Лидерите на Европейския съюз обмислят възможността да използват около 3 млрд. долара годишно от печалбите, генерирани от замразени руски финансови активи, за финансиране на военните усилия на Украйна. Предложението беше обсъдено на срещата на върха на правителствените ръководители от ЕС в четвъртък, но постигането на финално единодушие, което е задължително, се очаква да бъде трудно.

Според високопоставен служител на ЕС последното предложение отива по-далеч от предишния план на ЕС, изработен в края на 2023 г. и договорен принципно миналия месец - за използване на лихвените плащания и други печалби, натрупани в сметки в Брюксел, за подпомагане на възстановяването на Украйна.

Германският канцлер Олаф Шолц коментира, че е уверен, че колегите му европейски лидери ще се съгласят с новата инициатива.

"На първо място тези печалби трябва да се използват за придобиване на оръжия и боеприпаси, от които Украйна се нуждае за своята отбрана", категоричен беше той пред репортери, пристигайки за разговорите.

"Все по-голямо мнозинство от европейските страни сега пледира тези печалби да бъдат използвани за Европейския механизъм за мир”, казва и високопоставен служител на ЕС пред Reuters.

Механизмът беше стартиран през 2021 г., за да финансира отбраната и военните мерки на ЕС в глобален мащаб. За разлика от общия бюджет на ЕС, той може да се използва за закупуване на оръжия. Натискът върху държавите от блока да направят повече за военната подкрепа на Украйна се увеличи през последните месеци, тъй като потокът от помощи от САЩ спря, а Русия постигна напредък на бойното поле.

Миналия месец Сенатът на САЩ одобри допълнителен законопроект, който щеше да отключи военна помощ за Украйна в размер на 60 млрд. долара, но председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън отказа да го внесе за гласуване.

"През декември планът на ЕС до голяма степен се отнасяше до възстановяването и финансовата подкрепа на правителството в Киев, за да оцелее. Сега се намираме в още по-тежка ситуация, така че доставката на оръжия е още по-важна", посочва пред информационната агенция служителят на ЕС.

Но изместването на фокуса към директна подкрепа на украинската армия, вместо средствата да се използват за подпомагане на възстановяването на страната, ще бъде трудно за преглъщане от някои държави-членки на ЕС като Ирландия и Австрия.

"Трябва да има гаранция, че парите, за които даваме одобрението си, не се харчат за оръжия и боеприпаси", категоричен е пред репортери австрийският канцлер Карл Нехамер.

Да накараме Русия да плати

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. западните държави замразиха почти половината от валутните резерви на Москва - около 300 млрд. евро. Около 200 млрд. евро от тях се намират в ЕС - предимно в Euroclear, финансова институция, която съхранява активи на банки, борси и инвеститори. Оттогава насам Euroclear е натрупала огромни количества пари в брой заради плащанията, свързани със замразените руски пари, които включват лихви, изплащани по облигации, известни като купони, или постъпления, генерирани от ценни книжа с настъпил падеж, които се реинвестират.

Миналия месец групата заяви, че е спечелила 5,2 млрд. евро от лихви по приходи, генерирани от санкционирани руски активи, откакто те бяха замразени от държавите от ЕС и Групата на седемте през 2022 г.

Предложението на Европейската комисия включва въвеждането на специална такса за неочакваните приходи от лихви върху замразените руски активи. Според ръководителя на външната политика на блока Жозеп Борел приходите, генерирани от тези обездвижени активи, ще бъдат около 3 млрд. евро годишно.

"Надявам се, че скоро ще успеем да постигнем споразумение и да превърнем тези пари в оръжие, тъй като войниците не се бият с банкноти", коментира Борел. "Те се нуждаят от физически оръжия, от физически инструменти, за да защитават своя народ".

ЕС и неговите съюзници са решени да накарат Русия да плати част от колосалната сметка за възстановяването на Украйна, която по официални данни, публикувани от Европейската комисия през февруари, възлиза на 486 млрд. долара през следващото десетилетие. Украинските власти изчисляват, че само през тази година страната ще се нуждае от около 15 млрд. долара за възстановяване на енергийната и транспортната инфраструктура, както и на жилищното строителство, наред с други приоритети.

Отделно от това в понеделник ЕС се споразумя за допълване на Европейския инструмент за мир с 5 млрд. евро, които ще бъдат отделени в специален фонд за подпомагане на Украйна и военните нужди на страната.

Западни банки предупреждават за сериозни проблеми при подобен подход

Но високопоставени източници от банковия сектор твърдят пред Reuters, че някои западни банки лобират срещу предложенията на ЕС за преразпределяне на милиарди евро от лихви, спечелени от замразени руски активи, тъй като се опасяват, че това може да доведе до скъпоструващи съдебни спорове.

Някои банки са притеснени, че по-късно могат да бъдат подведени под отговорност от Русия, ако участват в какъвто и да е трансфер на пари към Украйна, и че планът на ЕС може да бъде разширен до активите в сметките на санкционирани лица и компании, които те държат. Подобно разширяване на обхвата все още не е повдигано от ЕС, но източниците на информационната агенция са загрижени, че подобни предложения ще доведат до по-широка ерозия на доверието в западната банкова система. Те са споделили опасенията си с британските политици и тези от еврозоната, като са предупредили за потенциални съдебни спорове, когато антируските санкции евентуално бъдат облекчени или отменени.

Русия твърди, че всеки опит за отнемане на нейния капитал или лихви е "бандитизъм", който ще доведе до десетилетия на съдебни дела срещу всички замесени. Москва многократно е заявявала, че ще предприеме ответни мерки, ако нейните активи или доходи бъдат отчуждени.

Съгласно плана на ЕС около 90% от конфискуваните парични средства ще бъдат насочени чрез Европейския механизъм за мир за закупуване на оръжия за Украйна. Останалата част ще бъде използвана за възстановяване и реконструкция.

Законите за санкциите в ЕС, Англия и САЩ обикновено предвижда замразяване на активи, притежавани от санкционираните страни, но не и конфискация. Активите могат да бъдат конфискувани съгласно английското законодателство, но само ако се прецени, че са приходи от престъпления. Затова и разрешаването на конфискация и преразпределение на лихвите, получени от тези активи, излага банките на риск от оспорване от страна на собствениците им, категоричени са източниците на Reuters, като предупреждават, че подобни действия биха създали прецедент за "превръщането на резерви и активи, държани в чужбина, в оръжие".

В отговор на западните санкции самата Русия е конфискувала активи, назначила е ново ръководство в дъщерните дружества на западни компании и е принудила напускащите бизнеси да продават собствеността си в страната с огромни отстъпки.

"Ако тези предложения се придвижат напред, цялата правна архитектура ще трябва да се промени", смята Пол Фелдбърг, партньор и ръководител на практиката за разследвания и съответствие на Brown Rudnick в Лондон. "Що се отнася до банките, смятам, че те с право се притесняват, защото вече сме свидетели на огромни количества граждански дела във връзка със санкциите".

Освен всичко друго Москва твърди, че всяка конфискация ще нанесе удар върху правата на собственост, ще навреди на доверието в западните облигации и валути и ще подкопае доверието между централните банки. Тази седмица говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че предложението на ЕС ще подкопае международното право и предупреди за неизбежни щети за Европа и десетилетия на правни спорове.

"Европейците добре осъзнават щетите, които подобни решения могат да нанесат на тяхната икономика и на техния имидж, на репутацията им на надежден гарант за неприкосновеността на частната собственост", посочи Песков пред репортери.