Европейският съюз е изправен пред ключова година на икономически и финансови предизвикателства - от съживяване на пазарите, които изостават в надпреварата с Китай и САЩ, до напредък в дигиталните и екологични инициативи.

Politico представя основните битки във финансовата политика на Блока през 2025 г.

Съюз на спестяванията и инвестициите

Дългогодишният съюз на капиталовите пазари на ЕС беше преименуван на Съюз на спестяванията и инвестициите, но промяната на името не го направи по-малко спорен.

Вече са предприети две важни законодателни мерки: преработване на правилата за инвестиране на дребно (RIS) и опит за запълване на пропуски в правилата за управление на банкови кризи (CMDI). И двете бяха размити в хода на преговорите, което разочарова ЕК.

По отношение на RIS Брюксел е изправен пред труден избор: да се откаже от предложението и да го преработи или да се задоволи с разводнена версия, която вероятно скоро ще се нуждае от допълнително преразглеждане.

Според много анализатори по-силен капиталов пазар е ключът към изграждането на конкурентоспособност и автономност за Европа

Множество препятствия спъват плана на Фон дер Лайен за капиталовите пазари

Междувременно усилията за съживяване на пазара за препродажба на дълг, известен като секюритизация, събуждат спомени за финансовата криза от 2008 г.

Южните държави от ЕС остават предпазливи, а индустрии като застраховането, чиито огромни инвестиционни фондове ЕК иска да привлече към пазара на секюритизация, са до голяма степен безразлични.

Комисията също така обмисля идеи като консолидиране на финансовите пазари и създаване на прости инвестиционни продукти на ЕС, въпреки че много членки продължават да се противопоставят.

От Атина до Берлин – правителствата се обединяват около идея за стимулиране на пазара. Ако тя успее, може да бъде трансформираща. Но това е голямо „ако“

Икономическата игра на Европа за 10 трилиона евро

Разходи за отбрана

В продължение на години западноевропейските държави до голяма степен пренебрегваха призивите на антируските ястреби да увеличат военните си разходи.

Но нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. и перспективата за второ президентство на Доналд Тръмп отново разпалиха дебатите за отбраната в ЕС. Макар че повечето държави са съгласни с необходимостта от по-силни отбранителни способности, предизвикателството е финансирането.

Затъналите в дългове страни като Италия и Франция, които не достигат целта на НАТО за разходи за отбрана от 2% от Брутния вътрешен продукт, имат малко възможности да увеличат военните си бюджети, без да направят съкращения в други чувствителни области.

Те предпочитат да емитират общ дълг на ЕС, за да финансират отбраната - идея, на която категорично се противопоставят фискално консервативни държави като Германия и Нидерландия.

Най-голямото опасение е, че преговорите за бъдещето на страната могат да се превърнат в „мини Мюнхен“, което ще доведе до по-нататъшна руска агресия, пише Politico

Повече пари за по-дълго време: Залогът на ЕС да бъде силен играч за мира в Украйна

ЕК трябва да измине път, който да задоволи ястребите, южните държави, които са далеч от Украйна, и хардлайнерите във фискалната сфера, допълва Politico.

Дългосрочният бюджет на ЕС

Преговорите за следващия седемгодишен бюджет ще започнат сериозно това лято, когато Европейската комисия официално ще представи предложението си за периода 2028-2035 г.

Представителите на властта в ЕС вече съставят коалиции. Източноевропейските и скандинавските страни, включително Полша и Швеция, желаят да увеличат разходите на ЕС за отбрана, докато южните страни, като Италия и Гърция, биха предпочели повече пари за спиране на притока на мигранти от Африка.

През 2025 г. ще се определят червените линии за преговорите. Но ако се съди по миналото, лидерите ще спорят за подробностите до последния момент.

Profit.bg

Европарламентът одобри бюджета на ЕС до 2027 година

„Пожарът“ в екологичната политика

Правилата за зелено финансиране вече бяха определени да доминират в дневния ред за 2025 г., като се очакваше, че измененията в Регламента за оповестяване на информация за устойчиво финансиране ще отстранят недостатъците на текста, който оказа огромно въздействие върху индустрията.

Сега обаче председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен издигна бъдещите изменения на друго ниво, като обяви мащабен закон „омнибус“, който се очаква да обедини редица зелени правила.

Пакетът вече предизвиква политически борби кои закони да бъдат включени, като финансовият сектор се готви за интензивна законодателна битка.

Подкрепата има за цел да спре привличането на производство в чужбина с обещание за по-големи чуждестранни субсидии

ЕС инвестира €4 млрд. в заводи за батерии и зелени технологии

Ключови реформи

Законодателите обсъждат ключови финансови реформи, включително законопроект за данните за финансов достъп и правила за платежния сектор, противопоставяйки големите технологии на традиционните финанси.

Законопроектът за достъп до данни ще принуди застрахователите и други финансови компании да споделят данни за клиентите си с трети страни в опит да насърчат иновациите.

Макар че защитниците на потребителите се опасяват от нарастващата роля на големите технологии, създателите на политики добавиха разпоредби за надзор на големите дигитални платформи, определени като „пазачи“. Въпреки това не съществува официална забрана те да навлизат директно на пазара на финансови данни, за да предлагат нови продукти.

Проверките от днес са насочени към това дали Google Play на Alphabet и App Store на Apple позволяват на разработчиците на приложения да показват безплатно оферти на потребителите

ЕК се съмнява в „дигиталните пазачи“ Apple, Alphabet и Meta. Ще има ли глоби?

Доставчици на платежни услуги срещу дигитални платформи

По отношение на плащанията най-голямата борба се съсредоточава върху отговорността за измами.

Доставчиците на платежни услуги настояват дигиталните платформи да бъдат държани частично отговорни за измамите в техните системи, като се има предвид, че онлайн каналите за комуникация са се превърнали в ключов инструмент за измамниците - ход, на който онлайн платформите категорично се противопоставят.

Засега изпълнителната власт на ЕС остава неутрална, като твърди, че реформата на плащанията може да не е най-добрият начин за решаване на проблема. В резултат, последната дума ще имат националните правителства и законодателите, завършва Politico.