Пекин засили контрола върху износа на редкоземни елементи, което доведе до глобален недостиг и разкри зависимостта на индустриите от китайските вериги за доставки.

Въпреки това, през последните години самият Китай се оказва зависим на това поле от неочакван източник: относително малката и разкъсвана от войни икономика на Мианмар. Макар Пекин да е най-големият производител на редкоземни елементи в света, той все още внася суровини, съдържащи ценните метали, от чужбина.

Мианмар е отговорен за около 57% от общия внос на редкоземни елементи в Китай през миналата година, посочва пред CNBC Грейслин Баскаран, директор на Програмата за сигурност на критичните минерали в Центъра за стратегически и международни изследвания.

Според данни на китайските митнически служби, износът на този тип елементи от Мианмар за Китай значително се е увеличил през 2018 г. и е достигнал пик от почти 42 000 тона през 2023 г.

Баскаран добавя, че вносът от Мианмар е особено висок по отношение на съдържанието на тежки редкоземни елементи, които обикновено са по-малко разпространени в земната кора. Това повишава тяхната стойност.

„Производството на Мианмар значително засили доминиращата позиция на Китай, като на практика даде на Пекин монопол върху глобалната верига за доставки на тежки редкоземни елементи – и голяма част от влиянието, което упражнява днес“, обяснява той.

Урок за Запада: Защо Япония е по-добре подготвена за кризата с редкоземните минерали

Страната се е превърнала в ключов източник на двa много търсени тежки редкoземни елементa - диспросий и тербий - които играят решаваща роля в производството на високотехнологични продукти, включително в отбраната и военния сектор, аерокосмическата индустрия и сектора на възобновяемите енергийни източници.

„Тази динамика е довела до възникването на верига за доставки, в която добивът е концентриран в Мианмар, докато преработката и добавянето на стойност се извършват предимно в Китай“, обяснява Баскаран.

Защо Мианмар?

Мианмар е дом на находища, които обикновено имат по-високо съдържание на тежки редкоземни елементи, казва Дейвид Мериман, изследователски директор в Project Blue, пред CNBC.

По думите му тези находища се експлоатират чрез методи, при които се прилагат химически реагенти върху глината – а това е свързано със силно влияние върху околната среда.

Според Мериман в началото и средата на миналото десетилетие по-голямата част от този тип операции в глобален мащаб се извършват в Южен Китай. Но когато Пекин започва да въвежда нови екологични контроли и стандарти в индустрията за редкоземни елементи, много от тези проекти започват да се закриват.

„Мианмар, и по-специално северната част на страната, се считаше за ключов регион с геология, подобна на много от находищата в Китай“, разказва Мериман. „Започна да се наблюдава доста бързо разрастване на нови мини там, които по същество замениха китайското производство. Китайските компании имаха голямо участие в разработването на тези нови проекти“.

Редкоземните елементи, извличани в Мианмар, след това се изпращат в Китай предимно под формата на „редкоземни оксиди“ за по-нататъшна обработка и рафиниране, обяснява пред CNBC Юе Уан, старши консултант по редкоземните елементи в Wood Mackenzie.

През 2024 г. доклад на Global Witness, неправителствена организация, фокусирана върху нарушенията на правата на човека и околната среда, посочва, че Китай ефективно е изнесъл голяма част от добива на редкоземни елементи в Мианмар „на ужасна цена за околната среда и местните общности“.

Може ли Индия да се превърне в алтернатива на Китай за редкоземните минерали?

Рисковете за Китай

Зависимостта на Китай от Мианмар го излага на рискове, свързани с веригата на доставки, твърдят експерти пред CNBC.

Според проучването на Global Witness по-голямата част от тежките редкоземни елементи от Мианмар идват от северната част на щата Качин, който граничи с Китай. След насилствения военен преврат в страната през 2021 г. обаче военната хунта се бори да запази контрола над територията на фона на съпротивата на обществото и въоръжените групи.

„Мианмар е рискова юрисдикция, на която да се разчита, предвид продължаващата гражданска война. През 2024 г. Качинската армия за независимост (KIA), група въоръжени бунтовници, завзе места, отговорни за половината от световното производство на тежки редкиземни елементи“, казва Баскаран.

След завземането има съобщения за прекъсвания в доставките, което води до скок в цените. Според Reuters KIA се е опитала да използва ресурсите като средство за натиск срещу Пекин.

Данните на китайските митници показват, че вносът на редкоземни оксиди от Мианмар е спаднал с над една трета през първите пет месеца на годината в сравнение със същия период на 2024.

„Ако Мианмар преустанови изцяло износа на суровини от редкоземни елементи за Китай, Китай ще има затруднения да задоволи търсенето си в краткосрочен план“, предупреждава Мериман от Project Blue.

Затова и не е изненадващо, че Пекин се стреми да разнообрази източниците си на тежки редкоземни елементи. Според Мериман подобни залежи има и в други съседни на Китай страни, включително Малайзия и Лаос, където също вече са създадени някои проекти с китайско участие. Все пак той отбелязва, че се очаква екологичните стандарти в тези страни да бъдат по-високи, което ще представлява предизвикателство за добива.

Решението на Китай да намали собственото си добив на тежки редкоземни елементи може да послужи като предупреждение за другите страни относно разходите за разработване на подобни мини. Доклад на китайската медийна група Caixin от 2022 г. също така документира как бившите обекти в Южен Китай са оставили след себе си токсична вода и замърсена почва, което е нанесло вреда на прехраната на местните фермери.