Могат ли спестяванията на гражданите да са ключът към икономическото развитие на Европа?
Частните спестявания, инвестирани в местни акции или държавен дълг, могат да бъдат катализатор за растеж
Докато Европа се опитва да се пребори с икономическите си конкуренти, политиците смятат, че разполагат с тайно оръжие - неизползваните спестявания на гражданите.
От Италия, която продава държавни облигации на домакинствата, до Франция, която говори за общоевропейски спестовен продукт, или Великобритания, която предлага данъчни облекчения за инвестиции в британски акции - правителствата в цяла Европа търсят начини да мобилизират богатството на домакинствата.
Всички тези планове имат една основна мисъл: Европа разполага с много парични средства, които могат да бъдат насочени към постигане на нейните цели - от екологичния преход до укрепване на военните сили. Политиците се надяват, че частните пари, инвестирани в местни акции или държавен дълг, могат да помогнат за преодоляване на разликата в растежа и производителността спрямо САЩ и Китай, които отпускат огромни субсидии за своите индустрии.
Критиците обаче твърдят, че подобни схеми рискуват да разочароват спестителите и да не успеят да се справят с дълбоко вкоренените недостатъци на европейския икономически модел, които според тях възпират инвестициите.
"Това е начин да се измисли лесно решение на проблеми, които са много сложни", казва Даниела Габор, професор в University of the West of England.
Спорно минало
Европейците отдавна спестяват повече от американците и напоследък разликата се увеличава, вероятно заради несигурността, идваща от геополитически проблеми като войната в Украйна.
Политици като френския министър на финансите Бруно Льо Мер сега се вглеждат в това перо, което включва 8,4 трилиона евро банкови депозити в еврозоната. Говорейки за парите, които "спят" в сметките, вместо да допринасят за просперитета, той призова за създаването на общоевропейски спестовен продукт. Междувременно френските законодатели предложиха спестяванията да бъдат насочени към местни отбранителни компании чрез държавно гарантирани депозити.
Извън Европейския съюз правителството на Обединеното кралство предложи нов вид сметка, която би позволила на британците да инвестират до 5 000 лири в местни компании, без да се облагат с данъци.
Такива схеми имат спорно минало.
Спонсорираните от правителството фондове в Италия, набиращи инвстиции за местни малки и средни предприятия, са се представили по-зле от средното ниво на световните акции с около 35 процентни пункта през последните пет години, според данни на консултантската компания Analysis.
Много икономисти отхвърлят самата идея за спящи пари, като отбелязват, че депозитите са жизненоважен източник на финансиране за банките.
"Представата за пари, които "спят", защото са в банкова сметка, честно казано, е доста нелепа, защото нищо не пречи на банката да отпусне нов заем, когато има възможност", казва Бенджамин Браун, политически икономист в Max Planck Institute for the Study of Society.
Всъщност от близо десетилетие насам европейските компании постоянно поставят финансирането като най-малкия си проблем и генерират достатъчно приходи, за да отговорят на виските си нужди, сочат данни на Европейската комисия и ЕЦБ. Затова Браун и други анализатори твърдят, че ниските инвестиции в Европа отразяват оскъдните перспективи за растеж в сравнение със Съединените щати.
Това, че мултинационалните корпорации инвестират в чужбина, означава, че еврозоната дори изнася капитал, казват те.
"Те имат решение, което търси проблем", смята Дирк Шумахер, ръководител на отдела за европейски макроизследвания в Natixis. "Не мисля, че корпоративните инвестиционни разходи се задържат от строгите условия за финансиране, а от липсата на търсене и много структурни промени."
Сред другите фактори той споменава конкуренцията от страна на Китай, високите цени на енергията и липсата на квалифицирана работна ръка.
Бившият шеф на Европейската централна банка Марио Драги трябва да докладва на лидерите на ЕС това лято за проблемите, които спъват икономическото развитие на Европа.
Публичен дълг
Някои правителства вече вземат заеми директно от гражданите. Миналата година италианските домакинства бяха най-големите купувачи на публичен дълг на страната, като неотдавнашната облигация беше представена като кратък път към почивка с круиз. Великобритания обяви нови спестовни облигации, присъединявайки се към Белгия и Гърция.
Основното предимство на привличането на инвеститори на дребно е, че те са по-малко непостоянни от професионалистите и е по-вероятно да задържат облигациите до настъпването на падежа им, тъй като не трябва да се притесняват за тримесечните им резултати.
"Има един чудесен спестовен продукт, който е работил доста добре в историята и който позволява на държавата да насочва публични средства към приоритетни области, и това са държавните облигации", смята Браун.
Той и други икономисти коментират, че повече инвестиции от страна на държавата, които не трябва да имат незабавна финансова възвръщаемост, трябва да бъдат част от решението на дългосрочните предизвикателства пред Европа като например изграждането на по-екологична икономика.
Но предоставяйки на правителствата, които в повечето случаи натрупаха големи дефицити след избухването на COVID-19, достъп до резерв от „търпелив“ капитал, тези целеви облигации на дребно рискуват да подкопаят усилията за овладяване на публичните разходи.
Домакинствата могат да съжаляват и заради това, че концентрират твърде много от активите си в родната си страна, където вероятно вече имат основен доход и дом.
"Това е двоен грях: отказвате се от диверсификацията и давате грешен стимул на правителството си", категоричен е в заключение Масимо Фамуларо, инвестиционен консултант от Милано.