Смърт от хиляда рани: Пазарът на труда в Германия губи индустриалното си ядро
Въпреки рекордната заетост, загубата на работни места в промишлеността създава двустепенна трудова сила и застрашава дългосрочната икономическа стабилност
Постпандемичното трупане на работна ръка и строгите правила за защита на служителите прикриват тревожни промени на германския пазар на високоплатени позиции в производството.
След като през пролетта на 2019 г. достигна рекордно ниското ниво от 4,9%, равнището на безработица в най-голямата икономика в еврозоната се е повишило до 6%, сочат данните на Федералната служба по труда.
Въпреки че това все още е под средното ниво за еврозоната, икономисти и юристи смятат, че състоянието на пазара на труда в страната е по-лошо, отколкото предполага основното число.
Те предупреждават, че цифрите прикриват намаляването на висококвалифицираните и добре платени работни места в промишлеността, като предстоят още проблеми, тъй като индустриалните гиганти се борят да се справят с високите цени на енергията, слабия износ и технологичните промени.
Някогашният оживен пазар на труда в Германия сега е в състояние на „смърт от хиляда рани“, казва пред Financial Times Карстен Бржески, главен икономист в холандската банка ING, като добавя, че „политиците и широката общественост все още не са разбрали, че това е така“.
Докато в Германия все още се създават много нископлатени работни места, жизненоважната автомобилна индустрия на страната, чиято стойност възлиза на 564 млрд. евро, се опитва да оцелее в прехода към EV. Важно е да се отбележи, че електромобилите не изискват толкова сложни инженерни решения - или работна ръка - колкото бензиновите автомобили.
В понеделник главният изпълнителен директор на VW Оливер Блумe обяви, че планира да се откаже от обещанието на компанията да не съкращава работни места до 2029 г. Обмисля се и закриване на заводи в Германия, което не се е случвало в 87-годишната история на компанията.
Заетостта в автомобилния сектор достигна своя връх през 2018 г. и през миналата година е намаляла с 6,5% до 780 000 работници. Тя вероятно ще продължи да спада, тъй като конкуренцията на чуждестранните електромобили поставя под въпрос Volkswagen, Mercedes-Benz и BMW.
Родната мрежа от доставчици на автомобилните производители също е силно засегната. Проучване на консултантската компания Horváth, проведено сред 50 компании през август, показва, че 60% от тях планират да намалят работната си сила в Германия през следващите пет години.
Continental, третият по големина доставчик в Германия с годишни приходи от 41,4 млрд. евро, реши да се откаже от производството на автомобилни части и да се съсредоточи върху гумите. Той закрива хиляди работни места, тъй като се подготвя да отдели своето звено за сензори и спирачни системи.
В други сектори големи компании като SAP, Miele и Bayer са обявили съкращения на над 55 000 работни места през тази година, според изчисления на Financial Times - макар че някои от тях са извън Германия. Други индустриални гиганти като Thyssenkrupp и BASF преговарят със синдикатите, подготвяйки неясен до момента брой съкращения.
Бернд Фиценбергер, директор на Института за изследване на заетостта IAB, определя ситуацията на германския пазар на труда като „силно обезпокоителна“.
Улрих Ситхард, партньор в адвокатската кантора Freshfields Bruckhaus Deringer, който консултира някои от най-големите компании в страната по въпросите на съкращаването на персонала, казва пред FT, че през последните две години работата му, свързана със съкращения, се е удвоила.
„Моето мнение е, че съкращаването на работни места сред т.нар. сини чипове в Германия се е повишило до най-високото ниво от финансовата криза насам.“
При положение че икономиката се свива през три от последните шест тримесечия, експерти смятат, че компаниите задържат повече работници, отколкото са им необходими. Вместо да се съкращават служители, хората се задържат на работа поради опасенията, че бързото застаряване на германското общество може да доведе до повсеместен недостиг на квалифицирани работници.
„През 90-те две години на слаб икономически растеж щяха да доведат до много по-голям скок на безработицата“, казва Холгер Шефер, експерт по пазара на труда в Германския икономически институт.
Нарастването на безработицата може да се обясни, поне отчасти, и с притока на 1 млн. бежанци от Украйна, три четвърти от които са в трудоспособна възраст. Въпреки че 200 000 от тях са намерили работа, 210 000 получават обезщетения за безработица, а други 300 000 са в процес на обучение.
Тъй като работниците са защитени от строгите трудови закони на Германия, компаниите се опитват да избегнат съкращенията, като вместо това се опитват да намерят консенсус с работническите съвети, предлагайки щедри пакети за доброволни съкращения.
Преговорите с персонала лесно могат да отнемат една година, а работодателите обикновено предлагат като обезщетение между половин и една пълна месечна заплата за всяка година работа, пише FT.
Continental е сред компаниите, които се опитват да използват различен подход. През 2019 г. тя открива образователен център за преквалификация, за да „изгради мостове към нова заетост“ за наскоро напуснали или съкратени служители. Автоработниците могат да придобият нови умения в области като роботика, логистика и електротехническа работа.
„Имам чувството, че много добрите години в автомобилната индустрия са приключили и че сега ще има спад“, казва пред Ариана Райнхарт, директор на отдела за трудови отношения на Continental.
„В миналото се пенсионираха 57-годишни хора. Но сега те са необходими на пазара на труда, защото са квалифицирани, плащат данъци и могат да купуват повече стоки“.
В германската химическа промишленост, в която са заети 480 000 души, „деиндустриализацията е в разгара си“, предупреди браншовата организация VCI през октомври 2023 г. в писмо до законодателите в Берлин. Секторът, на който се пада 8% от общото потребление на енергия в Германия, се бори за оцеляване след драстичното увеличение на цената на газа след нахлуването на Русия в Украйна.
BASF, най-големият работодател, намалява капацитета си в Германия и разширява производството си в Азия. Преместването води до трайно увреждане на икономическия капацитет. „Химическият завод, който е затворил в Германия, няма да се върне“, отбелязва Шефер.
Една от причините, поради които тези опасения не са станали по-разпространени, е, че пазарът на труда в Германия като цяло все още увеличава броя на работните места.
Изчисленията на Федералната статистическа служба показват, че общият брой на работещите е нараснал до рекордните над 46 млн. души.
Проблемът е в това, че работните места в производството, които изчезват, са по-добре платени от новите позиции в сферата на грижите за деца, старческите домове, здравеопазването и образованието.
Макар че тези нови роли са жизненоважни за обществото, опасенията са, че Германия все пак създава двустепенен пазар на труда, което води до слаб растеж на доходите, нарастващо неравенство и по-високи публични разходи.
„Не можем да живеем само от това да се грижим един за друг за децата си и да се учим сами“, коментира Шефер.