Без политическа намеса в банковите сливания е новата голяма финансова цел на Брюксел
ЕК публикува критичен доклад, в който заявява, че необосновани национални намеси в трансграничните сливания пречат на банките да достигнат мащаб, позволяващ да се конкурират с големите играчи в САЩ
&format=webp)
Най-новата цел на Европейската комисия е да ограничи политическата намеса в банковите сливания в рамките на ЕС и да премахне пречките пред трансграничната банкова дейност, за да позволи на европейските банки да се конкурират по-ефективно с американските конкуренти.
Това става ясно от доклад на изпълнителния орган на ЕС, публикуван в петък, в който се посочва, че вътрешните бариери възпрепятстват разширяването на банките, което ги поставя в неизгодно положение спрямо американските кредитори, възползващи се от икономии от мащаба на по-интегрирания американски пазар.
„Осигуряването на свободното движение на капиталите е начинът, по който ще постигнем икономически растеж в Европа. В сърцевината на нашия Съюз за спестявания и инвестиции трябва да стои силен и конкурентоспособен банков сектор.
Днешното съобщение представлява ясна стъпка в тази посока, като преосмисля нашия подход към риска и дава възможност за растеж и иновации, като същевременно поддържа финансовата стабилност“, заявява председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен.
Към настоящия момент сливанията в ЕС остават до голяма степен в рамките на националните граници, се казва още в заключенията на доклада, цитиран от Reuters.
„Това води до ситуация, при която много банкови групи в са големи спрямо размера на собствената си икономика, но не и спрямо размера на икономиката на ЕС, на банковия съюз или на международните конкуренти“, се посочва в доклада.
Необоснованите национални намеси в трансграничните сливания пречат на банките да достигнат мащаб на ниво ЕС, за да достигнат критичен размер, се казва в доклада.
Критиката идва, след като през юни Германия отхвърли офертата на италианската UniCredit за поглъщане на Commerzbank. Италианският кредитор започна да се стреми към придобиване на германския си конкурент още през септември 2024 г., но се сблъска със силна съпротива, включително на политическо ниво от правителствата, което подчертава колко трудни са трансгранични банкови сделки в Европа, допълва Reuters.
Макар Германия официално да посочи предложената от италианския кредитор цена като причина за отказа си, правителството ясно даде да се разбере, че Commerzbank е ключов кредитор на местния бизнес и трябва да остане в германска собственост.
„От наша гледна точка това е грешка. Ако надзорният орган и органът за защита на конкуренцията нямат възражения, трансграничните сливания са нещо добро“, коментира високопоставен служител на ЕС, като допълва, че американските банки изпреварват европейските в много бизнес сектори.
„Основен фактор за конкурентоспособността не е наборът от правила, а липсата на мащаб“, казва служителят.
Според доклада ЕК ще предложи редица мерки през първото тримесечие на 2027 г. Те включват планове за строги мерки срещу държави-членки, които нарушават правилата, ограничаващи обстоятелствата, при които те могат да се намесват в предложени сливания.
Други предложения ще позволят на трансграничните банкови групи да изпълняват изискванията за капитал и ликвидност в по-голяма степен на ниво компания-майка, вместо да се прилага сегашната система с допълнителни изисквания към дъщерните дружества. Премахването на тези ограничения може да освободи 230 млрд. евро (263,1 млрд. долара) ликвидни активи, се посочва в доклада.
Заменя се предложението от преди десетилетие за европейска схема за гарантиране на влоговете с нов план за опростяване на мерките за гарантиране на влоговете.
Банковият сектор посрещна доклада с разнопосочни реакции.
Френското банково лоби FBF го описа като съдържащ „няколко положителни насоки“, но заяви, че са необходими конкретни мерки по ключови въпроси, включително по-добра регулаторна координация и ограничения върху правилата за отделните държави.
Кристиан Сюинг, главен изпълнителен директор на Deutsche Bank и председател на Асоциацията на германските банки, призовава за бързи действия, като поиска корекции на долната граница на капиталовите изисквания – output floor, облекчения за търговското финансиране и подобрения в инвестициите в софтуер, преразглеждане на буферите за финансова стабилност.
След представянето на доклада предстои ЕК да потърси обратна връзка от заинтересованите страни, като респондентите са поканени да представят своите мнения или коментари през следващите месеци.
През първото тримесечие на 2027 г. ЕК ще предложи пакета от мерки за изменение на регулаторната рамка в банковия сектор в съответствие с целите на пътната карта „Една Европа, един пазар“.
Успоредно с се отправя призив към държавите-членки, надзорните органи и банковия сектор да продължат усилията си за подобряване на конкурентоспособността на банките.
Стратегията за ефективен и интегриран банков сектор, основан на единен набор от правила и завършен банков съюз, е съгласувана с „Компаса за конкурентоспособност“ на ЕС, разработен в отговор на препоръките от докладите на водещите икономисти Енрико Лета и Марио Драги; със Стратегията за единния пазар; както и с пътната карта „Една Европа, един пазар“, допълват от ЕК.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)