За разлика от американците, европейците не обичат да поемат рискове.

Ако рискуваха, 10 трилиона евро в банковите им сметки или над една трета от американската икономика – биха могли да бъдат инвестирани на фондовия пазар.

Това би осигурило на компаниите повече пари и би позволило на компаниите да изразходват средства за проекти в полза на обществото, което ще даде тласък на затъващата европейска икономика.

За правителствата премахването на бариерите, които не позволяват всичко това да се случи, е част от т.нар. от ЕС Съюз на капиталовите пазари – скучно име за сложен проект, съдържащ доста непроницаеми идеи, но който може да промени правилата на играта, пише в обстоен анализ Politico.

„Съюзът на капиталовите пазари се превръща от нещо хубаво в нещо абсолютно задължително“, коментира Нилс Браб, главен регулатор на борсовата група Deutsche Börse.

Как най-скъпите акции в Европа отговарят на „Великолепната седморка“

ЕС отдавна се гордее с единния си пазар – идеята, че хората, стоките и парите трябва да могат да се движат безпрепятствено в блока, сякаш той е само една голяма държава като САЩ.

В действителност той не успя да изпълни това обещание, особено що се отнася до паричните потоци, и последиците вече са очевидни. Съюзът на капиталовите пазари се опитва да поправи това.

„Не можем да отлагаме тези инвестиции“, убеден е френският президент Еманюел Макрон. А според председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен предстоящият ѝ нов петгодишен мандат е „време за инвестиции“, което ще започне със „завършване на нашия съюз на капиталовите пазари“.

Не е трудно да се разбере защо е необходима такава смела визия. Европейската икономика все повече изостава от тази на САЩ и Китай. Промишлеността е в спад. Нейните стартъпи, които изпитват недостиг на средства, са по-малки и не толккова успешни както своите отвъдморски съперници. А фискалните правила на ЕС означават, че има малко публични средства, които да се изразходват за преминаване към зелена енергия и изграждане на отбранителна индустрия в условията на руска агресия.

„Трябва да финансираме рискови иновационни проекти, за да наваксаме технологичното изоставане от САЩ“, казва Стефан Буйна, главен изпълнителен директор на най-голямата европейска борсова група Euronext.

Планът за конкурентоспособност на ЕС остава в задънена улица до есента

Пенсионна касичка

Спестяванията на европейците в размер на 10 трилиона евро изглеждат много привлекателни. И макар че са само част от идеята за Съюз на капиталовите пазари, те са ключов детайл от нея, така че скоро може да се стигне до ребрандиране и идеята да се нарече съюз на спестяванията и инвестициите.

Като първа стъпка Франция предложи създаването на общ спестовен продукт. Целта е европейските спестители да се откажат от нисколихвените банкови депозити и да ги насочат към акции, с които да подпомогнат растежа на компаниите.

Пенсиите също са очевидна цел.

Има няколко изключения като Нидерландия и Швеция, но в по-голямата част от Европа пенсиите се изплащат от правителството и се финансират чрез данъци. За разлика от тях в САЩ има 401(к) - стимулиран от данъците частен фонд, който инвестира парите и ги изплаща, след като хората се пенсионират.

„Ако искате да дадете тласък на европейската икономика и да осигурите стабилно и дългосрочно финансиране, обръщането към пенсионните спестявания е очевиден избор“, казва Мишел Хорк, старши съветник в PGGM Investments, нидерландска компания за управление на пенсии с активи на стойност 243 млрд. евро.

Могат ли спестяванията на гражданите да са ключът към икономическото развитие на Европа?

Разликите се виждат в статистиката.

В САЩ почти 60% от домакинствата притежават акции, пряко или косвено чрез своите пенсии. Във Франция този дял е около 18%, като подобни са данните и в Германия. Според доклад на ЕК, стойността на всички дружества на европейските фондови пазари като процент от БВП е наполовина от тази в САЩ.

Какво представлява капиталовият пазар?

Завод за боеприпаси, вятърен парк и стартъп за изкуствен интелект са много различни проекти. Но имат една обща черта: за да започнат, им трябват пари.

Именно тук се появяват капиталовите пазари.

Капиталовият пазар е всяко място, където инвеститорите търгуват с източници на финансиране. Най-очевидният пример за това е фондовата борса, където се купуват и продават акции на компании, но съществуват и подобни пазари за корпоративен или държавен дълг, известни като облигации.

Идва ли времето на европейския Съюз на капиталовите пазари?

В идеалния случай Съюзът на капиталовите пазари ще свърже сегашните 27 пазара в ЕС, като позволи на инвестициите да се разпространят през границите и така да се привлекат повече капитали от спестителите, които да подпомогнат финансиране на европейската промишленост и конкурирането ѝ с чуждестранни съперници.

Не става въпрос за това, че парите не са там, казва Матийо Савари, главен стратег в BCA Research, компания за финансови проучвания. Но „Европа има разпокъсани капиталови пазари... което оскъпява набирането на средства за предприятията“. В момента всяка година европейски спестявания на стойност около 300 млрд. евро се инвестират в чужбина, основно в САЩ, допълва той.

През април правителствените ръководители на ЕС се споразумяха да „възобновят“ европейския пазар за препродажба на дълг, известен като секюритизация, който дълго време беше политически токсичен в Европа заради ролята му във финансовата криза от 2007-2008 г.

През май финансовите министри се споразумяха да работят за „задълбочаване“ на националните капиталови пазари – увеличаване на привлекателните инвестиционни възможности, което няма да изисква законотворчество на ниво ЕС.

Нов доклад: Без пазарна реформа ЕС е обречен на изоставане и упадък

Има усещане, че това е идея, чието време е дошло. В рамките на срещата на финансовите министри на ЕС през юли германският министър Кристиан Линднер се намръщи, когато отговаряше на въпроси за огромния дълг на Франция, но почти се разсмя, когато Politico попита за съюза на капиталовите пазари.

„Това е един от основните ни приоритети. Той е много по-важен, отколкото вда се обмисля увеличаване на публичния дълг.“, отговори той.

На фона на понякога трудните отношения между най-мощните правителства в ЕС, това е една от темите, по които Париж и Берлин се разбират.

Германците го харесват, защото може да се избегне необходимостта от повече съвместни заеми на ЕС, каквито бяха взети по време на пандемията, което те ненавиждат.

За Франция проектът е още една стъпка към намаляване на зависимостта на ЕС от САЩ.

Частният капитал може да помогне на Европа да се преориентира в области като енергетиката и отбраната. Допълнителен бонус е фактът, че той може да помогне на европейските спестители да се откажат от американските инвестиции.

„Има риск Европа да умре": Макрон призова за по-настъпателен ЕС на световната сцена

„Правилата на играта в Европа днес вече не са адекватни, защото ако погледнем към отбраната и сигурността, изкуствения интелект, декарбонизацията и чистите технологии, имаме стена от инвестиции“, заяви Макрон в речта си, озаглавена „Европа може да умре“.

Тотално зацикляне

Стандартизирането на законите за несъстоятелността, което е основна част от проекта, е в пълен застой. Това е от решаващо значение, тъй като когато кредиторите решават дали да финансират даден проект, те искат да са сигурни какво ще се случи, ако проектът фалира.

Друга ключова идея е създаването на единен надзорен орган на ЕС за „небанковите“ финансови организации, като фондовите борси и управителите на активи. Това би им позволило да спазват едни и същи правила в целия блок, когато извършват трансгранична дейност, но много столици не са за това.

Най-вероятният кандидат за бъдещия надзорен орган на ЕС ще бъде Европейският орган за ценни книжа и пазари със седалище в Париж, но конкурентните столици се опасяват, че големите компании ще се преместят във Франция, за да бъдат близо до своя надзорен орган.

Освен това ще има и губещи във всяко съгласувано усилие за създаване на единен финансов пазар.

В момента много институции - банки, застрахователи, борси и други, се възползват от това, че са големи риби в малко езеро.

Множество препятствия спъват плана на Фон дер Лайен за капиталовите пазари

В рамките на Съюза на капиталовите пазари те ще бъдат изложени на конкуренция от цяла Европа. Някои няма да успеят да се справят - ще фалират или ще бъдат изкупени от конкуренти.

„Много малко страни са сигурни, че техните национални шампиони ще оцелеят при сблъсък с реалната конкуренция“, казва Брайън Кофлън, отговорник за устойчивото финансиране в Европейската организация на потребителите. „Всички винаги казват, че искат отворени пазари, конкуренция и т.н., но това не се случва в реалните политически условия.“, допълва той.

Привеждане в действие

Дори ако Съюзът на капиталовите пазари бъде създаден, той може да не се окаже сребърният куршум, на който се надява Европа.

Колко средства ще отпусне, остава отворено за обсъждане.

Шарл Мишел очаква капиталовите пазари да решат икономическите проблеми на блока

Тиери Филипонат, главен икономист в неправителствената организация Finance Watch, се опасява, че някои от по-оптимистичните резултати са „пожелателни“.

„Направете го, но не мечтайте, че ще финансирате нерентабилни проекти или проекти без достатъчна доходност. Това никога няма да е така. А много от нещата, които трябва да направим днес, по-специално за борба с изменението на климата, са от такова естество.“

В скорошен доклад Finance Watch установи, че дори в най-добрия случай, частното финансиране може да покрие само една трета от нуждите на ЕС от зелен преход. Останалата част трябва да дойде от публичните средства.

Въпреки че все още е на чертожната дъска, рискът е, че Съюзът на капиталовите пазари позволява на политиците да пренебрегват трудните решения как да наберат повече публични средства – дали чрез заеми на национално ниво или на ниво ЕС, повишаване на данъците или намаляване на разходите, и да избягват финансирането на основните приоритети на блока в областта на научните изследвания, отбраната и енергетиката.

И все пак, дори и да е неосъществима мечта, това може да е най-доброто, с което разполагат. Главният изпълнителен директор на Euronext е ентусиазиран от перспективите, които се откриват сега, когато лидерите най-накрая са хванали бика за рогата. „Когато има политическа воля, европейците могат да бъдат изключително бързи“, казва той.

Те трябва да бъдат, завършва Politico.