Модата на бъдещето носи стила на технологията от миналото

Когато Джулия Фокс се появява в края на 2024 г. с уокмен като огледалце, телефон с капаче като чанта и кабели по ноктите си, интернет буквално полудява.

Не защото е първата, която решава да облече миналото, а защото го прави с абсолютна увереност и дори с кауза – директно от профила си в Instagram тя промотира колаборация с артиста Габ Бойс и платформата за рефърбиш техника Back Market, вдъхновена от естетиката на Y2K и движението „Право на ремонт“, пише The Verge.

Тенденцията с ретро технологиите вече се е завърнала веднъж – TikTok и Pinterest преливат от хора с iPod Shuffle в косата, жици около врата и слушалки, които се гордеят със своя кабел.

Джулия Фокс обаче легитимира тренда като нещо повече от носталгия.

Това е философия за една по-бавна и по-човешка технология.

„Тогава всичко беше по-тромаво, по-бавно, но и много по-истинско“, казва Бойс. „Все още съществуваше онзи наивен оптимизъм – сякаш всичко е прозорец към бъдещето.“

Лукс без вина или просто ново прикритие? Модата уби кожата веднъж, но днес я носим отново

Младите милениали и Gen Z вече живеят в това бъдеще и... май не са особено впечатлени. Вместо да искат още по-бърза, по-умна и по-автоматизирана технология, те се обръщат назад – към копчетата, екраните с пиксели и устройствата, които не те следят.

Старата техника от началото на века се превръща в модна тенденция. Не защото работи, а защото изглежда готино.

В Etsy има стотици търговци, които – както го казва самият Бойс – „пренаписват предназначението на технологиите в името на естетиката“. Там ще намерите колиета от Тамагочита, обеци от чипове и касети, превърнати в чанти.

За дизайнерката Никол Маклафлин, базирана в Ню Йорк, точно това е същността на авангардната мода – да превърнеш слушалки в сутиен, клавиатура в прашки или да създадеш токчета с вграден монитор, закупен от eBay.

„Забавно е. Не е натоварващо“, казва тя пред The Verge. „А и никой не се взима твърде насериозно.“

Власт, стил и увереност: Сакото и вратовръзката се превръщат в моден триумф за жените

В модата на рециклираната технология не става въпрос просто за предмети, които можем да носим, а за идеи, за концептуално изкуство, което провокира. Маклафлин, чиито проекти често съществуват само в онлайн пространството – едно към едно, като визуални метафори – не се стреми да продава, а да предизвиква въпроси.

Какво е отпадък? Какво може да бъде трансформирано? И защо изобщо сме свикнали да изхвърляме?

Същото важи и за Мира Магдейлън – дизайнерка с вкус към максимализма и носталгията. Едната ѝ ръка е пълна със стари дистанционни, клавиатури, телефони с капаче и играчки роботи.

Всички те – казва тя – имат нещо, което липсва в днешната технология: характер.

Големи бутони, малки екрани, копчета, превключватели – всичко е било игра, всичко е било лично.

„За мен това е като пъзел“, казва Магдейлън. „Започва с една дума – например „компютър“. После се питам – как да изглеждам така от глава до пети, но по собствен начин?“

iPod оживява като дизайнерско огледало за $375

При други, като Джейк Олшан – основател на стрийтуеър бранда Drought от Лос Анджелис – пътят към дигиталната носталгия минава не през рециклирани материали, а през спомени.

Дизайните му не включват истински стари предмети, а напомнят за тях: огледало с формата на iPod Nano, чанта Napster, направена в колаборация с бранда, и висулка с логото на Limewire. Това не са обикновени аксесоари, а капсули от време, в което интернетът още беше пълен с обещания, а не с алгоритми.

„Цялата идея на бранда е свързана със запазването на онази част от теб, която расте заедно с теб“, казва Олшан.

„Когато животът стане сериозен – работа, квартира, отговорности – искаш да задържиш точно онова, което те е оформило.“

Старата техника няма как да върне времето назад, но пък успява да улови онзи кратък момент преди интернетът да се превърне в индустрия, а технологиите – в товар. И точно затова толкова хора я обожават.