Технологичното законодателство на ЕС е постоянен обект на разнопосочни коментари. Докато едни са категорични, че то създава глобални стандарти за етично развитие на бизнеса и технологиите, други виждат в него спънка пред еволюцията.

Това превърна регламенти като Закона за изкуствения интелект (AI Act) в разменна монета както в търговската война на Тръмп срещу света, така и във вътрешната политика в рамките на самия блок.  Компаниите искат облекчаване на регулациите, групите за защита на потребителите и гражданските права – напротив – да бъдат допълнително затегнати в името на сигурността. Облекчаването на техните изисквания дори се превърна в крайъгълен камък за новия състав на ЕК, воден от стария ѝ председател Урсула фон дер Лайен, която доскоро ги приветстваше екзалтирано.

Така че въпросът: „Помагат или пречат регулациите на Европа да се превърне в глобален технологичен лидер“ - остава открит.

България, като все по-интегриран член на блока, също е част от този диалог. Страната ни успя да си извоюва място на глобалната техноогична карта през последните две десетилетия, но има да извърви още много път, ако съдим от глобалните статистики.

Върху какво трябва да се фокусира страната ни и пречат ли регулациите на иновациите в Европа – своето мнение пред Profit.bg сподели Мат Хулихан, старши директор по правителствените въпроси за Европа в Cisco, който беше част от тазгодишната технологична конференция WEBIT 2025.

През януари Тръмп анулира заповедта за AI, подписана от президента Байдън през октомври 2023 г., озаглавена „Безопасно, сигурно и надеждно развитие и използване на изкуствения интелект“

Дерегулация и бързина: Как вижда OpenAI новото AI законодателство на САЩ

Как оценявате настоящото темпо на регулиране на технологиите в ЕС? Достатъчно агресивно ли е или, напротив, прекалено предпазливо?

ЕС въведе над 13 000 нови регламента между 2019 и 2024 г. в области като изкуствен интелект и киберсигурност. С новата Европейска комисия наблюдаваме преход към опростяване, включително пакет Omnibus, чиято цел е да намали разходите за съответствие с 60 млрд. евро.

Това е добре дошла стъпка. Чрез рационализиране на правилата за изкуствения интелект и защитата на данните, например, Европа може да намали фрагментацията между държавите членки и да подкрепи по-доброто прилагане на тези правила. Това ѝ позволява да се позиционира по-добре, за да се възползва от възможностите в областта на цифровите иновации, като същевременно поддържа стратегическите си цели в областта на устойчивостта, отбраната и цифровите технологии.

В други области, като например настоящите усилия за прилагане на правилата за киберсигурност NIS2 на национално ниво, липсата на координация и последователност между държавите членки на ЕС създава объркваща картина. Важно е в бъдеще да се отдели време за ясното разрешаване на тези проблеми.

Законодателните рамки като Закона за изкуствения интелект (AI Act) помагат ли или пречат на технологичния сектор в Европа?

Законът за изкуствения интелект е важна стъпка към балансиране на иновациите с доверието и безопасността, като предлага рамка, основана на риска, която се отнася до случаи на употреба с висок риск.

Въпреки това той не е без предизвикателства. Фрагментацията между държавите членки и липсата на глобално съгласуване създават риск от неефективност при спазването на изискванията. В Cisco се застъпваме за хармонизирани глобални принципи, като тези в процеса на Г-7 в Хирошима, за да се намали сложността и да се подкрепи отговорната иновация в областта на изкуствения интелект.

Това е поредният закон, който става жертва на стремежа на ЕК да намали бюрокрацията и да „опрости” законодателството на ЕС в полза на бизнеса и растежа

ЕС ограничава действието на знаковия си закон за защитата на личните данни - GDPR

Законът за изкуствения интелект на ЕС също така подчертава важността на това служителите да бъдат оборудвани с нещо повече от технически познания. Става въпрос за прилагане на холистичен подход към грамотността в областта на AI, който обхваща и съображенията за сигурност и етика.

Това помага да се гарантира, че потребителите са по-добре подготвени да работят безопасно с технологията и да използват нейния потенциал. Надяваме се, че необходимите стандарти и насоки ще бъдат готови навреме за влизането в сила на задълженията за AI с висок риск, за да се гарантира, че компаниите разполагат с необходимите инструменти за спазване на изискванията.

Да дадем един пример: как Европа адаптира своите технологии за изкуствен интелект, за да отговори на регулаторните изисквания?

Изкуственият интелект не се развива във вакуум. Дори и без закон за изкуствения интелект, всички правила на ЕС се прилагат - от защитата на основните права до GDPR до киберсигурността. Компаниите, които разработват и внедряват изкуствен интелект в Европа, трябваше да спазват тези правила и ще трябва да продължат да го правят. Иначе това законодателство въвежда много важни задължения за съответствие, които се отнасят до разработването и внедряването на технологията, като управление на данните, киберсигурност и човешкия надзор.

Много компании вече прилагаха подобни мерки в своята дейност преди Закона за изкуствения интелект. Например рамката за отговорно използване на AI на Cisco ръководи нашата компания още от 2022 г. Ключът ще бъде да се гарантира, че тези вътрешни правила отразяват пълното съответствие с новите регламенти и изисквания, установени от Закона за изкуствения интелект. Уверени сме, че нашите ще отговарят.

Cisco е партньор както на публичния, така и на частния сектор. Имате ли примери за успешни сътрудничества, които са довели до подобряване на технологичната рамка в ЕС?

Сътрудничествата на Cisco са допринесли за укрепването на технологичната рамка на Европа. Имаме много примери за това, но ще посоча само два от тях.

Чрез инициативи като Cisco Networking Academy само за три години сме обучили над 250 000 европейци в областта на киберсигурността. Тези усилия са в съответствие с целите на ЕС за цифровото десетилетие до 2030 г. и допринасят за инициативата European Cyber Academy, която отговаря на спешната нужда от киберустойчивост. Чрез партньорства с правителства, образователни институции и предприятия, Cisco не само запълва празнината в уменията, но и дава възможност на талантливи хора да изграждат една сигурна и цифрово устойчива Европа.

ЕК бави произнасянето си по разследванията срещу Meta и Apple и много експерти виждат в това политизация на законодателството на ЕС

Технологичните закони на ЕС: От правен еталон до политическо оръжие

Cisco също така развива европейската екосистема на полупроводници с центъра си за проектиране в Испания, подкрепяйки Закона за чиповете на ЕС и испанската инициатива PERTE Microchip. Този център стимулира иновациите, създава работни места, свързани с познания, и укрепва устойчивостта на веригата на доставки. По този начин допринася за дългосрочния ангажимент на Cisco към цифровата трансформация и технологичната конкурентоспособност на Европа.

Какви са според вас дългосрочните рискове и ползи от изкуствения интелект (и други водещи технологии като изчислителните облаци)? Къде виждате баланса между иновациите и защитата на обществото?

Изкуственият интелект и напредналите технологии имат силата да променят живота ни и да отговорят на критични обществени предизвикателства, но те също така въвеждат рискове като нови киберзаплахи или проблеми, свързани с поверителността на данните. Постигането на правилния баланс изисква интелигентни политики, сътрудничество и фокус върху развитието на умения.

Всички ние имаме роля в това - от правителството до академичните среди и бизнеса. В Cisco вярваме, че организациите не трябва да избират между скорост и безопасност, когато въвеждат нови технологии като изкуствения интелект. Ето защо се фокусираме върху осигуряването на технологиите през целия им жизнен цикъл.

Искаме да дадем възможност за отговорни иновации, които защитават системите, данните и хората, без компромиси. И тук отново инвестициите в цифрови умения и образование са от жизненоважно значение, за да подготвим работната сила за възможностите и предизвикателствата, които тези технологии носят.

С комбинация от хармонизирано регулиране, основано на риска, публично-частно сътрудничество и ангажимент към уменията, можем да създадем бъдеще, в което иновациите процъфтяват, като същевременно се защитава обществото.

Как виждате позицията на България на глобалната технологична карта? Какви препоръки бихте дали на българските институции, които искат да ускорят конкурентоспособността и иновациите чрез модерна технологична политика?

България е постигнала забележителен напредък в областта на свързаността и цифровите публични услуги през последните години, но както се подчертава в доклада на ЕС за състоянието на цифровото десетилетие до 2025 г., все още съществуват значителни пропуски в цифровите умения, конкурентоспособността на МСП и готовността за киберсигурност. Като се заеме с тези области, България може да подобри позицията си на глобалната технологична карта.

Някога смятано за революционно, сега законодателството на ЕС за защита на личните данни е в списъка на регламентите, които могат да бъдат ограничени от Брюксел

Ще загуби ли силата си GDPR?

Въз основа на анализа в доклада на ЕС за цифровото десетилетие, ето 5 области, които България може да проучи, за да ускори конкурентоспособността си чрез технологична политика:

  • Инвестиции в инфраструктура: Инвестирайте в критична инфраструктура като широколентов достъп, изчислителни облаци и сигурни мрежи, за да подкрепите напреднали технологии като изкуствен интелект и „Интернет на нещата“. Според доклада „Цифровото десетилетие“ България се представя добре в областта на инфраструктурата за свързаност, с 90,4% покритие на фиксирана мрежа с много висока капацитет (VHCN), което надвишава средната стойност за ЕС от 82,5%, и 81,3% покритие на 5G. Въпреки това страната заема 25-то място от 27-те държави членки на ЕС по отношение на използването на фиксиран широколентов интернет. 63% от българските домакинства са абонирани за широколентови услуги, в сравнение със средната стойност за ЕС от 78%.

  • Фокус върху уменията: Прилагане на национални програми за повишаване на квалификацията на работната сила в критични области като киберсигурност, изкуствен интелект и разработка на софтуер. Към 2024 г. 31% от българите разполагат с основни цифрови умения, което е под средната стойност за ЕС от 54 %. Тази липса на умения се отразява и на работната сила, където 1,5% от работниците са специалисти в областта на ИКТ, в сравнение със средната стойност за ЕС от 4,6%.

  • Подкрепа за МСП с опростени политики: Понастоящем около 50% от българските МСП имат основно ниво на цифрова интензивност, в сравнение със средната стойност за ЕС от 72,9%. Прилагането на съвременни технологии като изкуствен интелект (6,5%), изчислителни облаци (14,2%) и анализ на данни (21,9%) остава ниско. Чрез приемането на рационализиран, хармонизиран подход към политиките, които намаляват сложността и административната тежест за предприятията, малките и средните компании са в състояние по-добре да възприемат цифровите инструменти. Това им позволява да се разрастват и да се конкурират в целия ЕС. Някои страни предоставят и стимули, като безвъзмездни средства и данъчни облекчения, за да насърчат внедряването на съвременни технологии. В момента по-малко от 20% от българските предприятия използват облачни услуги, а 6% използват анализи на големи данни, като и двете стойности са под средните за ЕС от съответно 41% и 14%.

  • Подобряване на киберсигурността: Киберсигурността в България трябва да бъде основен приоритет, включително по отношение на повишаване на осведомеността и готовността сред публичните и частните субекти. Насърчаваме държавите да изградят солидна рамка за киберсигурност, за да гарантират устойчивост и доверие в нововъзникващите технологии, в тясно съответствие с NIS2. Инвестирането в кампании за осведомяване и партньорства с участници от различни сектори за киберумения също е от решаващо значение за укрепване на капацитета за киберсигурност.

  • Изграждане на партньорства в индустрията: Укрепване на партньорствата между правителството, частния сектор и академичните среди за насърчаване на иновациите, като се използват успешните модели на сътрудничество на ЕС в стратегически сектори като изкуствен интелект, полупроводници и квантови изчисления. България вече прави стъпки в тези критични технологии. Фабриката за изкуствен интелект в София Тек Парк е добър пример за това.

Главният изпълнителен директор на най-скъпата европейска компания не намира за нужно да се следва примера на САЩ с проекта Stargate за мощна инфраструктура за изкуствен интелект

Кристиан Клайн, SAP: Фокусът на Европа не трябва да е към AI фабрики, а към бизнес решения

Къде виждате Европа след 5-10 години? Ще успее ли Старият континент да се конкурира с технологичните лидери САЩ и Китай? Какво трябва да направи, за да се случи това?

Европа има потенциал да се превърне в световен технологичен лидер, като се възползва от своите предимства в областта на иновациите и сътрудничеството. За да постигне това, ще са необходими стратегически инвестиции в критични технологии като полупроводници, квантови изчисления и изкуствен интелект, както и в мрежовата инфраструктура, която ги захранва. Разширяването на цифровите умения също подкрепят тези постижения.

В същото време Европа ще трябва да продължи да бъде световен лидер в международните ангажименти и особено да гарантира, че европейските граждани и компании могат да продължат да имат достъп до най-добрите технологии, налични в световен мащаб. Европа се е отличила в насърчаването на публично-частни партньорства и продължаването на използването на силните страни на двата сектора чрез сътрудничество ще бъде от основно, като се има предвид темпото на технологичните иновации.

Друго ключово предизвикателство ще бъде опростяването и хармонизирането на регулаторната рамка на Европа, за да се даде възможност на предприятията, особено на малките и средните предприятия, да се разрастват и да оперират безпрепятствено в целия ЕС.

Като глобална компания, Cisco се ангажира да подкрепя цифровата трансформация на Европа чрез споделени иновации, ценности и международно сътрудничество.