Пазарите ликуват след пробива към мир в Близкия изток, но инвеститорите остават предпазливи
Азиатските пазари се повишиха в понеделник, а цените на петрола падат с над 4%, след като Вашингтнон и Техран дадоха знак, че са близо до край на четиримесечния конфликт
,fit(1001:538)&format=webp)
Азиатските пазари отбелязаха силен ръст в понеделник, докато цените на петрола рязко се понижиха, след като САЩ и Иран постигнаха мирно споразумение, целящо да сложи край на близо четиримесечния конфликт.
Новината накара инвеститорите да започнат да премахват част от геополитическата рискова премия, надвиснала над пазарите от февруари насам.
Най-силната реакция беше при енергийните пазари. Към 7 ч. българско време фючърсите върху американския суров петрол за доставка през юли поевтиняват с над 5% до 80.59 долара за барел. Фючърсите върху Brent – международният петролен бенчмарк – за доставка през август се търгуват с над 4% по-ниско, на ниво от 83.31долара за барел.
Азиатските акции също реагираха бурно. Южнокорейският индекс Kospi скочи с 5,1%, японският Nikkei 225 напредна с 3,6%, а по-широкият индекс Topix добави 2,6%. Австралийският S&P/ASX 200 поскъпна с 1,3%.
Най-силно сред големите технологични компании в Азия поскъпна японският инвестиционен гигант SoftBank, чиито акции скочиха с над 12%. Книжата на Tokyo Electron и Advantest добавиха съответно 9,19% и 7,69%.
Южнокорейските производители на чипове Samsung Electronics и SK Hynix, които са сред най-тежко представените компании в индекса Kospi, поскъпнаха съответно с 4,65% и 6,42%.
Акциите на Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) се повишиха с 2,16%, а тези на Hon Hai Precision Industry, по-известна като Foxconn, добавиха 2,5%.
„Пазарите чакаха тази новина от месеци и облекчението вече е видимо – петролът поевтинява, а рисковите активи поскъпват, след като президентът на САЩ потвърди, че Ормузкият проток ще бъде отворен отново и американската военноморска блокада ще бъде прекратена“, коментира пред CNBC Джош Гилбърт, водещ анализатор за Азиатско-тихоокеанския регион в eToro.
Спадът в цените на петрола и перспективите за мир се отразиха и на останалите класове активи. Индексът на щатския долар отслабна с 0,32% до 99,483 пункта, а доходността по 10-годишните американски държавни облигации се понижи с 5 базисни пункта до 4,423%, което показва, че инвеститорите намаляват опасенията си за инфлацията на фона на поевтиняващата енергия.
„Най-непосредственият ефект е преоценката на инфлационната рискова премия, която пазарите носеха от затварянето на Ормузкия проток“, казва Били Люнг, инвестиционен стратег в Global X ETFs. Той добавя:
„Петролът е активът с най-рязко движение, но по-показателен сигнал идва от облигациите. Спадът в доходността едновременно с ръста на акциите потвърждава, че пазарът и досега е разглеждал енергийния шок като временен, а не като структурен проблем.“
Инвеститорите все още търсят убежище в сигурни активи
Въпреки подобрените настроения инвеститорите продължават да търсят защита в традиционните убежища. Освен американските държавни облигации, поскъпна и златото.
„Златото е интересното изключение“, отбелязва Люнг от Global X ETFs. „При класически сценарий на повишен апетит към риск цената му би трябвало да спада заедно с оттеглянето на геополитическата премия. Вместо това златото се задържа около 4300 долара за тройунция, което показва, че пазарът все още не вярва напълно на споразумението.“
Цената на златото на спот пазара се повиши с близо 2% до 4302,19 долара за тройунция.
Това може да отразява оставащата несигурност около споразумението, което все още не е официално подписано и крие рискове при изпълнението му.
Гилбърт предупреждава, че „сделката реално няма да бъде подписана преди 19 юни, подробностите все още са оскъдни, а този конфликт неведнъж е показвал колко бързо ситуацията може да се промени“.
Анализатори от Commonwealth Bank of Australia също подчертават, че перспективите пред петролния пазар зависят от това колко бързо корабоплаването и производството ще се нормализират.
Вивек Дхар, ръководител на звеното за суровини и устойчиво развитие в банката, очаква цената на Brent да се понижи до около 80 долара за барел до края на годината, ако Ормузкият проток остане отворен и износът бъде възстановен.
Той обаче предупреждава, че щетите по рафинерийната инфраструктура, наличието на морски мини и несигурността около движението на танкерите могат да забавят връщането към нормална дейност.
Въпреки това според него пазарите ще се успокоят от перспективата, че е достатъчно петролният поток да достигне 60–70% от нивата отпреди войната, за да се възстановят очакванията за глобален излишък в предлагането.
За инвеститорите най-важният въпрос остава как по-ниските цени на енергията ще се отразят на инфлацията и политиката на централните банки. Поевтиняването на петрола намалява натиска върху домакинствата и бизнеса и ограничава риска от нова инфлационна вълна точно в момент, когато водещите централни банки навлизат в ключова седмица на заседания по паричната политика.
„Като цяло посланието за глобалните инвеститори е позитивно“, обобщава Гилбърт. „Трайното понижение на цените на петрола сваля част от тежестта от плещите на централните банки.“
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)