Европейският съюз успешно избегна „ужасните пророчества“, които застрашиха икономиката му през последните години, но все още трябва да се бори с войната на Русия в Украйна и крехките търговски отношения с Китай.

Това казва напускащият поста еврокомисар по икономиката Паоло Джентилони в интервю за CNBC.

Икономиката на блока претърпя „като цяло слаб растеж, но нищо от ужасните пророчества, които чухме през последните две или три години: рецесии, спирания на тока, разделения поради инвазията на Русия“, посочва Джентилони, който в събота присъства на форума Амброзети в Чернобио, на брега на италианското езеро Комо.

Бивш министър-председател на Италия, Джентилони служи като европейски комисар по икономиката при председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен от декември 2019 г.

Джентилони няма да се завърне за втори мандат като комисар след преизбирането на Фон дер Лайен за президент, но излага икономическата картина, която очаква неговия наследник.

„Икономиката расте - бавно, но расте. Лошата част от историята е, че ако не увеличим капацитета по отношение на конкурентоспособността, ако не постигнем огромен напредък в това, което наричаме съюз на капиталовите пазари, и ако не отговорим на предизвикателствата в отбраната, новата ситуация в света ще изглежда много трудна за европейците“, казва той пред CNBC.

Икономиката на еврозоната се разшири през първата половина на тази година, като данните показват по-добър от очаквания ръст на брутния вътрешен продукт от 0,3% през трите месеца до края на юни в сравнение с предходното тримесечие.

В пролетните си прогнози ЕК посочва, че БВП на ЕС ще набъбне с 1% през 2024 г. и с 0,8% в еврозоната, със съответно ръст от 1,6% и 1,4% през 2024 г. Тези очаквания ЕК позиционира на фона на ускорено частно потребление, намаляваща инфлация и силен пазар на труда, но също и по-широки геополитически рискове заради продължаващите конфликти в Украйна и Близкия изток.

Заради спада на инфлацията през юни ЕЦБ предприе първата стъпка за облекчаване на паричната политика от 2019 г. насам, като намали основния лихвен процент на централната банка до 3,75%, което е спад от рекордните 4%, където беше от септември 2023 г. Към петък пазарите залагаха на още едно понижение на предстоящото заседание на ЕЦБ на 12 септември.

Гледайки напред, сега Европа трябва да устои на двойната буря от изборите в САЩ, неин ключов търговски партньор, и предизвикателствата в търговските отношения с Китай. ЕС попадна в полезрението на Пекин след решението на блока през юни да наложи по-високи мита върху вноса на китайски електрически превозни средства, за които беше установено, че се облагодетелстват „силно от несправедливи субсидии“ и представляват „заплаха от икономическа вреда“ за производителите на електромобили в Европа.

По този повод Джентилони подчертава пред CNBC, че търговската дипломация с Китай и войната в Украйна трябва да са на първо място в дневния ред на предизвикателствата, пред които е изправена новата Комисия - и че те са по-належащи от опасенията за потенциална втора администрация на САЩ, водена от бившия президент Доналд Тръмп.

Омаловажавайки икономическото въздействие при евентуална победата на Тръмп през ноември, той казва: „Разбира се, промяна в администрацията на САЩ, което означава Тръмп да спечели изборите, няма да бъде добре дошла в Брюксел, но не мисля, че тя би била огромна по отношение на икономическите отношения.“

Джентилони все още не обявява следващите си стъпки във време, в което Европа и нейният законодателен орган са изправени пред нарастваща вълна от крайнодясна подкрепа.

Като ляв политик той едва ли би получил подкрепата на италианския премиер Джорджа Мелони, която номинира министъра по европейските въпроси Рафаеле Фито от редиците на своята дясна партия да се присъедини към новата изпълнителна власт на ЕС.

Все пак той казва пред CNBC, че ще даде своя принос към европейските дела и може би също към италианската политика, но подчертава: „Никога не трябва да организирате следващата си роля, докато имате такава.“