Прегръдки. Снимки. Обещание да продължим да въоръжаваме Украйна.

Въпреки всичко, което се случи през шестте седмици, откакто Доналд Тръмп се завърна в Белия дом, това е всичко, което лидерите на Европейския съюз предложиха на украинския президент Володимир Зеленски на извънредната среща на върха в Брюксел в четвъртък.

Разбира се, те изработиха планове за укрепване на отбранителния сектор, но (в краткосрочен план това е може би най-важното) - не успяха да се споразумеят за нови ангажименти за укрепване на Украйна в близко бъдеще, пише в анализ по темата Politico.

Киев се бори с прекратяването на американската военна помощ и обмена на разузнавателни данни, докато администрацията на Тръмп засилва натиска върху Зеленски да сключи бързо мирно споразумение с руския президент Владимир Путин.

Преди срещата в Брюксел дипломатите от страните, които твърдо подкрепят Украйна, изразиха надежда, че тя ще доведе до нови ангажименти, които да поставят Киев в по-силна позиция.

„Сега трябва да подкрепим Украйна повече от всякога“, заяви първият дипломат на ЕС Кая Калас.

Много обещания, малко отговори: Поставена ли е на карта сигурността на Европа

Но след 10-часови разговори и въпреки публичната прегръдка на Зеленски, който се обърна към журналистите, заобиколен от лидерите на двете водещи институции на ЕС - Урсула фон дер Лайен и Антониу Коща - окончателните заключения, договорени между националните лидери, се съсредоточиха само върху общите усилия за фрагментирания отбранителен сектор.

Новият документ за Украйна очертава червени линии за бъдещи мирни преговори, призовава за присъединяване на Киев към ЕС и обещава бъдеща военна помощ, но без конкретни цели.

Частта за Украйна дори не премина успешно сред 27-те членки поради съпротивата на унгарския премиер Орбан, който не крие подкрепата си за Путин и заяви несъгласие с с изявление още преди срещата.

Останалите страни от ЕС отхвърлиха всякакво усещане за разединение.

„Той е правил това и преди“, заяви пред репортери напускащият поста си германски канцлер Олаф Шолц. „Това не е преобърнало Европейския съюз.“

Лидерите на ЕС постигнаха споразумение за въоръжаване на Украйна – без Унгария

Орбан ще се допитва до унгарците за членството на Украйна

Междувременно в петък Орбан съобщи, че унгарците ще се произнесат дали искат Украйна да се присъедини към ЕС, въпреки че гласуването няма задължителен характер и почти сигурно ще бъде насочено срещу Киев.

В изказване пред репортери след извънредната среща в Брюксел, премиерът заяви, че правителството му ще проведе допитване до унгарците относно подкрепата им за присъединяването на Киев към ЕС, съобщава Politico.

„Имаме т.нар. схема за национално допитване, която използваме редовно, за да събираме мнението на хората, така че ще я използваме и сега“, уточни той.

Или руски газ, или вето: Орбан влиза в нова серия залози с ЕС

От 2010 г. правителството на Орбан е инициирало над дузина т.нар. национални консултации по различни въпроси - от миграцията до правата на ЛГБТК+. Това са кампании с изпращане на писма по пощата, при които всички унгарци, които имат право на глас, получават писма с въпроси и покана да изберат от списък с отговори, понякога просто „да“ или „не“.

Според унгарските медии въпросите често са формулирани по напътстващ начин, а преобладаващата част от отговорите обикновено съвпадат с позицията на правителството, като опозицията и гражданското общество ги заклеймяват като инструменти за пропаганда.

Например в национална консултация за миграционните политики на ЕС през 2023 г. унгарците бяха попитани дали подкрепят създаването от Брюксел на „мигрантски гета“ в Унгария. По-малко от 20% отговориха, но 99% от тях бяха „не“.

Резултатите не са правно обвързващи, но се използват за укрепване на позициите на правителството на Орбан по въпросите, които водят до разделение и които според него се подкрепят от мнозинството от избирателите.

„За първи път в Европа унгарците имат възможност да решат дали подкрепят членството на Украйна в ЕС или не“, коментира говорителят на унгарското правителство Балаш Орбан в петък.

Как действа новата служба на Орбан срещу политици и медии, финансирани от САЩ

Мир чрез сила

Облечен в характерното си черно военно облекло, което предизвика подигравките на Тръмп по време на посещението му в Белия дом миналата седмица, украинският президент изложи списък с неотложни нужди по време на речта си при пристигането си в Брюксел.

Той описа ежедневните въздушни удари на Русия по украинските градове и призова Европа да „ускори“ работата по финансов инструмент, предназначен да подпомогне украинската армия.

Поиска нов пакет от санкции срещу Русия и призова ЕС да продължи с плановете за приемане на Украйна до 2030 г.

„Постигането на „мир чрез сила“ изисква Украйна да бъде във възможно най-силна позиция, като съществен компонент са собствените ѝ стабилни военни и отбранителни способности“, се казва в изявлението, подписано от 26 лидери.

„Европейският съюз остава ангажиран, в координация със съмишленици и съюзници, да предоставя засилена политическа, финансова, икономическа, хуманитарна, военна и дипломатическа подкрепа на Украйна и нейния народ.“

„Коалиция на желаещите“: Великобритания и Франция работят с Украйна по план за мир

Дипломат от ЕС, говорещ при условие за анонимност, защити плановете за увеличаване на военната помощ за Украйна. Работата по бъдещите пакети ще продължи в рамките на коалиция на желаещите, в която потенциално могат да се включат и страни извън ЕС като Обединеното кралство.

Според няколко дипломати, преди срещата Кая Калас се е опитала да обедини страните около усилията за осигуряване на военна помощ в размер на поне 20 млрд. евро, която да бъде предоставена на Украйна през 2025 г. Въпреки обширните разговори обаче, това усилие не е успяло да получи единодушна подкрепа.

Според двама дипломати от ЕС по време на дискусиите при закрити врата между лидерите Калас е заявила, че блокът трябва да се съсредоточи върху предоставянето на оръжия за Украйна, а не само върху придобиването им за собствени нужди на страните.

Зеленски все пак получи няколко конкретни ангажимента, само че не от ЕС. Норвегия обеща да увеличи пряката си военна помощ за Украйна до 8 млрд. евро за 2025 г., което е повече от два пъти повече от предишния й ангажимент.

„Свободният свят се нуждае от нов лидер“: Европа защити Зеленски след атаката от Тръмп

Слонът в стаята

Основният въпрос, който виси над бъдещето на Украйна, е дали ЕС може да замени или компенсира прекъсването на американската военна помощ и разузнаване.

Според служител на ЕС, пряко запознат с размяната на мнения, естонският министър-председател Кристен Михал е повдигнал този въпрос по време на дискусиите при закрити врата, като попитал:

„Можем ли да се справим сами?“ Отговорът бил звучно мълчание.

От началото на пълномащабното нахлуване на Русия преди три години страните от ЕС колективно са обещали на Украйна повече финансова и военна подкрепа, отколкото САЩ. Тя ще продължи и през следващите месеци, като за 2025 г. са предвидени около 30 млрд. евро финансова помощ чрез заеми, обезпечени със замразените активи на Русия.

Но прекратяването на военната подкрепа от САЩ оставя огромна дупка в способността на съюзниците да подкрепят Украйна във всички аспекти на войната, най-вече разузнаването.

„Краят на споделянето на разузнавателна информация е наистина много важен за Украйна“, заяви пред Politico полковник Филип Инграм, бивш офицер от разузнаването на британската армия.

Превъоръжаване за 800 млрд. евро: Фон дер Лайен представи новия план за отбрана на ЕС

„Това означава загуба на достъп до информация за целеуказване на ракети с голям обсег, но и за прихващане на пристигащи ракети и флотилии от дронове. Държавите членки на ЕС нямат голям капацитет за стратегическо разузнаване, защото са вътрешно ориентирани - страни като Германия просто зависят изцяло от НАТО. Сега те са изправени пред перспективата да се активизират, но това отнема десетилетия и стотици милиони долари.“

Докато европейските лидери вечеряха след срещата на върха, доклад на NBC News, който се позовава на настоящи и бивши американски служители, породи нови съмнения относно ангажиментите на САЩ към НАТО, предполагайки, че Вашингтон може да се ангажира да защитава само страни, които отделят определен процент от брутния си вътрешен продукт за отбрана.

Опасенията за потенциално оттегляне на САЩ или понижаване на рейтинга на европейската архитектура за сигурност предизвикаха една от най-големите геополитически кризи на континента от десетилетия насам, като през последните две седмици лидерите се впуснаха в трескава дипломатическа дейност.

Дроновете променят военните доктрини, а НАТО изостава в безпилотните възможности

Когато всичко беше казано и направено в Брюксел, борбата да избегнат загубата на американската гаранция за сигурност се оказа техен първостепенен приоритет.

Подпомагането на укрепването на позициите на Украйна на бойното поле и на масата за преговори се оказа второстепенна грижа - за което свидетелства и времето, прекарано в разговори за Украйна в сравнение с това за отбраната.

Дискусията за отбраната продължи през по-голямата част от 10-те часа, като лидерите дискутираха как могат да финансират увеличаването на отбраната с 800 млрд. евро и каква част от инвестициите да се изразходват от европейски източници.

Според един от дипломатите разговорите за Украйна са приключили за 15 минути. Това обобщава всичко, завършва Politico.