Защо манията за конкурентоспособност поставя на карта цялото бъдеще на ЕС
Лидерите залагат всичко на икономическия растеж, но без гаранция дали той е постижим и дали другите политики ще издържат
Ситуацията изглежда като континентална криза на средната възраст.
Европа е по-сива и по-малко иновативна от всякога, а лидерите ѝ залагат всичко, за да обърнат икономиката към по-добра посока.
Това включва дори готовност да се откажат от предишни заветни цели като опазване на околната среда, защита на правата на човека или щедра социална политика, пише в анализ по темата Politico.
Това, което ЕС нарича „конкурентоспособност“, а то всъщност означава Европа да бъде толкова продуктивна, богата и динамична, колкото и САЩ, като същевременно изпреварва Китай, преминава като нишка през цялата визия на Урсула фон дер Лайен за втория мандат начело на ЕК.
И макар че за този проблем се говори от едно-две десетилетия, неговата неотложност е очевидна за всички.
Volkswagen, националният шампион в автомобилния сектор на Германия, заяви, че обмисля първото закриване на завод на местна земя в 90-годишната си история.
Същевременно, откриването на забележителна фабрика за микрочипове в Магдебург беше отложено, след като собственикът ѝ Intel изпадна във финансови затруднения.
Без алтернатива
Съживяването на слабата икономика на ЕС става отчаяна кауза на фона на задълбочаващото се влошаване, допълва Politico.
Въпросът е дали това целенасочено съсредоточаване върху загряването на икономическия двигател няма да бъде за сметка на всичко останало, което прави Европа специална.
„Намирам за изключително обезпокоително, че фокусът върху конкурентоспособността в новата ЕК рискува да засенчи както социалните права, така и околната среда“, смята Тили Мец, евродепутат от Люксембург в групата на Зелените. „Сега сме в логиката да стимулираме само икономическия аспект на индустриализацията.“
Фокусът на Фон дер Лайен върху икономиката след период на редуващи се кризи беше ясен, когато през юли тя произнесе реч пред Европейския парламент, в която обяви, че основният й приоритет е „просперитетът и конкурентоспособността“. Изборът на ресори за новите еврокомисари тази седмица подчерта промяната.
Например Тереза Рибера от Испания е натоварена със задачата да се справи с климатичните промени, но заедно с конкурентоспособността.
Комисарят по въпросите на демокрацията Хена Виркунен ще трябва да наблюдава „технологичния суверенитет“ – кодова дума за съживяване на замиращия технологичен сектор. Марош Шефчович е комисар по въпросите на търговията и прозрачността и т.н.
Посланието е ясно: Валдис Домбровскис, който ще бъде икономическият ръководител на Европа, може формално да има тази роля, но отговорностите са разпределени по всички останали ресори.
„Определенията, които видяхме за различните портфейли, са малко обезпокоителни“, смята Изабел Барт, заместник-генерален секретар на Европейския синдикат IndustriAll. Роксана Мианзату от Румъния отговаря за „хората, уменията и готовността“. „Готовност вместо заетост? И социални права?“, пита Барт, сравнявайки предишната позиция, свързана с тази длъжност.
Неикономическите приоритети отпадат от дневния ред.
След пандемията служителите в здравната сфера се надяваха, че тяхната област ще получи тласък. Но с назначаването на унгарския министър на здравеопазването Оливер Вархей – политик, близък до приятелски настроения към Русия премиер Виктор Орбан, който е извън обкръжението на ЕС, става ясно, че това няма да се случи.
Проблемът с Германия
И все пак. Може ли пренареждането на Еврокомисията – изпълнителния орган на ЕС, който предлага закони, но не разполага с голяма част от правомощията, които все още са на националните правителства, да доведе Европа до икономически тласък?
Насрещните ветрове са силни.
Германската икономика, най-голямата в ЕС, не отбеляза ръст през 2023 г., а тази година се очаква да се свие. И има потенциала да повлече със себе си целия континент.
Технологичното изоставане от САЩ се увеличава.
Миналата година водещият производител на микрочипове Nvidia се присъедини към американските компании за над 1 трилион долара.
В доклада за конкурентоспособността бившият президент на Европейската централна банка Марио Драги насочи към плановете на ЕК за следващите пет години, отбелязвайки, че през последния половин век нито една европейска компания не е надхвърлила стойност от 100 милиона евро.
Годишният централен бюджет на ЕС остава около 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на блока или между 160 и 190 млрд. евро. В перспектива разходите само за програмата за социални помощи за храна в САЩ възлизат на около 110 млрд. евро.
Потисната икономика
Драги призова публичния и частния сектор да мобилизират 800 млрд. евро годишно за нови инвестиции, но не е ясно откъде ще дойдат тези средства.
Всъщност, съгласно собствените правила на ЕС за държавните разходи, някои от най-големите икономики в блока ще навлязат в период на съкращаване на разходите – нещо, което само допълнително ще потисне икономиката.
През 2021 г. Урсула фон дер Лайен обяви създаването на „Европейски стълб на социалните права“ – стъпка, която се основава на визията за социална Европа, прокарана от Жак Делор, председател на Европейската комисия от 1985 до 1995 г. Но тази енергия вече е на изчерпване.
Но ако Брюксел заложи на икономиката, без да има какво да покаже, това може да засили недоволството заради което популистките и антисистемните партии спечелиха рекорден дял от гласовете на изборите за Европейски парламент през юни, допълва Politico.
Зелен растеж?
Фон дер Лайен е категорична, че се придържа към зеления преход – целта да се постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. и да се създадат устойчиви промишленост, технологии и транспорт, като основен приоритет, наричайки го „основен фон на всичко, което правим“.
И действително, двойната роля на Рибера като ръководител на отдела за конкуренцията и прехода във втората най-висша длъжност в ЕК може да се разглежда като мярка за значението, което тя отдава на темата.
Официалната позиция е, че няма да се прави компромис между растежа и околната среда.
Междувременно, в доклад на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух се посочва, че през 2023 г. стойността на чистата енергия в Китай е била огромна - 1,6 трилиона долара, а секторът е допринесъл за 40 % от целия ръст на БВП през същата година.
Но в Европа декарбонизацията не минава без болка. Според енергийния мозъчен тръст Ember цената на въглеродните емисии представлява малко под една трета от крайната цена на електроенергията в блока.
Все още предстои много работа за определяне на „конкурентоспособността“ на европейско равнище. А да се стигне до реални ползни от нея ще бъде още по-голямо предизвикателство, завършва анализът на Politico.