Индийски астрономи съобщават, че са открили огромна галактика, съществувала когато Вселената е била едва на 1,5 млрд. години. Това откритие поставя под въпрос представите ни за това как са се образували галактиките малко след Големия взрив.

Тъй като Вселената е на приблизително 13,8 млрд. години, ние всъщност наблюдаваме галактика от време, когато космосът е бил само една десета от сегашната си възраст – отпреди около 12 млрд. години.

Това е възможно, защото светлината се движи бавно по космическите мерки – с „едва“ 300 000 километра в секунда. Светлината от тази галактика е пътувала 12 млрд. години, за да достигне до нас, което означава, че я виждаме такава, каквато е била в миналото, а не каквато е днес.

Астрофизикът проф. Томонори Тотани смята, че изследването може да е решаващ пробив в търсенето на неуловимото вещество

Проучване твърди, че е открило първото пряко доказателство за тъмна материя

С други думи, галактиката може да изглежда подобна на Млечния път, но това е нейният образ отпреди 12 милиарда години, което дава на учените рядък прозорец към ранното развитие на Вселената. Според тях, галактики, образувани толкова рано, обикновено са с неправилна форма.

Но когато изследователите Раши Джайн и Йогеш Вададекар използват космическия телескоп „Джеймс Уеб“, за да надникнат в ранното минало на Вселената, те откриват „напълно оформена спирална галактика – масивно, красиво подредено космическо колело“, цитира BBC. 

Проучването им е публикувано през ноември в престижното европейско списание Astronomy and Astrophysics.

„Галактиката изглежда изненадващо подобна на нашия Млечен път, въпреки че е съществувала, когато Вселената е била само на 10% от сегашната си възраст“, казва проф. Вададекар. Учените са я кръстили Алакнанда – наименована на река в Хималаите.

Галактиката е забелязана по-рано тази година от Раши Джайн, докторант в Националния център за радиоастрономия в Пуна.

Джайн разказва, че била „изключително развълнувана“, когато открила обекта, преглеждайки данните и изображенията от телескопа „Джеймс Уеб“. 

„Разглеждах детайли за 70 000 обекта и само един от тях беше спирална галактика с диаметър около 30 000 светлинни години“, обяснява тя.

Нов хибриден модел, разработен от учени от Европа и Япония, реконструира галактиката „звезда по звезда“ сто пъти по-бързо от всички досегашни методи.

Най-детайлната симулация на Млечния път в историята: Как AI изгради модел, който науката смяташе за непостижим

Галактиката има два симетрични спирални ръкава, извиващи се около ярко ядро – типична структура за добре оформените спирални системи.

„Видяхме характерния модел ‘низ от перли’ – звездни струпвания, подредени по ръкавите на спиралата, подобно на това, което наблюдаваме в близките спирални галактики днес.“

Когато съобщила за откритието си на своя научен ръководител, той бил донякъде скептичен. „Изумително е как толкова голяма галактика със спирални ръкави е могла да съществува само 1,5 милиарда години след Големия взрив“, коментира проф. Вададекар.

„Тази галактика е успяла да натрупа 10 милиарда слънчеви маси звезди и едновременно да формира голям диск със спирални ръкави само за няколкостотин милиона години. Съгласно космическите мащаби това е невероятно бързо.“

Според НАСА във Вселената има около 100 милиарда галактики, като много от тях започват да се образуват само стотици милиони години след Големия взрив. Астрономите дълго вярват, че ранната Вселена – т.нар. „космическа зора“, е била хаотично място с малки, слабо развити галактики.

„Но тази галактика е друг тип“, посочва проф. Вададекар. „Тя е масивна – една трета от размера на Млечния път, и съдържа 10 милиарда звезди. Образува нови звезди около 20-30 пъти по-бързо от нашата собствена галактика.“

Откритието допълва нарастващите доказателства, заснети от телескопа „Джеймс Уеб“, че ранната Вселена е била много по-структурирана, отколкото се предполагаше.

„Откриването на толкова добре оформена спирална галактика толкова назад във времето е рядко изключение, но именно такива изключения променят представите ни за ранното Вселенско минало и за това как галактиките са се формирали и еволюирали“, допълва  Джайн.

От единични находки до космическо „портфолио“ от хиляди светове – изследванията на NASA променят представата ни за Вселената

Вселената е само на ръка разстояние: Екзопланетите, потвърдени от NASA, вече достигат 6000

„Тази галактика показва, че Вселената е била по-зряла в ранния си период и че сложни структури са се изграждали много по-рано, отколкото смятахме.“

Но учените подчертават: информацията, която виждаме, е отпреди 12 млрд. години. „Всъщност наблюдаваме миналото. Животът на една галактика е толкова дълъг, че не можем да го видим от началото до края, затова изучаваме статистически модели“, пояснява Джайн.

А ако галактиката все още съществува днес? В каква форма е?

„Когато ме питат къде се намира в момента, отговарям, че ще трябва да изчакате 12 млрд. години, за да разберете“, шеговито отбелязва проф. Вададекар.

Засега учените планират да кандидатстват за последващи наблюдения с „Джеймс Уеб“ или обсерваторията ALMA в Чили, за да разберат как така новооткритата галактика е успяла да изгради своите ръкави.

Според тях ключът към нашето настояще и бъдеще се крие именно в миналото.