Европейските автомобилни гиганти са все по-загрижени за перспективата за огромни глоби, особено след като търсенето на електрически превозни средства намалява преди следващото затягане на правилата за въглеродните емисии.

Компаниите от сектора, работещи в Европа, са изправени пред по-строги цели по отношение на емисиите от следващата година, тъй като таванът на ЕС за средните емисии от продажбите на нови превозни средства се понижава до 93,6 грама CO2 на километър (г/км) – свиване с 15% спрямо базовата стойност за 2021 г. от 110,1 г/км.

Превишаването на тези ограничения - които бяха договорени през 2019 г. и са част от амбицията на 27-те държави от блока да постигнат климатична неутралност до 2050 г. - може да доведе до големи глоби.

Рико Луман, старши икономист за сектора на транспорта и логистиката в нидерландската банка ING, коментира пред CNBC, че европейските производители на автомобили имат всички основания да се притесняват от мащаба на финансовите санкции.

„Глобите всъщност са огромни. Когато ги изчислите, те лесно достигат много милиони въз основа на обемите, които произвеждат“, казва той.

Миналия месец главният изпълнителен директор на Renault Лука де Мео заяви, че ако продажбите на електромобили се запазят на сегашните нива, на европейската автомобилна индустрия може да се наложи да плати 15 млрд. евро финансови санкции или да се откаже от производството на над 2,5 млн. автомобила.

Асоциацията на европейските автомобилопроизводители (ACEA) твърди, че в индустрията липсват „решаващи условия“ за подпомагане на прехода към нулеви емисии, „като се засилва загрижеността за постигането на целите за намаляване на емисиите на CO2 за 2025 г. за леки и лекотоварни автомобили“.

Лобистката група на автомобилния сектор, която представлява водещи производители като BMW, Ferrari, Renault, Volkswagen и Volvo, предупреди, че настоящите правила на ЕС „не отчитат дълбоката промяна в геополитическия и икономическия климат“ през последните години.

„Ето защо европейските автомобилни производители, обединени в ACEA, призовават институциите на ЕС да предложат спешни мерки за облекчаване на положението преди влизането в сила на новите цели за CO2 за леки автомобили и микробуси през 2025 г.“, се казва в изявление на организацията, публикувано на 19 септември.

Тим Макфи, говорител на Европейската комисия, заяви на брифинг в края на миналия месец, че автомобилната индустрия все още има 15 месеца, за да постигне новите цели, като добави, че е „твърде рано да се спекулира“ за мащаба на потенциалните глоби.

„Разработихме тези политики по начин, по който индустрията да има време да се адаптира, цялостната икономическа екосистема да има време да се адаптира, но, разбира се, сме чувствителни към предизвикателствата, пред които са изправени те“, каза Макфий на 24 септември.

„Тежка борба“

Водещите европейски автомобилопроизводители се борят с перфектна буря от предизвикателства по пътя към пълна електрификация, включително липсата на достъпни модели, по-бавното от очакваното въвеждане на зарядни точки и потенциалното въздействие на европейските мита върху електромобилите, произведени в Китай.

Изпадналият в криза Volkswagen и няколко други автомобилни производители, включително Ford и Mercedes-Benz Group, обявиха планове за отлагане на по-ранните си цели за постепенно прекратяване на продажбите на автомобили с двигатели с вътрешно горене (ДВГ) в Европа.

„Производителите до голяма степен са съсредоточени върху конвенционалните хибриди и автомобилите с ДВГ, тъй като те са много по-печеливши“, казва Луман от ING. „В дългосрочен план те трябва да се конкурират с новите играчи и да преструктурират организациите си, а това не е толкова печелившо в краткосрочен план. Така че това е тежка борба.“

ACEA твърди, че пазарният дял на електрическите батерии в ЕС е спаднал до 12,6% през тази година, в сравнение с 13,9% през 2023 г., докато продажбите на автомобили в блока остават с около 18% по-ниски от нивата преди пандемията през 2019 г.

Ксавие Демеуленаре, асоцииран директор по устойчива мобилност в S&P Global Mobility, коментира, че всички европейски производители имат „силен стимул“ да увеличат собствените си продажби на електрически превозни средства, за да намалят средните емисии на автомобилните си паркове и да спазят регламентираната цел.

„Забавянето на електрификацията, което наблюдаваме през 2024 г. заради влошаването на икономическата ситуация в Европа и премахването или намаляването на субсидиите в някои страни, прави ситуацията трудна за повечето производители, тъй като създава проблем с търсенето“, казва Демюленаре. „А ако няма търсене, обединяването остава един от основните механизми за намаляване на потенциалните финансови санкции, които се очакват през 2025“.

Обединяването се отнася до процеса, при който производителите на автомобили се събират, за да бъдат разглеждани като един субект при изчисляването на техните резултати спрямо целта за емисиите на CO2.

Криза? Каква криза?

Не всички са убедени, че предизвикателството в продажбите, пред което е изправена европейската автомобилна индустрия, представлява криза в цялата индустрия.

В публикуван в сряда анализ на групата Transport & Environment се казва, че сегашното състояние трябва да се разглежда като „преходна фаза“, в която производителите се адаптират към новите разпоредби и променящата се динамика на пазара на електромобили.

Анализатори от групата са категорични, че европейската автомобилна индустрия е имала възможност от 2019 г. насам да планира постигането на целта за CO2 за следващата година и производителите могат да избегнат необходимостта да плащат големи глоби, като продават повече хибриди и по-икономични автомобили.

„Производителите на автомобили също така се възползват от гъвкавостта на регламента, която допълнително изкуствено намалява техните емисии на CO2, както и от възможността да обединят емисиите си с други компании“, добавят те.

Автомобилният транспорт е основният източник на емисии на CO2 от транспорта в ЕС, като на леките автомобили и лекотоварните превозни средства се падат близо 15% от общите емисии.