Бъдещето на европейските демокрации зависи от увеличаването на военните разходи. Това обявиха високопоставени служители в областта на отбраната от Германия, Обединеното кралство, Франция, Полша и Италия след среща в Полша в понеделник.

„2025 г. ще бъде годината на ускоряване на оръжейната индустрия в Европа, на премахване на бюрокрацията, която я забавя, и на затягане на редиците, тъй като трябва да покажем единство, да покажем, че се отнасяме сериозно към ценности като сигурността, която според нас е номер 1“, обяви и министърът на отбраната на Полша Владислав Косиняк-Камиш на брифинг за медиите след разговорите, цитиран от POLITICO.

А той знае за какво говори. Полша, която граничи както с Русия, така и с Украйна, има за цел да похарчи 4,7% от своя БВП за отбрана през тази година – далеч повече от всички членове на НАТО. Обединеното кралство, Франция и Германия изразходват по-близо до 2% - настоящата цел на НАТО - докато Италия остава назад с 1,49%.

Тези по-ниски стойности ще бъдат проблем, след като Доналд Тръмп се върне в Белия дом по-късно този месец. Миналата седмица той призова съюзниците от НАТО да изразходват 5% от БВП за отбрана - число, което е далеч над собствения американски военен бюджет от 3,38%.

„Трябва да харчим повече за сигурност, за да запазим съюзническото присъствие на САЩ в Европа“, акцентира Косиняк-Камиш.

Неговите колеги се фокусираха повече върху начина на изразходване на парите, отколкото върху суровите числа, които са толкова привлекателни за Тръмп.

„Да, трябва да говорим за това какъв процент от БВП ще изразходваме за отбрана, но също така трябва много да се интересуваме от това за какво се харчат тези пари, каква е действителната ефективност на тези разходи“, смята френският министър на въоръжените сили Себастиан Лекорну.

Според официалните лица, за да се осъществи това, Европа трябва да либерализира регулациите на отбранителната си индустрия и да се консолидира за съвместни поръчки и по-добър достъп до кредити.

„Струва си да се отървем от бюрократичните бариери, тъй като в Европа има война и не можеш да се отнасяш към отбранителната индустрия по същия начин, по който се отнасяш, да речем, към производството на мляко“, категоричен е италианският министър на отбраната Гуидо Кросето.

Германският представител Борис Писториус отхвърли призива на Тръмп за 5%, като заяви, че подобно рязко увеличение на разходите ще погълне около 40% от държавния бюджет на Германия. Той обаче приветства усилията на НАТО да обяви новите цели за способностите на алианса през юни, а не през октомври, както беше планирано първоначално.

Министрите - които изслушаха украинския си колега Рустем Умеров чрез видеовръзка - попитаха и за съвместни предприятия с тамошни отбранителни компании за увеличаване на производството на оръжие. Умеров беше в Лондон заедно с министъра на отбраната Джон Хийли. Обединеното кралство беше представено на срещата от Люк Полард, парламентарен заместник-държавен секретар за въоръжените сили.

Целта е Украйна да стане възможно най-силна преди президентството на Тръмп, тъй като той призова за бързо прекратяване на войната. Групата на петте водещи военни сили в Европа, създадена миналата година и заседавала за втори път в понеделник, има за цел да засили координацията в областта на отбраната във време на нарастваща геополитическа опасност.

По думите на Косиняк-Камиш на следващата ѝ среща в Париж ще се обсъди по-подробно как да се финансира развитието на европейската оръжейна промишленост, за да се превърне тя в „маховик“ на икономиката на континента. Той допълни, че в Париж ще присъстват и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, ръководителят на външните работи на ЕС Кая Калас и новият комисар по отбраната Андриус Кубилюс.

„Европа може и трябва да бъде лидер по отношение на сигурността и отбраната, но трябва да инвестира в тях“, посочи още Косиняк-Камиш.

Военна индустрия вместо социална политика

Междувременно, пред Европейския парламент новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че ЕС трябва да преосмисли приоритетите си в областта на разходите, за да увеличи бюджетите за отбрана.

„Средно европейските страни лесно харчат до една четвърт от националния си доход за пенсии, здравеопазване и системи за социална сигурност, а ние се нуждаем само от малка част от тези пари, за да направим отбраната много по-силна“, заяви той пред евродепутатите.

Според него окончателната цел за разходите на НАТО може да бъде около 3,6 или 3,7% от БВП, освен ако не се справят по-добре със съвместните покупки на оръжия и оборудване, както и с иновациите.

Дори това да се случи, бюджетите за отбрана „ще бъдат впечатляващо повече от 2 процента“, добави Рюте, акцентирайки, че Европа все още е обвързана със САЩ за нуждите на сигурността си. Според него е „илюзия“ да се мисли, че Старият континент може да се справи сам в областта на отбраната.

Генералният секретар на НАТО приветства Програмата на ЕС за европейската отбранителна индустрия (EDIP) - банка с 1,5 млрд. евро, която ще има за цел да стимулира местното производство на оръжие, като нарече сегашния оръжеен сектор в Европа „твърде малък, твърде фрагментиран и твърде бавен“. Съществува спор дали компаниите извън ЕС трябва да имат лесен достъп до EDIP, но той предупреди, че банката не трябва да се използва за изключване на съюзници.

„Вярвам, че включването на съюзници извън ЕС в усилията на блока в областта на отбранителната промишленост е жизненоважно за сигурността“, каза той. „Трансатлантическото сътрудничество в областта на отбранителната промишленост прави всички нас по-силни.“

При първата си поява в Европейския парламент като ръководител на НАТО Рюте обърна специално внимание, че целта е „да се сближат НАТО и ЕС“, за да се противодейства на „кампанията за дестабилизация“ на Кремъл, заедно със заплахите, вариращи от Иран и Китай до кибератаки и разпространение на ядрени оръжия.

„Сега сме в безопасност, но не и след четири или пет години“, каза той, като добави, че ако разходите не се увеличат, европейците трябва „да тръгнат на курсове по руски език или да отидат в Нова Зеландия“.

„Дълбоко съм загрижен за ситуацията със сигурността в Европа“, каза той. „Ние не сме във война, но не сме и в мир. Това означава, че трябва да инвестираме повече в отбрана и да произвеждаме повече способности. Това не може да чака. Трябва да повишим устойчивостта на нашите общества и критична инфраструктура.“