Идва ли краят на НАТО?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е дългогодишен почитател на Уинстън Чърчил. Но какво би казал емблематичният британски военен лидер за Мюнхенската конференция по сигурността през 2025?

„Беше ви даден избор между война и безчестие. Вие избрахте безчестието и ще имате война“. Това са думите, които Чърчил изрича, когато тогавашният министър-председател Невил Чембърлейн напуска баварския град преди 87 години, стискайки лист хартия, който се оказва безсмислен. Тогавашната среща развързва ръцете на Хитлер да подпали най-опустошителната война в човешката история.

Дали реакцията на Чърчил би била подобна по отношение на стремежа на Тръмп да сложи край на войната в Украйна с условия, които Киев и неговите европейски съюзници се опасяват, че ще бъдат благоприятни за Москва и ще означават само още една по-голяма война в бъдеще?

Думата „умиротворяване“ е на устата на европейците на форума в Мюнхен, а за по-чувствителните в исторически план - като бившия британски министър на отбраната Бен Уолъс - ехото от Мюнхен от 1938 г. изглежда очевидна отправна точка. Докато се събираха за срещата на върха, европейските служители все още се отърсваха от прочита на 90-минутния телефонен разговор на Тръмп с руския президент Владимир Путин, както и от изказванията на американския министър на отбраната Питър Хегсет в средата на седмицата в Брюксел.

За бившия литовски външен министър Габриелиус Ландсбергис най-пренебрегваната и смразяваща реплика на Хегсет е била предупреждението му, че „реалностите“ ще попречат на САЩ да бъдат гарант за сигурността на Европа. С други думи - никакъв американски предпазен механизъм.

Тръмп говори и със Зеленски след като обсъди с Путин прекратяването на войната в Украйна (обновена)

Подобно на други, той усеща края на една епоха.

„Това може да означава залеза на НАТО“, казва той пред POLITICO. „Особено когато го съчетаете с това, което според мен Вашингтон скоро ще обяви - изтеглянето на 20 000 американски войници от Европа“.

Докато литовецът разговаря с изданието в Мюнхен, Хегсет е във Варшава, където предрече намаляването на войските и предупреди вече изнервените европейци, че „сега е моментът да инвестират, защото не може да се предполага, че американското присъствие ще продължи вечно“.

Подобно на това, което се случва в САЩ, непрестанните съобщения на администрацията на Тръмп за „шок и тревога“ са смайващи и дезориентиращи и в Европа. Това несъмнено е замислена стратегията, която заблуждава опонентите и критиците, като им дава малко време да си поемат дъх и да се преориентират.

Американските законодатели, присъстващи на срещата на върха, се опитаха да предложат известно успокоение на разтревожената Европа - макар и без особен резултат. Сред тях е сенатор Роджър Уикър, председател на влиятелната комисия по въоръжените сили в Сената, който заявява пред POLITICO, че Хегсет е направил „грешка на новобранец“ в Брюксел.

„Заплахата за Европа идва отвътре“ - Джей Ди Ванс повтори посланието си към ЕС и в Мюнхен

„Не знам кой е написал речта – спокойно може да е Тъкър Карлсън. Карлсън е глупак“, казва той, успокоявайки, че около Тръмп има много сериозни хора, които той слуша.

Уикър също така отбелязва, че Хегсет вече е оттеглил някои от по-острите си забележки, но признава, че Европа наистина може да загуби гаранциите за сигурност на САЩ. Това подкопава член 5 на НАТО, ангажиращ членовете на алианса с колективна отбрана.

И именно тази реплика, повече от която и да е друга, разклаща европейските нерви.

„Директният подход на Тръмп към Путин, съчетан с това, че министърът на отбраната Хегсет информира съюзниците си в Брюксел, че САЩ превантивно се съгласяват с някои от основните искания на Русия, преди още да са започнали преговорите, е двоен удар - не само за Украйна, но и за бъдещето на Европа“, отбелязва Киър Джайлс от Chatham House. „Приемането, че агресорът може да запази заграбената от него територия в замяна на молба за мир, е надвусмислен паралел с 1938 г. Той би могъл да бъде по-ясен само ако Тръмп беше вдигнал бележка и беше казал, че г-н Путин го е уверил, че няма повече териториални амбиции в Европа“.

Междувременно мюнхенската реч на вицепрезидента Джей Ди Ванс, фокусирана върху критиката на демократичните практики в Европа, не прави нищо, за да облекчи европейските притеснения - нито тези на пронатовските американци. Тя беше приета с критики, само от време на време с овации и няколко учтиво поклащащи се глави, когато той започна да говори за миграцията като заплаха за европейската цивилизация.

Фон дер Лайен ще промени фискалните правила, за да увеличи разходите за отбрана на ЕС

„Заплахата, от която се притеснявам най-много по отношение на Европа, не е Русия. Не е Китай, не е нито един друг външен фактор. Това, за което се притеснявам, е заплахата отвътре“, каза той.

„Помислете за дързостта на човек, който се кандидатира заедно с човек, вдъхновил бунт срещу нашия Конгрес през 2020 г., да дойде в Европа и да каже: „Вие имате проблеми с демокрацията“, казва академикът и бивш американски дипломат Майкъл Макфол. „И в момента имаме конституционна криза, свързана с прекомерните правомощия на изпълнителната власт и здравето на американската демокрация“.

Ванс пренебрегна и слона в стаята - войната в Украйна.

„Той можеше да използва речта, за да изясни преговорната им позиция, но предпочете да не го направи. Тази реч беше предназначена за хората у дома, а не за хората на срещата на върха“, добавя Макфол, според когото „това не беше нито времето, нито мястото за демонстрираната значителна наглост“.

Преди три години нахлуването на Русия в Украйна сякаш направи НАТО по-значима, отколкото беше - изчезна търсенето на смисъл на съществуването на организацията в света след Студената война. Но много анализатори са категорични, че в първия ден на срещата на върха се е наложило усещането, че светът е свидетел на началото на разцепление. Разбира се, подобно усещане имаше и при срещите на върха на Алианса по време на първия мандат на републиканеца, но тогава екипът му беше съставен от различни хора.

Путин за митата на Тръмп: Европа ще бъде в краката на господаря

А за Европа САЩ си остават изключителната нация, която бива призована в трудни моменти. Към кого другиго може да се обърне Стария континент?

Може би към самия себе си.

Бившият германски дипломат Волфганг Ишингер коментира пред POLITICO, че „може би Европа има нужда от електрошок“, който да я накара да бъде по-напредничава и по-самостоятелна. Позицията му е, че европейските лидери са отчасти виновни за ситуацията, от която сега се оплакват. Те са били достатъчно наясно за това, до което може да доведе втория мандат на американския президент, и въпреки това са действали твърде бавно, за да увеличат собствените си разходи за отбрана и дела си в трансатлантическата група.

Наследникът на Ландсбергис - Кенстутис Будрис - е съгласен, че Европа е закъсняла.

„Ние наистина закъсняхме. Трябва да ускорим темпото и да покажем, че имаме истинска отбрана и че сме готови, способни и обучени да се бием“, казва той пред POLITICO.

Будрис се надява, че това не е „мюнхенски момент“ като преди 87 години.

„Фактът, че споменаваме 1938 г., показва, че имаме съзнание, и е знак, че се стремим да избегнем това. Да, има риск някои елементи да се повторят, но също така обмисляме как да го избегнем“, казва той. „А това ще изисква от всички съюзници да споделят сериозността на ситуацията, пред която сме изправени, ако искат да запазят НАТО“.

Но други се чудят дали не е твърде късно и се опасяват, че администрацията на Тръмп не е приятел, а враг. Високопоставен дипломат от ЕС посочва: „Сега имаме съюз между руски президент, който иска да унищожи Европа, и американски президент, който също иска да унищожи Европа. С трансатлантическия съюз е свършено“.