Търговската война на Доналд Тръмп срещу Китай има неочаквана жертва: европейската автомобилна индустрия.

Взаимните ответни мерки между Вашингтон и Пекин накараха Китай да спре износа на ключови суровини. Това принуждава някои производствени линии в Европа да затворят, тъй като им свършват запасите от редкоземни магнити, които се използват във всичко – от спирачки до сервоуправление в електрически и традиционни автомобили с двигатели с вътрешно горене. Те са критични и за широк спектър от индустрии, включително отбраната.

„Веригите за доставки се изчерпват и рискът се увеличава значително с всеки изминал ден, с всеки изминал час“, казва пред POLITICO Матиас Цинк, главен изпълнителен директор на германския доставчик на автомобилни части Schaeffler.

През април Пекин наложи контрол върху износа на седем редкоземни минерала. Макар че тази мярка беше в отговор на митата, наложени от президента на САЩ, тя се отнася за всички страни и изисква компаниите да кандидатстват за лиценз за всяка пратка.

Обработката на всяка заявка отнема месец или повече, което принуждава по-големите компании като Schaeffler да транспортират магнитите до Европа и други пазари по въздух, вместо да чакат четири до шест седмици за пристигането на контейнерен кораб. Но това е свързано със значителни разходи – петкратно увеличение според оценката на Цинк – и е опция, която изключва малките и средните доставчици. Заявленията изискват и прекомерно количество документи от компаниите, включително поверителна информация.

„Имаме много силна дейност в Китай. Но дори и за нас това е безпрецедентно усилие по отношение на документацията“, коментира още той.

Все пак Китай не беше длъжен да наложи износни ограничения за всички. Пекин можеше да ограничи мярката до една единствена страна, както направи през 2010 г., когато спря износа на всички редкоземни минерали за Япония заради териториален спор.

Като се насочи към глобалния пазар, той умишлено удари Европа, смята Джулиана Бушар, старши анализатор в Rhodium Group. Тя припомня, че ответните мерки срещу ЕС може да са свързани с различните търговски разследвания, като това за китайските електромобили, които доведоха до нови мита до 35% и ограничения за достъп до пазара за производители на медицински устройства.

Тези спорове няма да приключат скоро, но ЕС и Китай имат насрочена среща на върха през юли, на която се очаква Пекин да натисне Брюксел да сключи споразумение.

Според анализаторите сегашният контрол върху износа от страна на Китай има за цел да попречи на Брюксел да се сближи с администрацията на Тръмп, тъй като ЕС се стреми да сключи споразумение, след като Белият дом наложи 50-процентни мита на блока.

„Това е начинът, по който Китай оказва натиск, за да избегне всякакво сближаване на ЕС със САЩ“, казва Бушар. „Това е доста мощен лост, който предизвика голяма загриженост в Европа“.

Шефът на търговията в ЕС Марош Шефчович повдигна темата за тази „тревожна ситуация“ пред своя китайски колега Венг Вентао по време на среща в Париж тази седмица.

„Работим усилено, за да постигнем напредък преди срещата на лидерите през юли, която, вярвам, ще даде нов импулс за преобразуване на нашите икономически и търговски отношения“, заяви той в своето встъпително слово на срещата на върха на Форума за икономическа сигурност в Брюксел.

Събитието съвпадна с обявяването на 13 проекта, избрани в рамките на Закона за критичните суровини на ЕС, чиято цел е да намали зависимостта на блока от Китай. Според него не повече от 65% от някои суровини могат да идват от една страна.

„Забраните за износ очевидно засилват желанието ни да се диверсифицираме още повече“, коментира пред POLITICO комисарят по промишлеността Стефан Сежурне.

Това обаче не помага много на сектора в момента. Китай контролира 90% от пазара на редкоземни минерали, което оставя доставчиците и автомобилните производители на милостта на Пекин.