Три неизвестни картини на Малевич, открити под леглото на пенсионерка? Светът на изкуството е скептичен
Според експерти документите, доказващи произхода на невижданите досега произведения са непълни.
&format=webp)
Три досега неизвестни маслени картини, приписвани на авангардния художник Казимир Малевич, са изложени в музей в Букурещ. Ако се докаже, че са автентични, те могат да струват над 100 милиона долара. Един от най-известните учени обаче твърди, че историята зад техния произход е проблематична.
Сега музеят, в който са изложени, отказва да потвърди дали произведенията са истински, пише BBC.
Роденият в Украйна Казимир Малевич се счита за един от най-влиятелните художници на 20-ти век. На пазара на изкуство неговите картини струват повече от тези на всеки друг украински или руски художник, като една от творбите му бе продадена за рекордните 85 милиона долара през 2018 г.
Но по време на преместване през 2023 г. три неизвестни картини на Малевич са открити под матрака на израелската пенсионерка Ева Левандо, твърди Янив Коен – израелски бизнесмен, живеещ в Букурещ, и собственик на произведенията. Левандо е баба на съпругата на Коен и именно тя му е завещала картините.
Те са озаглавени „Супрематична композиция със зелен и черен правоъгълник“ (1918), „Кубофутуристична композиция“ (1912–13) и „Супрематична композиция с червен квадрат и зелен триъгълник“ (1915–16) и са изложени в Националния музей за съвременно изкуство в Румъния до края на август. Изложбата е спонсорирана от стоматологичната клиника на Коен.
Въпреки това, светът на изкуството остава скептичен. Константин Акинша, украинско-американски учен, заяви пред BBC, че документите, доказващи историята им и проследяващи ги до ателието на Малевич, са непълни.
„Трите творби, които сега са изложени в Букурещ, не са документирани, фотографирани или показвани по време на живота на художника“, обяснява Акинша – историк на изкуството и куратор, който е съавтор на наръчника на Американската асоциация на музеите за проучване на произхода.
Сталин ли е виновен?
Ева Левандо наследява картините от баща си, счетоводител в Одеса в съветска Украйна. Предполага се, че той е купил една от тях, а другите две получил като плащане за услугите си. Липсата на документи, които да подкрепят тази история, се обяснява с репресиите срещу модернистичното изкуство по времето на Сталин, настоява Коен пред BBC. През 1990 г. Левандо емигрира в Израел, като взима картините със себе си, разказва собственикът.
„Няма доказателства, че картини на Малевич са циркулирали на руския или украинския пазар на изкуство в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. В записите на самия художник не се споменават продажби на частни лица след 1917 г.“, посочва Константин Акинша.
Но за да подкрепи твърдението си, Янив Коен представя сертификати от киевския историк на изкуството Дмитро Хорбачов. В документите произведенията са описани като „първокласни примери“ за стила на Малевич. До този извод се достига чрез анализ на стила и използваните техники. Но Дмитро Хорбачов и преди е удостоверявал спорни произведения, включително една картина, която според сведения е била премахната от музея „Албертина“ във Виена след съмнения относно нейната автентичност.
Киевският историк на изкуството твърди, че е консултант на Sotheby's и Christie's. Но той „не работи и никога не е работил за Sotheby's като консултант“, заяви говорител пред BBC. Christie's също отрича да има официална връзка с него.
Янив Коен подчертава, че техническият анализ подкрепя неговото твърдение.
BBC прегледа докладите за трите произведения, изготвени от Institut d'Art Conservation et Couleur в Париж и от германската лаборатория на Елизабет Йегерс и Ерхард Йегерс. Въпреки че датират пигментите и други елементи от времето на Малевич, докладите не твърдят, че творбите са нарисувани от художника.
Френската лаборатория пояснява, че докладите, които изготвя, „не са доказателство за автентичност“ и че никога не е издавала сертификат за автентичност за творби на Малевич.
Върхът на айсберга
Коен настоява, че няма интерес да продава картините. Дмитро Хорбачов оценява, че те могат да струват между 160 и 190 милиона долара.
Имейли, видяни от BBC, показват, че творбите са били предложени като гаранция за заем. Бизнесменът отрече да има връзка с тази оферта, като заяви, че няма планове да печели от картините и че е финансово стабилен благодарение на инвестициите си в криптовалути.
Недоволен от въпросите на британската медия, Коен е заплашил, че “[журналистите на BBC] могат да изчезнат“ и, че може да хакне комуникациите им.
След като Константин Акинша постави под съмнение произхода на картините, Националният музей за съвременно изкуство в Румъния се дистанцира от тях. В изявление той нарече изложбата „кураторски експеримент“ и добави, че не разполага с „експертни познания за удостоверяване на автентичността на тези конкретни творби“.
Музеят отбеляза, че се е позовал на документите, предоставени от Коен, и че включването на неговите картини в изложбата „не трябва да се тълкува като институционално потвърждение на тяхното авторство или автентичност“.
Константин Акинша посочи, че публично известните случаи на оспорвани творби на Малевич и други художници от този период са само „върхът на айсберга“, добавяйки, че „хиляди съмнителни творби продължават да циркулират и днес“.
Пазарът на руско и украинско модернистично изкуство е пълен с произведения, които „очевидно са проблематични“, каза пред BBC Рето Барметлер, консултант по руска живопис в Sotheby's.
„Добрите авангардни картини не се появяват от нищото – те са с очевидно качество, имат документиран произход и, в идеалния случай, история на излагане“, обясни той. Той не коментира трите творби, собственост на Янив Коен.