Споделянето на разузнавателна информация между страните от НАТО е в опасност, тъй като членовете стават все по-предпазливи един към друг. А земетресението, предизвикано от Доналд Тръмп, рискува да влоши нещата.

За това предупреждават пред POLITICO настоящи и бивши служители на службите за сигурност на алианса. Отдавна съществува напрежение, причинено от недоверието между традиционните западни членове и новодошлите от бившия комунистически изток. Това се задълбочи след нападението на Русия над Украйна. Проруски настроената Унгария, към която наскоро се присъедини и Словакия, се възприема като ненадеждна.

Но сега промяната на позицията на САЩ спрямо Русия при управлението на Тръмп разтърсва ядрото на алианса - карайки страните да се замислят за риска от споделяне на разузнавателна информация с Вашингтон. Объркването около надеждността на САЩ се задълбочи тази седмица, като се появиха съобщения, че те временно са прекратили обмена на разузнавателна информация с Украйна, за да окажат натиск върху Киев да седне на масата за преговори с Русия.

„В залите на НАТО се шушука много за бъдещето на обмена на разузнавателна информация в рамките на алианса“, посочва пред изданието Джули Смит, посланик на САЩ в НАТО при Джо Байдън до ноември, като добавя, че е „чула опасения от някои съюзници“ дали Вашингтон ще продължи да споделя разузнавателна информация с алианса.

Според Даниел Стантън, бивш служител в канадската служба за външно разузнаване CSIS, „в момент, когато те действително се нуждаят от повече разузнавателни данни, в тях ще влизат по-малко“.

„Има по-малко консенсус за това кой е общият враг и хората ще бъдат по-сдържани да споделят“, казва той.

Изборът на Тръмп за директор на националното разузнаване, Тулси Габард, също предизвика безпокойство, добавя Густав Гресел, анализатор в Националната академия по отбрана във Виена и бивш сътрудник на Европейския съвет за външна политика.

Може ли флиртът на Тръмп с Русия да е началото на края на НАТО? И готова ли е Европа за отбранителна автономия?

Габард е повтаряла руските аргументи по отношение на войните в Украйна и Сирия и се е срещала с бившия сирийски президент Башар Асад, който беше изолиран от международната общност заради използването на химически оръжия срещу собствените си граждани.

Миналия месец Financial Times съобщи, че високопоставеният служител на Белия дом Питър Наваро настоява за изключването на Канада от мрежата за обмен на разузнавателни данни „Пет очи“ - форум, който включва също Обединеното кралство, Австралия и Нова Зеландия и се счита за най-интимната многонационална група за обмен на разузнавателни данни в света.

Според настоящ служител на НАТО след катастрофалната среща в Белия дом между украинския президент Володимир Зеленски и Тръмп в петък „естествено има много въпроси“. Но всички „запазват спокойствие и продължават“.

„Разбира се, има корозия заради подхода към Украйна, но ние оставаме на мнение, че Тръмп няма реални проблеми с НАТО извън разходите“, добавя той.

Други обаче отричат неотдавнашните сътресения в алианса да са повлияли на обмена на разузнавателни данни.

„Хората от разузнаването могат да споделят и да разговарят помежду си при условия, при които други не могат“, казва друг източник на POLITICO. „Не сме забелязали никакво намаляване на това“.

Кой контролира информацията

Обменът на разузнавателна информация между 32-те членки на НАТО никога не е бил толкова близък, колкото между „Пет очи“, главно поради опасения от изтичане на информация и подозрения, че някои национални разузнавателни агенции биха могли да бъдат пробити от руснаците.

„Съюзниците всъщност не споделят скъпоценностите си в короната, когато става въпрос за подобни формати. Знаем, че те са желани от враждебните служби“, казва Стантън, бивш служител на канадското разузнаване.

Споделянето на разузнавателна информация може да бъде много силно, както се случи, когато администрацията на Байдън разтръби за подготовката на Русия да нападне Украйна. Това изигра решаваща роля за предупреждаването на съюзниците и мобилизирането на отговор. Но три години по-късно и при решителната политическа промяна при Тръмп бъдещата роля на американското разузнаване е под въпрос.

Отбрана вместо социална политика? Европа преминава във военен режим

„Въпросът сега е дали обменът на разузнавателна информация ще продължи да бъде ключова характеристика на трансатлантическата работа в НАТО, като се имат предвид въпросите, които съюзниците имат относно това дали САЩ са безпристрастни при воденето на войната в Украйна и бъдещите преговори“, казва Смит, посланик на НАТО от 2021 до 2024 г.

Предупреждението към Вашингтон е нещо ново.

Миналата година страните от НАТО се споразумяха да увеличат и споделят повече разузнавателна информация въз основа на техническо извличане - от електронно и сателитно наблюдение и прихващане на сигнали. Когато става въпрос за HUMINT - информация, събирана от реални шпиони и техните източници - споделянето винаги е било по-предпазливо и се е основавало на „кръгове на доверие“ между малки групи партньори и на строга основа „необходимост да се знае“.

„Споделянето на информация винаги е било най-доброто нещо в НАТО“, казва бивш служител, като добавя, че то подобрява колективната сигурност и помага на по-малките държави да се ориентират в заплахите.

„Националните правителства са собственици на информацията и определят с кого да я споделят“, обяснява и Роберт Пшел, бивш полски дипломат и служител на НАТО.

Прекъсване на връзките с Москва

В годините след падането на комунизма западните разузнавателни служби бяха особено предпазливи по отношение на споделянето на значителна разузнавателна информация с колегите си от страните от бившия Варшавски договор, когато те се присъединиха към алианса. А съмненията за някои централноевропейски агенции - особено за службите за сигурност на Унгария - продължават да съществуват след политическия възход на приятелски настроения към Русия премиер Виктор Орбан.

Според шестима служители тези подозрения са засегнали достъпа, предоставен на Унгария след избухването на войната в Украйна. Словакия също се превръща в проблем след завръщането на власт на прокремълския популист Роберт Фицо през 2023 г.

Гресел от Националната академия по отбрана във Виена казва, че информацията за Русия, Китай и техническите разузнавателни данни за оръжейните системи на противниците се обменят двустранно или в рамките на по-малки групи.

Тръмп спира военната помощ за Украйна

„Унгарското разузнаване е информирано само за спешни заплахи в борбата с тероризма, нищо друго“, акцентира Густав. „Не искате тази информация да отива в Москва“.

Но не само Будапеща и Братислава са изправени пред недоверие. Страната ни също е в списъка. POLITICO цитира бивш български правителствен служител, който заявява, че в момента София не получава цялата разузнавателна информация поради опасения, че има „руски активи в ключови служби“.

Опасенията относно споделянето на разузнавателна информация не са нещо ново.

В интервю за изданието миналата година Ричард Диърлав заявява, че когато е бил шеф на британската МИ6 между 1999 и 2004 г., е подхождал изключително избирателно към това, което е споделял с германската БНД, опасявайки се, че то ще изтече към Русия.

„Имаше някои изключително чувствителни неща, които не бихме им дали“, казва той.

Пшел казва, че има и други примери от миналото, когато държавите са смятали някои членове за подозрителни.

„Например в Гърция по време на режима на полковниците“, дава пример той, визирайки дясната военна хунта, управлявала Гърция от 1967 до 1974 г.

Но нито една от тези тревоги не е включвала Съединените щати.