Грузия. Молдова. A сега Румъния? В Брюксел бият тревожни камбани, след като крайнодесен и проруски кандидат спечели първия тур на президентските избори в Румъния в неделя.

Шокиращата победа на ултранационалиста Калин Джорджеску предизвиква опасения, че след оспорваните избори в Молдова и Грузия Москва може да се опита да привлече в своя лагер Румъния - член на НАТО и ЕС с 19 млн. души население.

Реформаторката Елена Ласкони, която ще се изправи срещу него на втория тур на изборите на 8 декември, директно предупреждава, че сега румънците трябва да се обединят, за да спрат страната да попадне отново под властта на Русия, която я окупира след Втората световна война. Тя призова множеството в Букурещ да не позволява разочарованието от сегашното управление „да се превърне в уязвимост, използвана от Москва“.

Първият тур в неделя беше шокиращ, защото Румъния беше разглеждана като надежден член на ЕС и НАТО - в рязък контраст с по-малки страни като Унгария, Словакия и България, които имат сериозни проблеми с върховенството на закона и проруските пристрастия, пише в свой анализ POLITICO. Ако Букурещ също се насочи към по-анти-европейски и проруски курс, това ще подкопае сериозно способността на ЕС да функционира и ще затрудни постигането на консенсус между страните членки.

Джорджеску, който не членува в политическа партия и има около 3,8 милиона харесвания в TikTok, в много отношения отговаря на образа на радикалния десен популист на 2024 г: Той говори открито, избягва западната ортодоксалност, ненавиждан е от основните медии и е противник на ЕС и НАТО.

Безпокойство на Източния фронт: Защо Брюксел отстъпва на Москва

„Резултатът от този мълчалив, но екстремистки, проруски кандидат е част от хибридната война на Русия срещу европейската демокрация“, коментира Зигфрид Мурешан, консервативен румънски депутат в Европейския парламент, пред POLITICO.

Всъщност изненадващият резултат в Румъния съвпада с по-широките опити на Русия да привлече държави от Европейския съюз или в съседство с него в своя лагер. Наблюдатели на избори предупредиха за опити да се повлияе на резултатите от неотдавнашните избори в Молдова и Грузия. Междувременно лидерите на Унгария и Словакия вече изповядват проруски възгледи, а скоро към тях може да се присъедини и Чехия, ако бившият министър-председател Андрей Бабиш спечели парламентарните избори през следващата година.

„Ако следите какво правят руснаците в този регион, знаете, че Румъния е супер важна за тях“, казва Милан Нич, анализатор в Германския съвет за външни отношения.

Досега Румъния, която граничи с Украйна в източния край на блока, играеше важна роля в подкрепата на Запада за Киев. Конфликтът повиши стратегическото значение на военновъздушната база „Михаил Когълничану“ на Черно море. Но всичко това може да се обърне с главата надолу, ако Джорджеску спечели.

Опасенията за възможна, но все още недоказана намеса в Румъния се дължат на факта, че Джорджеску извоюва победа с 22,94% от гласовете, въпреки че няма партийна подкрепа и проучванията не отразяваха подобна популярност.

Молдова и Грузия – тревожната камбана, която ЕС трябва да чуе

„Той е продукт на вакуума в румънската политика и вероятно на руски пари“, допълва Нич. „Ако можеш да похарчиш толкова много пари за TikTok изведнъж, това повдига въпроси“.

Ултранационалистическият кандидат победи либералния реформаторски кандидат Ласкони, който зае второ място с 19,8% от гласовете.

„Призив за събуждане“

Мурешан, високопоставена фигура в консервативната Европейска народна партия, прави връзка между Румъния и Молдова, където проевропейският президент Мая Санду многократно е предупреждавала за големи руски усилия да се повлияе на изборите в страната ѝ в полза на промосковски кандидати.

„Преди три седмици Молдова отхвърли подобно влияние и избра проевропейски президент. Сега румънците трябва да направят същото“, добавя Мурешан, който принадлежи към Национално-либералната партия на Румъния. Нейният кандидат се класира на пето място с 8,79% подкрепа.

Сега страхът в Брюксел е, че Джорджеску може да надделее на балотажа на 8 декември, добавяйки Румъния към нарастващ списък от страни, чиито лидери са критични към ЕС и НАТО и приятелски настроени към руския президент Владимир Путин.

Както унгарският премиер Виктор Орбан, така и словашкият му колега Роберт Фицо критикуваха усилията на Запада да помогне на Украйна срещу руската инвазия. Джорджеску също критикува факта, че САЩ разполагат с противоракетен щит, базиран в Румъния, и описва Путин като „човек, който обича страната си“.

„Това е сигнал за събуждане – един от многото“, акцентира Нич.

Танасис Баколас, генерален секретар на ЕНП, предупреждава, че представянето на Джорджеску е доказателство за нарастващ „екстремизъм“ в целия ЕС.

Европейската диаспора подсигури победата на Санду в Молдова

„Тази борба срещу популизма, срещу екстремизма е безкрайна“, казва той. „Тя трябва да продължи.“

Не всички са прекалено притеснени, че Джорджеску ще стане следващият лидер на Румъния. Траян Бъсеску, държавен глава на страната от 2004 до 2014 г., казва, че не вярва той да надделее на втория тур и че румънците като цяло все още са „много позитивни“ към ЕС и НАТО. Но, предупреждава Бъсеску, румънските избиратели са „много ядосани“, че корупцията се е върнала в страната им и че съдебната система отново е „под политически контрол“. Това може да доведе до поражение на управляващите партии в страната на предстоящите парламентарни избори.

„Това, което двете партии в управляващата коалиция направиха през последните две години, е катастрофа“, казва той, имайки предвид Социалдемократическата и Национално-либералната партия. „Подозирам, че ще загубят властта.“

След победата си в неделя Джорджеску спечели подкрепата на крайнодесния политик Джордже Симион. Ако получи всички негови гласове на втория тур, той ще има 36,82% - малко под комбинираните резултати на либералния реформист Ласкони и лявоцентристкия премиер Марсел Чолаку, които спечелиха съответно 19,18% и 19,15%. Всичко зависи от това дали някои поддръжници на традиционния мейнстрийм ще преминат към шокиращия победител тази седмица.