Унгария обърна гръб на Орбан, но европейската крайна десница запазва своята устойчивост

За полския премиер Доналд Туск убедителната загуба на унгарския му колега Виктор Орбан след 16 години на власт е доказателство, че светът вече не е „обречен на авторитарни и корумпирани управления“.

Германският канцлер Фридрих Мерц също смята, че мнозинството от две трети, спечелено от центристкия опонент на Орбан – Петер Мадяр – на изборите в неделя е „ясен сигнал срещу десния популизъм“, който показва, че „махалото се връща назад“.

Анализатори обаче предупреждават, че макар резултатът от парламентарния вот в Унгария да е нанесъл временен удар на крайната десница в Европа, той далеч не означава обрат на националпопулистката вълна – и би било грешка да се тълкува така. 

„Разбира се, има символичен елемент“, казва пред The Guardian Сара де Ланге, експерт по крайната десница в Лайденския университет в Нидерландия. „Най-дълго управлявалият крайнодесен лидер в Европа, вдъхновение за мнозина, беше победен и то при система, нагласена в негова полза.“

Ерата на Орбан приключи. Кой ще поеме ролята на дестабилизатор в ЕС?

Според Де Ланге обаче загубата на Орбан – въпреки публичната подкрепа на неговите националистически съюзници в Будапеща – не означава „крах на неговия нелиберален идеологически модел за управление на демокрацията при крайнодясна власт. Това просто не беше водещият мотив за унгарските гласоподаватели.“

Вместо това причините са предимно практични и вътрешнополитически: гняв срещу корупцията в полза на приближени на Орбан; недоволство от високите цени, ниските заплати и влошаващите се обществени услуги, включително образование и здравеопазване; както и естествено желание за промяна след четири поредни правителства на Орбан.

Избирателите са предпочели Мадяр именно заради разочарованието от икономическите условия и състоянието на публичните услуги.

Затова резултатът „може временно да охлади настроенията на крайната десница“, обяснява Габриела Грайлингер, докторант, специализиран в тази област в Университета на Джорджия. Това е особено вероятно предвид ролята на Орбан като ключова фигура в обединяването на глобалните националистически движения на форуми като CPAC Hungary.

„Но не бива да надценяваме ефекта“, добавя тя. „Крайната десница печели избори заради вътрешни фактори: това не е поражение на крайната десница, а на корумпирано управление на Орбан.“

Възможни са и по-конкретни, макар и ограничени последици, ако Мадяр изпълни обещанията си да ограничи финансирането на консервативни аналитични институти като Mathias Corvinus Collegium и Danube Institute, които Орбан е подпомагал със стотици милиони евро държавни и корпоративни средства.

Някога вдъхновен от Орбан, днес слага край на властта му: Кой е Петер Мадяр

„MCC е най-добре финансираният аналитичен институт в Европа“, отбелязва Грайлингер. „Той активно се стреми да влияе върху европейската политика в Брюксел, има офиси в няколко държави и финансира известни консервативни изследователи, включително от Великобритания.“

Разследващата платформа Democracy for Sale разкри поредица от връзки между унгарски консервативни институти и фигури от британското дясно пространство. Сред тях е водещият на GB News и бивш кандидат на Reform UK Мат Гудуин, вписан като „гостуващ сътрудник“ в MCC.

Изборният резултат вероятно ще изостри напрежението в редиците на европейската радикална десница относно бъдещото ѝ лице – дали това ще бъде „мейнстрийм“ фигура като Джорджа Мелони или конфронтационен лидер по модела на Орбан.

Въпреки че резултатът доказва, че крайната десница – като „структурна сила“ в голяма част от Европа – е победима, той „не предлага универсална рецепта“ за успех на други места, нито бележи „общ повратен момент“, твърди Стейн ван Кесел от Лондонския университет Queen Mary.

Според Леони де Йонге, експерт от университета в Тюбинген, краткосрочният символичен ефект „не означава, че ще има домино ефект“ върху сродни партии в Европа. „Трябва категорично да се откажем от тази идея“, допълва тя.

Всъщност е „изключително трудно“ да се докаже чрез реални данни, че успехът или провалът на радикална партия в една държава влияе съществено върху вота в друга, отбелязва Грайлингер.

Самите европейски националисти предлагат различни обяснения за поражението на своя доскорошен лидер. Някои, сред които белгийският министър на отбраната Тео Франкен и представители на „Алтернатива за Германия“ (АзГ), отдават загубата на прекалено близките връзки на Орбан с движението MAGA.

Доналд Тръмп, чийто образ остава противоречив в Европа дори в националистическите среди, открито подкрепи Орбан. Унгарският премиер стигна дотам да покани вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс да се включи в кампанията му – ход, който Франкен определи като „глупав“, а депутат от АзГ сравни с „улавяне на падащи ножове“.

Реформи срещу милиарди евро: Голямото договаряне между Будапеща и Брюксел започва

Други представители на АзГ, включително влиятелният Максимилиан Кра, изразяват несъгласие с тази теза, посочвайки, че именно корупционните скандали и икономическото управление са коствали изборите на Орбан. В същото време италианецът Матео Салвини обвини Брюксел, че е повлиял на вота чрез замразяването на европейските средства.

Мнозина анализатори избягват крайни заключения, ограничавайки се до коментара, че Орбан ще липсва на „патриотите“, отстояващи „свобода, суверенитет и традиционни ценности“. Френският политик Ерик Земур е категоричен, че загубата не е „нито идеологическа, нито политическа“, а е резултат от конкретно стечение на обстоятелствата.

Основният извод от вота е, че управляващите трудно запазват властта си, ако не оправдават очакванията на избирателите за достъпни разходи за живот и работещи обществени услуги, докато същевременно са обвързвани с корупционни скандали.

Друг ключов урок, според де Ланге, е уязвимостта на крайнодесните партии в моменти, когато опозицията успее да се обедини около силна кауза – например антикорупционна програма или реакция при външна криза.

Де Йонге прави паралел с поражението на Жаир Болсонаро в Бразилия: „Силни и обединени демократични фронтове, включващи избиратели с различни възгледи и координирани между партии, гражданско общество и независими медии с ясно и позитивно послание, могат да победят тези режими.“

Някои експерти смятат, че националистическите лидери в Европа трябва да се дистанцират както от Владимир Путин, така и от Тръмп, тъй като тяхната намеса често има обратен ефект.

Много популистки лидери вече предприемат стъпки в тази посока. Но, както отбелязва де Йонге: „Не мисля, че всички ще признаят, че Орбан е допуснал стратегическа грешка. Те остават лоялни към споделения идеологически дневен ред. Възможни са тактически корекции, но не и фундаментална промяна.“