Политическите лидери в ЕС се подготвят за евентуално ново президентство на Доналд Тръмп – събитие, което би имало сериозни последици не само за търговията и дипломацията, но и за архитектурата на колективната сигурност, която поддържа относително мирна голяма част от Европа от Втората световна война насам.

Засега кампанията на републиканеца е съсредоточена главно върху вътрешната му програма, но от предишния му мандат в Белия дом има поуки как да подходи към отношенията с Европа.

Тръмп вече ясно посочи кои фигури вижда като свои съюзници: съзвездие от десни правителствени ръководители и опозиционни лидери, много от които споделят презрението му към международните институции, мултикултурализма, прогресивната социална политика и свободната търговия.

Възможността за Тръмп 2.0 принуждава ЕС да преосмисли търговския си подход

Същевременно, политическите събития в различни държави и не на последно място войната в Украйна от февруари 2022 г., означават, че новата администрация на Тръмп ще трябва да изгражда нови отношения и да се справя с нови проблеми, пише в анализ Euronews.

Виктор Орбан в Унгария

Тръмп и неговото обкръжение отдавна са впечатлени от унгарския автократ Виктор Орбан, който ентусиазирано популяризира своята версия на „нелиберална демокрация“ въпреки многократните сблъсъци с ЕС за върховенството на закона в страната му.

Орбан е особено известен с това, че се отдава на конспиративни теории за предполагаемата „глобалистка“ намеса във вътрешните работи, които използва като претекст за ограничаване на медийните и академичните свободи до степен, която го поставя далеч от основното течение в ЕС.

Орбан подкрепи Тръмп с пост в Twitter

Републиканците недвусмислено възхваляват лидерството на Орбан като модел за „спасяване“ на САЩ. Същите тези законодатели и коментатори често са критикувани за откритостта си към гледната точка на Кремъл за Украйна - като например, че НАТО и Западът нямат работа да се противопоставят на пълномащабната руска инвазия в страната.

Унгария може и да не е най-голямата европейска държава, но тя може да упражнява правото си на вето в различни институции на ЕС и в НАТО, където Орбан и турският лидер Ердоган забавиха присъединяването на Швеция в продължение на няколко месеца.

Координиран бойкот: ЕК обръща гръб на Орбан след визитите му в Москва и Пекин

Унгария също така е ротационен председател на ЕС до края на годината и премиерът вече използва това, за да предизвиква спорове с ЕК и Европарламента. Но Брюксел беше особено разгневен след личната му среща с руския президент Владимир Путин на изненаващата визита през лятото, припомня Euronews.

Роберт Фицо в Словакия

Тръмп има съюзник и в Словакия, където десният премиер Роберт Фицо се върна на власт през 2023 г. Подобно на Тръмп, той също преживя опит за покушение.

Има силни анти-LGBTQ+ и антиимигрантски наклонности и точно като Орбан потиска свободните медии в страната си. Също така, е много по-топъл към Путин от повечето европейски лидери.

Премиерът на Словакия Роберт Фицо е ранен при стрелба (Обновена)

Джорджа Мелони в Италия

Един от най-популярните потенциални съюзници на Тръмп е италианският премиер Джорджа Мелони.

В момента тя е най-десният лидер в Г-7 - с изключение на японския премиер Фумио Кишида и работи усилено, за да култивира отношенията си с международната десница.

Но тя също така успешно избягва да придобие стигмата на Орбан сред центристите в ЕС, въпреки културно консервативните си и националистически възгледи и въпреки факта, че коалиционното ѝ правителство включва агресивно антиимиграционната партия „Лега“.

Как Мелони и френската любезност накараха Орбан да пусне фонда за Украйна

Ако Тръмп бъде преизбран, Мелони ще има естествен идеологически съюзник във властта отвъд Океана.

И ако тя се окаже толкова умела в изграждането на отношения с неговата администрация, колкото и с други правителства, може да създаде мост между новата администрация на Тръмп и ЕС, чиито приоритети вероятно ще са сериозно нарушени от политическата му програма.

Радикалната десница в цяла Европа

Мястото, където Тръмп ще намери най-верни европейски поддръжници, обаче, е сред твърдолинейните и крайно десни, повечето от които са или в опозиция, или влияят на общественото мнение извън политиката.

Няколко добре познати партии като испанската Вокс, френската Национален сбор, Алтернатива за Германия (AfD) и Реформаторския блок на Обединеното кралство досега не са успели да влязат в правителства, но през последното десетилетие постигнаха значителен напредък, като увеличиха броя на депутатите си в парламента, а в случая с AfD спечелиха най-голям дял от гласовете на последните регионални избори.

Историческата победа на AfD е сигнал за политическа промяна в Германия

Подобно на Доналд Тръмп, лидерите на тези партии са склонни да се противопоставят на масовата имиграция, особено от по-бедни и предимно мюсюлмански страни. Те често споделят скептицизъм към НАТО, ЕС и други международни институции, и обикновено се обръщат към социално консервативните избиратели с традиционно чувство за национална идентичност, като същевременно подчертават как „системата“ – глобална или национална, е оставила „техните“ избиратели назад.

Нещо повече, някои директно се асоциират с Тръмп и неговите съюзници от САЩ. Това важи с особена сила за лидера на Реформаторския блок в Обединеното кралство Найджъл Фараж, който тази година за първи път спечели място в парламента. Той е присъствал на многобройни събития на Тръмп и е давал много интервюта за десни американски издания.

Въпреки това прогнозите, че тази политическа тенденция може да придобие хегемония в европейската политика, засега се оказват несъстоятелни.

WSJ: Крайната десница не е екзистенциална заплаха за Европа

Партията на Фараж има само няколко депутати и няма влияние върху настоящото правителство, а Национален сбор не оправда дори собствените си очаквания на вота във Франция през лятото.

И въпреки че AfD изпреварва по резултати партиите в управляващата коалиция в Германия, тя е под наблюдението на службите за сигурност заради предполагаемите си връзки с крайно десния екстремизъм.

На ниво ЕС парламентарните избори през юни не отбелязаха всеобщия популистки и крайно десен подем, който мнозина наблюдатели очакваха, като проправиха пътя на дясноцентристката Урсула фон дер Лайен да си осигури още един мандат като председател на Комисията.

Това означава, че ако бъде преизбран, Доналд Тръмп ще си има работа с европейска администрация, чиито лидери в по-голямата си част не са податливи на политическия му стил, допълва в анализа си Euronews.