинските сили за безпилотни системи.
Говорейки в новооборудван офис на наскоро създадените Сили за безпилотни системи, Сухаревски описва скоковете, с които войната с дронове е напреднала от началото на инвазията през 2022 г., и начините, по които тя преобръща установените военни доктрини.
„От това, което виждам и чувам, нито една армия на НАТО не е готова да се противопостави на каскадата от безпилотни летателни апарати“, казва Сухаревски.
Той препоръчва НАТО да признае икономическото предимство на безпилотните летателни апарати, чието създаване често струва много по-малко от конвенционалните оръжия, необходими за свалянето им.
„Това е елементарна математика. Колко струва една ракета, която сваля руски дрон? А колко струва разполагането на кораб, самолет и система за противовъздушна отбрана, които да го обстрелват“, казва той.
Безпилотните летателни апарати с далечен обсег на действие могат да струват едва няколко хиляди долара за най-основните модели примамки, въпреки че цената на ударните дронове се оценява на десетки хиляди. Прехващащите ракети за противовъздушна отбрана обикновено имат шест- или седемцифрена цена в щатски долари и много държави поддържат само ограничени запаси, което прави използването им крайно неикономично.
Коментарите на Сухаревски идват в момент, когато някои членове на НАТО в Европа увеличават разходите си за отбрана, за да се подготвят за война, ако конфликтът в Украйна ескалира. С отслабването на подкрепата на САЩ за Украйна и Европа тези усилия се засилват.
Откакто Русия нахлу в Украйна през 2022 г., използването на безпилотни летателни апарати значително се разшири. Киев заявява, че през 2024 г. е направил 2,2 милиона малки First Person View (FPV) дрона и 100 000 по-големи с голям обсег на действие. Русия е произвела 1,4 милиона FPV дрона миналата година.
„В момента дори главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна казва, че повече от 60% от целите се унищожават от дронове“, добавя Сухаревски. „Единственият въпрос е как ще се развие тактиката на използването им, а след това и технологичният аспект“.
Еволюция на бойното поле
Руските атаки, които често наброяват повече от сто дрона, се превърнаха в редовно явление в Украйна. Те се извършват от смесица от ударни дронове Shahed, проектирани от Иран, и много по-евтини, по-слаби модели за примамка, които могат да изразходват ограничените запаси от ракети за противовъздушна отбрана на Украйна.
Киев използва пикапи с монтирани картечници и военна авиация за по-ефективно сваляне на безпилотни самолети, като междувременно работи и по други варианти, като например използване на безпилотни FPV прехващачи и лазерни оръжия.
Украйна успешно сваля безпилотни самолети при изпитания с лазер, казва Сухаревски и добавя, че целта е лазерните системи да бъдат внедрени в бойни действия, въпреки че не посочва срокове. По думите му неговите части сега използват безпилотен самолет-майка, който може да пренесе два FPV дрона до 70 км, преди да ги освободи и да действа като ретранслаторна станция за техните комуникации. По негови оценки на фронтовата линия действат хиляди безпилотни наземни апарати, което означава, че е необходимо по-малко войници да отиват в опасни райони за логистични или бойни цели.
На бойното поле и двете страни са възприели широкомащабна електронна война, тъй като се стремят да заглушат сигналните връзки на безпилотните летателни апарати във въздуха, правейки ги неработоспособни. Това води до бум на безпилотните летателни апарати, използващи автоматизирано насочване, което управлява дроновете към целта им чрез изкуствен интелект, след като пилотът я избере чрез вградената в тях камера. Решението за нанасяне на удар обаче трябва да бъде взето от човек, а не от изкуствен интелект.
Сухаревски смята, че поне половината от фронтовите части на Украйна вече използват такива системи в някаква степен и че в крайна сметка по-голямата част от бойните дронове ще разчитат на тази система. Той признава, че Украйна не е в състояние да задоволи напълно търсенето на боеприпаси, които обикновено се доставят отделно от дроновете. Затова някои части са започнали да произвеждат свои собствени, като една бригада е в състояние да произвежда 6 000-10 000 броя на месец.
„Ако не бяха безпилотните самолети, всичко щеше да е много по-зле. Те ни позволяват да дадем асиметричен отговор, когато врагът е по-голям, по-силен и в атака“, казва той.