Кристиан Клайн, SAP: Фокусът на Европа не трябва да е към AI фабрики, а към бизнес решения
Главният изпълнителен директор на най-скъпата европейска компания не намира за нужно да се следва примера на САЩ с проекта Stargate за мощна инфраструктура за изкуствен интелект
&format=webp)
Главният изпълнителен директор на най-скъпата по пазарна капитализация компания в Европа – SAP, смята, че не е необходимо Старият континент да следва примера на САЩ за масирано разширяване на центровете за данни с изкуствен интелект.
Според Кристиан Клайн европейски еквивалент на обявения от президента Доналд Тръмп проект Stargate би донесъл по-малко ползи отколото фокусирането върху практическо приложение на технологията, пише Techzine.
Коментарите на лидера на SAP дойдоха в отговор на въпрос относно плановете за мащабна инфраструктура за изкуствен интелект. Те включват изграждане на пет „гигафабрики за AI“, за чието домакинство се състезават редица европейски градове.
Но според главния изпълнителен директор дали има необходимост от тях може да се постави под съмнение.
Практичността като ракетно гориво за AI бизнес
Според Клайн големите езикови модели или т.нар. LLM бързо се превръщат в нещо обичайно, въпреки високите системни изисквания за революционни кръгове обучение.
Той посочва като пример китайската DeepSeek, която по-рано тази година шокира света с модел, доста конкурентен на най-добрите варианти на OpenAI и Google.
Вместо да инвестират милиарди в инфраструктура, Кристиан Клайн предлага европейските сектори като автомобилостроенето и химическата промишленост да се съсредоточат върху практическите приложения на изкуствения интелект за своите бизнес операции.
Според него този подход би бил много по-ефективен, отколкото опитите да се настигнат нивата на инвестициите в САЩ.
Tова вече се случва в някои компании, като например стартъпа Juvoly, използващ AI за разпознаване на реч на нидерландски или Silo AI от Финландия, който беше придобит от AMD и се фокусира върху разработването на езикови модели на всички скандинавски езици.
Но други приложения на технологията могат да бъдат открити и при медицинския иноватор Cradle, чиято цел е да направи биологията програмируема.
В автомобилния сектор, който Клайн изрично споменава, има по-малко положителни новини.
Вероятно главният изпълнителен директор на SAP би предпочел сегашното разпределение на 20 млрд. евро за инфраструктура на изкуствения интелект в ЕС да се насочи към инициативи като подобряване на батериите и пробив в самоуправляващите се автомобили.
Това обаче също изглежда като битка, която Европа вече губи, допълва Techzine.
Инвестиционна пропаст
Стастиката говори достатъчно добре за разликата между Европа и Америка по отношение на инфраструктурата за изкуствен интелект.
Американските технологични гиганти обявиха с фанфари плана Stargate с потенциални инвестиции до 500 млрд. долара. Европа е поела ангажимент само за 20 млрд. евро, или 20 пъти по-малко, за петте „гигафабрики“ на локации, които все още не са определени.
Тези различия се отличиха още повече през юни, когато по време на европейската си обиколка главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг заяви, че развитието на изкуствения интелект в Европа се спъва от недостатъчна изчислителна мощност и обяви партньорства за укрепване на инфраструктурата с хиляди чипове на Nvidia. Излишно е да се казва, че е в негов интерес всички континенти да се конкурират за ограничения хардуер, което оскъпява всеки чип на Nvidia, допълва Techzine.
Но трябва ли да отхвърлим напълно аргументите на Хуанг?
Би трябвало поне да може да се гарантира, че очакваното търсене към изкуствения интелект ще е задоволено изцяло в рамките на Европа, дори ако означава да се използват облачни услуги и чипове от американски технологични гиганти.
Гледната точка на Клайн се вписва в широката дискусия за цифровия суверенитет, която се води в Европа.
По-рано тази година той нарече „безсмислени“ плановете на европейските центрове за данни да се конкурират с американските доставчици на облачни услуги.
Подчерта, че високите разходи за енергия в Европа правят подобни инвестиции непривлекателни. Това също е ограничение, дори и при повече от достатъчна амбиция за реализиране на внедряването на изкуствения интелект, допълва Techzine.
На върха в Европа
Междувременно най-новите данни потвърждават, че SAP е най-скъпата публична компания в Европа.
Към края на юни базираният във Валдорф концерн се нарежда на 27-о място в света по пазарна капитализация с оценка 354 млрд. долара, сочи анализ на консултантската компания EY, цитиран от БТА. През първата половина на годината пазарната капитализация е нараснала с около 24% в долари.
Така за първи път германска компания е начело в Европа по този показател в публикуваната на всеки шест месеца класация. Следващите са нидерландският производител на чипове ASM на 30-о място в света и фармацевтичия гигант от Дания Novo Nordisk на 31-во място в света.
Още три германски компании намират място в световния Топ 100. Това са Siemens на 74-о място с пазарна стойност от 199 милиарда долара, и Deutsche Telekom, която заема 88-о място с оценка от 177 милиарда долара.
През първата половина на годината броят на европейските компании в Топ 100 се е увеличил от 18 на 19, докато на азиатските компании е нараснал от 17 на 19.
Въпреки глобалната ескалация на геополитическото напрежение и нарастващия брой на войните и въоръжените конфликти най-ценните компании в света успяват да увеличат допълнително борсовата си стойност през първата половина на годината, отчита докладът. Кумулативната стойност на 100-те най-скъпи компании е нараснала с 6,1% до около 47,4 трилиона щатски долара, което е нов рекорд.
За разлика от предишни години този път американските компании не са шампиони по растеж в класацията.
Докато 19-те азиатски компании в Топ 100 успяват да увеличат стойността си с 6,5%, а 19-те европейски компании дори постигат увеличение с 8,8%, борсовата стойност на 60-те американски компании нараства с 5,8%.