Два дни преди смъртта си през юли, на 76-годишна възраст, Ози Озбърн завършва мемоарите си, озаглавени „Последни обреди“ (Last Rites).

Вместо поредната автобиография, в която рокзвездата си припомня славните години и минава бегло през останалото, бившият фронтмен на Black Sabbath избира да изложи на показ последните си години - белязани от болка, операции и непрестанни срещи с болницата.

В книгата и двата документални филма, заснети малко преди смъртта му, животът на застаряващия музикант изглежда като въртележка от медицински нещастия: седем тежки операции за пет години, безкрайни прегледи, депресии и почти пълно спиране на концертната дейност.

„Изгубих бройката на всички начини, по които остаряването е пълен кошмар“, пише Озбърн.

Докато работи по мемоарите, синът му Джак понякога го пита как върви процесът.

„Беше доста потаен,“ разказва той. „Отговаряше: ‘Ами… просто пиша как умирам.’“

В ранните дни на геномното секвениране рок звездата е разрешил ДНК-то му да бъде анализирана

Ози Озбърн не беше само музикален бог - неговата легендарна ДНК е помогнала на науката

Последни аплодисменти

Двата филма - Ozzy: No Escape From Now (Paramount+) и Ozzy Osbourne: Coming Home (BBC) - уравновесяват болезнената страна на историята с последните му постижения, пише The Wall Street Journal.

Първият проследява влизането му в Рокендрол залата на славата като солов изпълнител през 2024 г., а и двата разказват за неговата решимост да излезе на сцената още веднъж – на фестивала Back to the Beginning на 5 юли.

Филмите визуално допълват силното писане в Last Rites, което започва през 2018 г. – годината, в която здравословните му проблеми се разгръщат. По време на турне Озбърн започва да приема стероиди, за да щади гласните си струни, но предозира. Това отслабва имунната му система и води до стафилококови инфекции, грип, бронхит и пневмония.

Когато вече изглежда, че не може да стане по-зле, Ози - известен със своя навик да се хвърля в леглото посред нощ – пропуска леглото и чупи врата и гръбначния си стълб, като уврежда металната конструкция, която държи костите му от предишна катастрофа. (През 2003 г. той катастрофира с любимия си Yamaha Banshee 350 и прекарва осем дни в кома.)

След тази травма всяка болест или операция предизвиква верижна реакция: процедура за смяна на гръбначна течност води до сепсис, а сепсисът – до проблеми със сърдечна клапа.

„Преди пиех хапчета за забавление, сега ги пия, за да остана жив“

Озбърн не крие, че цял живот се е борил със зависимостите. „Падал съм на дъното неведнъж, но винаги заради алкохол и наркотици“, пише той.

През лятото на 2022 г. обаче се оказва на дъното по друга причина - собственото си тяло.

„Преди пиех хапчета за удоволствие,“ казва в Ozzy: No Escape From Now. „Сега ги пия, за да остана жив.“

„Той винаги беше автентичен – независимо дали беше луд, баща, или просто уязвим човек, който се бори с болката“, разказва синът му Джак пред WSJ.

„Ако беше написал книга от типа ‘Аз съм велик рокзвезда, вижте ме’, това нямаше да е той. Искаше да покаже трудното.“

„Не разбирам политиците. Всички трябва да сформират една огромна рок група и да видим как ще свирят“, казва легендарният фронтмен през 2020 г.

Политическата мъдрост на Ози Озбърн

Дори когато си спомня „златните години“, Ози не ги представя като идилия. Турнетата с Black Sabbath през 70-те минават в обикновени каравани, със счупени тоалетни.

Още по-изненадващо е признанието му, че страдал от сценична треска – и то жестока. „Намерих писма от 70-те, в които пише: ‘Изпитвам ужасна паника на сцената’,“ казва Джак.

През 2018 г. страхът му се задълбочава, защото вече се притеснява дали гласът няма да го предаде – затова започва стероидите, които в крайна сметка влошават всичко.

И все пак, дори в най-мрачните пасажи, Озбърн не губи чувството си за хумор:

„Толкова метал имам в тялото си, че когато умра, могат просто да ме хвърлят в контейнера за рециклиране“, пише той.

Или: „Имах толкова шанс да преживея сепсиса, колкото да спечеля следващия сезон на Love Island.“

Без съжаления

„Мразеше хората да му съчувстват“, обяснява Джак.

„Затова винаги завършваше с шега - не искаше никой да казва ‘Горкият Ози’.“

След смъртта му семейството обсъжда дали да отложи излизането на филмите и книгата, но решава да не го прави.

„Татко щеше да ни се разсърди, ако просто се скрием и кажем, че ни е прекалено болно да се справим“, казва Джак.

Докато гледал как баща му се бори, често си мислел, че някои от големите му планове – филмите, последният концерт – са прекалено амбициозни.

„Винаги съм бил по-песимистичният в семейството“, признава той.

„Но сега, като се обръщам назад, се радвам, че никой не ме послуша.“