Загуба за милиарди: Какво следва за Германия, ако Volkswagen и Intel се изтеглят
През август PMI индексът на промишлеността в Германия, която не е отбелязвала ръст от над две години, спадна до петмесечно дъно от 42,4 пункта
Германия наблюдава как водещите за нейната икономика компании са поставени пред сложния избор дали да се изтеглят от страната след като производствената ѝ индустрия навлезе в рецесия преди повече от две години.
Сега Intel и Volkswagen са готови да причинят още повече болка в хазната, което започва да прилича на обречен цикъл за изпадналата в затруднение най-голяма икономика на ЕС, пише в анализ Fortune.
Volkswagen, перлата в германската индустриална корона, обръща гърб на родината за първи път в 87-годишната си история. Компанията обмисля да закрие заводи, където работят около 300 000 души в опит да спести 10 млрд. евро разходи.
Главният изпълнителен директор на Volkswagen Оливер Блуме осъди намаляването на индустриалното влияние на Германия и отражението му върху неговия автомобилен производител, който се бори с бавното навлизане на електромобилите, спадащото потребителско търсене и зловещата заплаха от евтините китайски електромобили.
„Икономическата среда стана още по-трудна и нови играчи навлизат в Европа“, заяви Блуме. „По-специално Германия като място за производство все повече изостава по отношение на конкурентоспособността. В тази среда, ние като компания трябва да действаме решително.“
Всъщност перспективите пред производството в Германия са все по-мрачни, което поставя канцлера Олаф Шолц в екзистенциално затруднение.
Производственият сектор е в рецесия от началото на 2022 г., засегнат от загубата на евтина руска енергия след началото на войната в Украйна, от спада на търсенето на ключовия експортен пазар в Китай и от намаляването на потребителското доверие на гражданите.
През август PMI индексът на промишлеността в Германия, която не е отбелязвала ръст от над две години, спадна до петмесечно дъно от 42,4 пункта, контрастирайки с глобалния ръст на промишленото производство. Всяка стойност, по-ниска от 50, се отбелязва като свиване.
„Рецесията в германския производствен сектор продължава много по-дълго, отколкото някой очакваше“, коментира д-р Сайръс Де ла Рубия, главен икономист в Хамбургската търговска банка.
„През август се наблюдаваше още по-рязък спад на входящите поръчки, което убива всяка надежда за бързо възстановяване. Обикновено през последните 30 години индустрията успява да се възстанови в рамките на максимум 20 месеца от началото на рецесията. Но този път нещата са различни и изглежда, че главният виновник за това е Китай“, допълва икономистът.
Бизнесът се вслушва в предупрежденията, тъй като усеща, че настоящият спад може да е началото на дългосрочна тенденция. Миналата година германските компании вложиха 15,7 млрд. долара в капиталови проекти в САЩ, като се отклониха от Китай и от родината си. През 2022 г. тази цифра е била едва 5,9 млрд. долара.
Други международни компании, които са инвестирали милиарди в Германия, също започват да се замислят.
Intel, изпаднал в затруднение технологичен гигант, вече обмисля възможностите си в страната.
Според Reuters компанията ще обмисли спиране или преустановяване на плановете си за фабрика на стойност 30 млрд. евро в източногерманския Магдебург, тъй като производителят на полупроводници търси възможности за намаляване на разходите.
При обявяването на проекта през юни миналата година Германия е поела ангажимент за 9,9 млрд. евро. Представител на Intel не отговорил на запитването за коментар.
На фона на отслабващата икономика и засилващия се популизъм канцлерът Олаф Шолц се бори с нов подем от страна на крайнодясната политическа сила в страната.
В неделя партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) стана първата крайнодясна, която спечели избори от 1949 г., което подчертава битката, пред която е изправен Шолц, за да убеди не само германските компании, но и гражданите в посоката на своето правителство, допълва Fortune.