Главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орчел има план за Commerzbank: драстично съкращаване на разходите, премахване на управленските нива и по-силен натиск за ръст на приходите – формула, която помогна за превръщането на италианския кредитор в една от най-печелившите банки в Европа, съобщава Reuters.

Интервюта с редица бивши мениджъри на UniCredit показват как е постигната тази трансформация и защо повторението на модела ѝ в германската банка обаче може да се окаже много по-трудно.

През юли Орчел заяви, че Commerzbank трябва да приеме неговия план от януари, след придобиването на 48% дял от акциите на германската банка.

Планът предвижда съкращаване на разходната база на базирания във Франкфурт кредитор с 1,3 млрд. евро, което е една пета от общата сума, като в същото време банката ще остане отделена от германското подразделение на UniCredit до 2029–2030 г.

Враждебното поглъщане вече е отчуждило служителите и ръководството, отбелязват германските регулатори, докато от Европейската централна банка вече предупредиха, че интеграцията ще бъде трудна и продължителна.

Опитът дотук на UniCredit дава представа за това, което предстои.

Като намали персонала с една пета откакто пое поста на главен изпълнителен директор през 2021 г., Орчел, бивш инвестиционен банкер в UBS, съкрати значително размера на централните корпоративни екипи, които описва като „раздутия център“, включително чрез прехвърляне на стотици служители в банковите клонове, за да стимулират продажбите.

UniCredit намали броя на управленските нива между най-висшето ръководство и позициите, свързани с работата с клиенти, от девет на четири.

Подпомогната от по-високите лихвени проценти и строгия контрол върху разходите, тя „засипва“ акционерите с парични средства от рекордни печалби, което доведе до 10-кратно увеличение на цената на акциите ѝ от пристигането на Орчел през 2021 г., приблизително три пъти повече от ръста на европейския сектор.

Въпреки това ръководството твърди, че строгата дисциплина е създала напрежение във вътрешната среда.

UniCredit съобщи през юли, че е съкратила разходите за „небизнес функции“ – с изключение на дигиталния отдел пет пъти повече в сравнение с общите разходи. Няколко източници заявяват, че длъжностите, генериращи приходи, са били оценявани по-високо от поддържащите функции.

Банковите надзорни органи следят дали контролните функции, включително тези за съответствие и риск, запазват адекватен персонал, докато банките се стремят към намаляване на разходите.

UniCredit не е отговорила на запитването за коментар от Reuters.

Андреа Орчел ще се нуждае от набор умения, различен от тези, които му помогнаха да поеме контрола над германската банка, подчертава Килиан Хюбър, професор в Чикагския университет Booth.

„Предизвикателствата, пред които е изправен, са свързани с управлението на културата и процесите на преход в продължение на много години“, допълва той, като предсказва „леко културно сътресение“ в Commerzbank.

Придобиването на този етап изглежда почти сигурно.

ЕЦБ не е намерила основания да го блокира според предварителна оценка, но подчертава „трудния и дълготраен“ процес на интеграция, затруднен от културните различия и напрежението, създадено от враждебната оферта.

Начело на UniCredit Орчел поема банка, която вече излиза от петгодишна реструктуризация под ръководството на Жан-Пиер Мюстие, в резултат на която годишните оперативни разходи са намалени до 52% от приходите – ниво, сходно с настоящите 50% на Commerzbank.

Главният изпълнителен директор намалява този показател с още 18%, като съкрати годишната разходна база с още 470 млн. евро, въпреки че приходите бележат значителен ръст. Той обединява звена в организационната структура в по-големи дивизии, като намалява общия служители и на висши ръководители, които контролират тяхната работа, споделят пред Ройтерс запознати източници от банката.

UniCredit съобщи през юли, че броят на организационните единици е спаднал до около 6 400 структури от около 11 500 в края на 2020 г.

Мениджър от средно ниво описва дисциплината по отношение на разходите като толкова строга, че изглежда по-подходяща за банка в затруднение, отколкото за такава, която разпределя рекордни дивиденти на акционерите. Десетки дългогодишни висши мениджъри са напуснали, като се наблюдава висока текучество на най-високите позиции.

Съотношението разходи/приходи на UniCredit от 34% я поставя наравно с италианския конкурент Intesa Sanpaolo с 36%, като и двете стойности са значително под средната от 55% за банките, подлежащи на надзор от ЕЦБ.

Ръководителите обаче сравняват корпоративната култура и стила на управление в UniCredit с тези в Intesa Sanpaolo. Последната е известна с това, че осигурява сигурност на работните места, но същевременно ограничава заплатите.

Орчел, от друга страна, внася манталитета на големите американски инвестиционни банки, където най-добре представящите се служители се възнаграждават щедро, а тези с по-слаби резултати, дори и високоплатените, биват уволнявани, споделя действащ мениджър на UniCredit.

Сега директорът се е ангажирал да намали разходите на Commerzbank до 37% от приходите до 2030 г., като се фокусира по-специално върху централните функции, несъществените разходи като консултантските услуги и международната мрежа на банката.

Проф. Хюбър от Чикагския университет смята, че бизнес моделът на Commerzbank, изграден около дългосрочни клиентски взаимоотношения, е по-скъп от този на UniCredit, стандартизирала банковите си продукти, за да ги предлага в голям мащаб. „Трябва да обърнат внимание на това. То е голямото предизвикателство“, допълва