Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви, че трансграничните банкови сливания са желателни, ако водят до създаване на по-големи и по-гъвкави институции, което прави европейските банки по-конкурентоспособни спрямо техните американски и китайски конкуренти.

По време на редовното изслушване пред Европейския парламент, когато беше попитана за потенциалното поглъщане на втората по големина банка в Германия Commerzbank от най-голямата италианска UniCredit, Лагард отговори:

„Трансграничните сливания – банки, които действително могат да се конкурират по мащаб, дълбочина и обхват с други институции по света, включително американски и китайски банки, според мен са желателни.

Нашата роля е ограничена от надзорна гледна точка и задачата е да се определи дали правилата се спазват и дали критериите са изпълнени – това ще бъде направено, ако и когато е необходимо.“

Лагард отбеляза още, че ЕЦБ „ще си свърши работата при проверка на предложението, което бъде представено“.

В понеделник акциите на Commerzbank и UniCredit се покачиха до 13-годишен връх, което свидетелства за оптимизма около потенциалното сливане, отбелязва Euronews.

В качеството си на висш банков надзорник в еврозоната Лагард и Управителният съвет на ЕЦБ ще трябва да наблюдават банковите сливания и поглъщания, като гарантират, че основните акционери са подходящи за значителна собственост във финансовите институции.

UniCredit се приближава към пълно поглъщане на Commerzbank

В началото на септември UniCredit придоби 9% дял в Commerzbank, ставайки собственик на 4,5% от акциите на германското правителство, притежаващо общо 16,49% след като инжектира 18,2 млрд. евро за спасяване на банката по време на световната финансова криза през 2008 г. Сделката намали дела на Берлин до 12%.

Десет дни по-късно италианската банка увеличи дела си вдо 21% чрез договор за деривати, като на практика стана най-големият акционер. Междувременно стана ясно, че търси одобрение от ЕЦБ да увеличи дела си до 30%, което може да предизвика задължително поглъщане съгласно германското законодателство.

Както Commerzbank, така и германското правителство се противопоставят на потенциалното сливане. Берлин спря продажбата на акции, а министърът на финансите Кристиан Линднер обясни, че решението е било взето от германското правителство.

Главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орчел изигра решаваща роля в тези сделки. Reuters съобщи, че той планира да рационализира централните офиси на италианската банка, като проправи пътя за двойни централи в Германия и Италия, което може да помогне за намаляване на съпротивата от Берлин.

Fitch Ratings: Пълното поглъщане е положително за UniCredit

Fitch Ratings заяви, че притежаването на 21% от UniCredit в Commerzbank няма непосредствен ефект върху рейтинга BBB на UniCredit.

Въпреки това рейтинговата агенция смята, че пълното придобиване на Commerzbank би било положително за UniCredit, което би довело до подобряване на оценката на италианския кредитор.

„Оперативната среда, бизнес профила, рисковия профил и качеството на активите и съществено намаляване на чувствителността му към италианския суверенитет и икономика“.

В коментар, публикуван вчера, Fitch заяви:

„Потенциалното поглъщане е в съответствие с общоевропейската стратегия на UniCredit и би могло да превърне комбинираните операции във втората по големина частна банка в Германия по общи активи, с водещи позиции в конкурентния сегмент Mittelstand.“

Ново намаление на лихвите през октомври?

Междувременно, пред Европейския парламент Лагард намекна за ново понижение на лихвените проценти на следващата среща на ЕЦБ, на фона на все повече признаци за понижаване на инфлацията.

Тя заяви, че „последните събития укрепват увереността ни, че инфлацията ще се върне своевременно към целта“, като добави „Ние ще вземем това предвид на следващото заседание по паричната политика през октомври“.

Лагард направи коментарите си само час след нови данни, според които общата инфлация в Германия, най-голямата икономика в еврозоната, е спаднала под 2% през септември, допълвайки картината, която вече се виждаше в подобни данни от Франция, Италия и Испания, допълва Politico.

Тези четири държави формират почти три четвърти от икономиката на еврозоната. Цифрите са част от по-широк спектър от данни, сочещи забавяне на растежа в Европа. Миналата седмица водещите икономически институти в Германия преразгледаха общата прогноза за тази година и сега очакват икономиката да се свие за втора година.

На заседанието през септември ЕЦБ намали основната депозитна лихва за втори път тази година, като я понижи от 3,75 % на 3,50 %. Тогава обаче Лагард посочи, че банката вероятно ще изчака до декември, преди да предприеме нова стъпка, поради продължаващата несигурност около задържащата се инфлация, особено в сектора на услугите.

Оттогава насам поредица от неблагоприятни бизнес проучвания и множество негативни новини, особено от автомобилния сектор, изглежда са предоставили „силни аргументи“ за някои членове на Управителния съвет на ЕСБ, като управителя на централната банка на Португалия Марио Сентено, които настояват за по-спешни действия, допълва Politico.

Има ли напредък в Съюза на капиталовите пазари

Пред Европейския парламент Лагард засегна и темата за Съюза на капиталовите пазари.

„ЕЦБ отдавна подчертава необходимостта от напредък в тази област, за да се интегрират нашите фрагментирани пазари и по този начин да се насърчи диверсификацията на риска и абсорбирането на шокове в целия ЕС. По този начин ще се подкрепи финансовата стабилност и ще се улесни трансмисията на паричната политика.

Но задълбоченият и интегриран единен пазар на капитали е от съществено значение и за постигането на някои други ключови цели – от финансирането на прехода към екология и дигитализация до предоставяне на възможност на спестителите да получават по-висока доходност.

Освен това младите и иновативни компании трябва да се развиват и да станат по-продуктивни, което ще бъде от полза за всички европейци. Засега обаче липсата на достъп до дялово финансиране е ключов фактор, който възпрепятства тези компании“, подчерта президентът на ЕЦБ.

Според нея, развитието на Съюза на капиталовите пазари трябва да бъде крайъгълен камък на стратегията на ЕС за конкурентоспособност, но досега личните интереси и конкуриращите се национални приоритети възпрепятстват напредъка.

Лагард изтъкна, че в началото на новия законодателен мандат, ЕС се намира на кръстопът. Затова е нужна конкретна програма с ясни приоритети и тя трябва да бъде бързо последвана от реални действия.

Според нея, има три ключови области, в които напредъкът е от съществено значение:

1. По-добра система за управление на спестяванията.

През 2022 г. спестяванията на европейските домакинства надхвърлиха 1,1 трлн. евро. Около една трета от тях обаче се държат в депозити – значително повече, отколкото в САЩ.

„Мобилизирането дори на малка част от тези средства и инвестирането им на европейските капиталови пазари би могло да допринесе значително за над 700-те милиарда евро, необходими годишно за постигането на основните стратегически цели на ЕС. Това вероятно ще осигури и по-добра дългосрочна възвръщаемост за гражданите, като ще подобри достъпа на европейските дружества до дялово финансиране.“, смята Лагард.

2. Единна регулаторна и надзорна екосистема, която да насърчава пазарната интеграция.

3. Мащаб и дълбочина на капиталовите пазари.

За да бъдат капиталовите пазари по-привлекателни за инвеститорите и емитентите, те трябва да постигнат по-голям мащаб и дълбочина. Това може да се случи само чрез интеграция – особено в инфраструктурата на ЕС за търговия и следпродажбено обслужване, допълни Лагард.

„Светът се променя бързо, а Европа изостава“

В заключение – светът се променя бързо, а Европа изостава, подчерта президенът на ЕЦБ.

Диагнозата и лечението са ясни – ЕС трябва да се обедини и да се справи със структурните си предизвикателства, за да повиши конкурентоспособността си.

Укрепването на Съюза на капиталовите пазари е важна, но не единствена част от тази програма. Необходими са и значителни усилия за повишаване на икономическата устойчивост и за декарбонизация на икономиката. Това ще изисква значителни инвестиции през следващите години, които трябва да дойдат както от частни, така и от публични източници.

Напредъкът в тези области не само ще повиши способността на Европа да устоява на икономически сътресения, но и ще помогне на ЕЦБ да поддържа ценова стабилност, допълни Лагард, цитирайки Жак Ширак:

„Изграждането на Европа е изкуство. То е изкуството на възможното.“

„Този Парламент и преди е намирал начини да придвижи Европа напред и вярвам, че ще го направите отново. Бъдещето на Европа е във вашите ръце.“, завърши изявлението си президентът на ЕЦБ.