Може би никога не сте чували за Hans Keim Kunststoffe. Но почти сигурно сте се срещали нейните продукти.

Те защитават музейни експонати, служат като покритие за медицинска апаратура за ядрено-магнитен резонанс, оформят покривите на каравани и дори са над седалките на някои увеселителни влакчета.

Всички тези пластмасови части се произвеждат във фабрика за гофрирана ламарина в покрайнините на Цимерн об Ротвайл, малко градче, сгушено в германския регион Шварцвалд, на около половин час път с кола от швейцарската граница.

Това е малък, но енергоемък бизнес: Компанията разполага с осем пещи, които нагряват и оформят пластмасови листове по желание на клиента. Най-голямата от тях е с размерите на малка стая, в която има достатъчно място, за да се поберат няколко души, пише Politico.

След нахлуването на Русия в Украйна експлоатацията на тези пещи става много по-скъпа. Преди годишната сметка за електроенергия е около 80 000 евро. Оттогава тя скача почти двойно, казва директорът ѝ Кристоф Кейм, син на основателя на компанията.

Цените за клиентите се повишават, докато маржовете на печалба се свиват, допълва той. За негово облекчение, в един момент разходите намаляват. Но нещата така и не се връщат на предвоенно ниво. Вместо това, Кейм навлиза в тревожна нова нормална ситуация, в която цените на енергията са двойно по-високи от тези на чуждестранните конкуренти.

Тази реалност бавно разрушава хиляди подобни компании в индустриалното сърце на Европа. Германия, европейският производствен център, изпадна в рецесия, която се очаква да продължи до края на годината. Дори световни звезди като Volkswagen, име, почти синоним на могъщия Das Auto, са изправени пред безпрецедентно затваряне на заводи.

В по-широк план в целия ЕС производството в ключови енергоемки сектори като химическата промишленост и стоманодобива намалява. Заводите се затварят. Промишлените шампиони обявяват съкращения.

Тази икономика със слаба мощност кара лидерите да отправят предупреждения за съществуването си – според тях, ако нещата не се променят, европейската индустрия ще се свие до степен, в която няма да има значение.

В понеделник Марио Драги, икономическият гуру на ЕС и бивш президетн на Европейската централна банка, отправи страховито послание в новия си доклад, като използва повишените сметки за енергия, за да обоснове необходимостта от мащабна промяна на начина, по който Европа прави бизнес.

„Моментът е наистина тревожен“, заяви той, докато представяше доклада за конкурентоспособността на ЕС. „Не можем да го игнорираме повече.“

Това е диагноза, която служителите в Брюксел, които поръчаха оценката на Драги, напълно подкрепят и вече внедряват в своята работа. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен нарече предложението на Драги за ускоряване на зелената индустрия в Европа „в общи линии същата идея, която ние прокарваме“.

Но времето е малко. Макар че по-евтината енергия от възобновяеми източници идва, ще са необходими години, за да се създаде структурна промяна. Междувременно китайското свръхпроизводство отнема от пазарния дял на Европа в страната и чужбина, а новите, изискващи много енергия технологии като електромобилите и изкуствения интелект ще натоварят местните енергийни мрежи.

„За първи път от Студената война трябва наистина да се страхуваме за собственото си оцеляване“, казва Драги.

Новото нормално

До момента, в който подводната експлозия, избухнала край бреговете на Германия, повреди критично тръбопроводите на „Северен поток“ през септември 2022 г., потокът на газ по тръбопроводите между Русия и страните от ЕС беше намалял до нула. Прекъснатата връзка подчерта една истина: няма връщане назад.

Европа избегна по-добре от очакваното очертаващия се като непосредствен енергиен шок след руската инвазия в Украйна. Цените се повишиха, но резервите не се изчерпаха. Страните намериха нови източници на гориво. Домакинствата запазиха отоплението, подпомогнати от избирателното спиране на производството. Оттогава цените на енергията падат. Но те остават по-високи от тези преди 2022 г. и, което е изключително важно, по-високи от тези на конкурентите.

Международната агенция по енергетика изчислява, че през 2023 г. енергията в Европа струва два пъти по-скъпо, отколкото в САЩ.

Причината за това до голяма степен е преминаването от евтин руски газ към скъп втечнен природен газ. За разлика от тръбопроводния газ на Русия, втечненият природен газ не се ползва с предимствата на дългосрочни договори, които стабилизират цените. Горивото просто се продава на този, който предложи най-висока цена. Непостоянният свободен пазар решава. Освен това втечненият природен газ е свързан с по-високи транспортни разходи и трябва да бъде втечняван и девтечняван – допълнителни средства на практика на всяка стъпка.

За щастие на Европа, тя имаше „способността да плаща много високи цени“, казва Хелън Томпсън, професор по политическа икономия в Университета в Кеймбридж. Но сега континентът разчита на газ, който струва четири до пет пъти повече, отколкото в САЩ.

Това е последица от лош залог. В продължение на години ЕС и конкретно Германия, се доверяваше на Русия, че ще захранва европейската индустрия, без да обръща внимание на възхода на диктатор, който иска да преобърне световния ред.

Междувременно, европейската индустрия беше обвързана с горива от САЩ и Близкия изток. Според Томпсън, това означава излагане на риск от конфликти в Близкия изток, както и от променливата политика на САЩ. И допълва: „Изберете си отровата“.

Изключете захранването

Кристоф Кайм описва своята компания като бизнес, който се основава на качество, надеждност и лично доверие между него и клиента. Той се гордее и със служителите си. Един от тях е татуист като странично занимание. Друг е сирийски бежанец, работил в правителствена служба преди избухването на войната в родината му.

Когато цените започват да се покачват през 2022 г., компанията трябва внимателно да прегледа продуктовата си гама. Където може, повишава цените. Някои продукти нямат икономически смисъл и са спрени от производство. Налагат се и съкращения.

„Като индустриална държава ние се нуждаем от електрическа енергия на разумна цена. Ако цената е твърде висока, никой няма да инвестира и никой няма да купува“, казва собственикът на предприятието.

В момента не са достатъчно хората, които правят и двете. Германското промишлено производство е в постоянен спад и с изключение на периода през пандемията, се колебае около 10-годишно дъно.

BASF, най-големият производител на химикали в света, е загубил една трета от борсовата си стойност след енергийния шок. А големият производител на стомана Thyssenkrupp затвори завод и ограничава производството.

Тези индустрии са градивните елементи на съвременното общество – фармацевтични продукти, микрочипове, пречистване на вода, автомобили. Почти всичко изисква химикали или стомана.

„В момента Германия изостава в икономическата активност или в представянето си в Европа“, казва Самер Мосис, ръководител на отдела за фундаментални данни в доставчика на пазарни данни Energy Aspects. „В дългосрочен план това наистина поставя под въпрос позицията на страната в световния индустриален ред.“

Но и други страни страдат. Индустриалното производство е под нивото си от 2021 г. във Франция и Италия. А според анализ на Европейския институт на профсъюзите, ЕС е загубил над 800 000 работни места в промишлеността си след пандемията.

„Цените на енергията сега са насрещен вятър“, казва Оливие Ракау, главен германски икономист в Oxford Economics. „От гледна точка на бизнеса няма добра причина да се произвеждат определени неща в Европа“.

Периодът беше особено труден за европейската стомана. Пандемията спря строителството за известно време, което намали търсенето. След това дойде енергийният шок.

Междувременно свръхпроизводството в Китай затрудни конкуренцията както в чужбина, така и в страната. Резултатът? Производството на стомана в ЕС през 2023 г. достига най-ниското си ниво от 1960 г. когато стоманеното лоби Eurofer започва за първи път да води регистри, казва Адолфо Айело, директор на организацията по въпросите на енергетиката и климата.

Шокът не би могъл да дойде в по-неподходящ момент. Стоманодобивната промишленост се опитва да премахне въглерода от производството, като заменя природния газ с водород или електрически пещи. Тези алтернативи са значително по-енергоемки.

Eurofer изчислява, че необходимата електрификация - равна на общото потребление на електроенергия в Белгия, ще удвои потреблението на електроенергия в стоманодобивния сектор.

Къде огрява слънцето

В условията на залязваща индустрия и евтин газ, защитниците на зелените идеи се възползваха от възможността да наложат предпочитаното от тях решение: възобновяема енергия.

След като Русия навлезе с танковете си в Украйна, в Европа се появиха безвъглеродни енергийни източници. Миналата година 44% от електроенергията в ЕС е произведена от възобновяеми източници, а преди войната този дял е бил 37%. Въпреки че решението за закриване на атомните електроцентрали беше остро критикувано, Германия развива производството на вятърна и слънчева енергия с главоломна скорост.

И докато САЩ са тези, които наскоро получиха похвали от защитниците на зелените идеи за своя Закон за намаляване на инфлацията, ЕС има схема за търговия с въглеродни емисии от близо 20 години. Това допринесе за по-високи цени на електроенергията, но също така доведе до реална промяна в ограничаването на емисиите, като всеки тон въглероден диоксид струва на замърсителите около 60 евро.

Но Кристоф Кейм, собственик на BMW, с луксозен часовник и искрящо бяла риза с леко навити ръкави, съвсем не е „зелен“. Според него планът на Брюксел за постепенно премахване на традиционните автомобили с двигатели с вътрешно горене е грешка. Данъците върху въглеродните емисии са в тежест на бизнеса. Преходът към зелена икономика прави хората по-бедни.

Затова е още по-изненадващо да видим спретнатите редици от соларни панели, подредени на покрива на фабриката му. Инсталацията е завършена преди два месеца. Кейм не е сантиментален относно покупката, която не е продиктувана от желание за спасяване на планетата: „Слънчевата енергия е инвестиция и въпросът е каква е възвръщаемостта на инвестицията?“

Когато Кейм за първи път разглежда възможността за инсталиране на слънчеви панели, те биха стрували 150 000 евро. Две години по-късно, когато решава да продължи, цената е спаднала до 90 000 евро. Смята, че ще си възвърне парите за осем години, като продава енергия обратно в мрежата.

Възобновяемата енергия поне засега обаче, не е панацея за индустрията. Въпреки че инсталациите за възобновяеми енергийни източници са в подем, те няма да позволят на Европа „да намали структурно разходите си за електроенергия“, казва Симоне Таляпиетра, експерт по индустриална политика в мозъчния тръст Bruegel.

Засега слънчевата енергия е най-бързо растящият възобновяем източник на енергия. Евтините китайски панели, субсидирани от Пекин, са навсякъде.

За потребителите това е икономически изгодно. За политиците предизвиква безпокойство. Европейските производители на слънчева енергия залязват без държавна подкрепа, а Китай вече има почти пълен контрол върху соларното оборудване на континента.

„Понастоящем Китай осигурява 95% от доставките на слънчева енергия в Европа“, казва Белинда Шепе, анализатор в Центъра за изследване на енергията и чистия въздух. „Това едва ли ще се промени в краткосрочен план.“

Оцеляват най-силните

Решаването на тези проблеми е основен приоритет на ЕС, който тази седмица представя нов състав от европейски комисари.

В понеделник Марио Драги подготви почвата, като направи мащабен опит да пренастрои икономическата политика. Целият блок трябва да се обедини, за да споделя повече ресурси, да преосмисли изцяло енергийния пазар и да инвестира милиарди в индустриите на бъдещето.

„Направете това, или ще е бавна агония“, пошегува се той, попитан дали посланието на доклада му на практика е: „Направете това, или умрете“.

Застанала до Драги, Урсула фон дер Лайен обяви своята вярност към визията. Тя заяви, че призивите на доклада за масирани инвестиции в отрасли, които помагат за намаляване на въглеродните емисии и съкращаване на разходите за енергия, вече са „отразени“ в законодателно предложение, което е в процес на изготвяне.

Този законопроект, наречен „Чиста индустриална сделка“, е част от обещанията на Фон дер Лайен за първите 100 дни от втория ѝ мандат начело на Европейската комисия. Това постави началото на интензивен период на лобиране в Брюксел, тъй като промишлените предприятия и защитниците се борят да включат своите приоритети в законодателството.

Като начало експертите и промишлеността са единодушни, че енергийните мрежи в Европа са остарели, слабо свързани и не разполагат с достатъчно място за съхранение на излишната енергия – проблем, който Драги споменава в доклада. Разрушената и остаряла структура затруднява извличането на ползи от възобновяемата енергия, която твърде често не може да стигне до необходимото място или се съхранява за бъдеща употреба.

Наред с това стои и по-трудният въпрос как да се даде приоритет на местните индустрии. ЕС е исторически защитник на свободния пазар, но е подложен на значителен натиск да наложи мита върху евтиния внос на екологични продукти и да гарантира, че само европейски енергийни компании получават държавни поръчки.

Драги призова за защита на определени индустрии - необходим завой, като се има предвид, че историята на Европа като „най-отворената икономика“ я е направила „по-уязвима от други“.

„Със сигурност Китай би могъл да предложи най-евтиния начин за постигане на нашите цели в климата“, допълва Драги. „Но спонсорираната от държавата конкуренция представлява заплаха за развитието на нашите чисти индустрии.“

Междувременно всяко забавяне означава повече загубени работни места, повече индустрии, които напускат Европа, и по-малко надежда в европейския проект. „Деиндустриализацията е в ход“, казва Марко Менсинк, генерален директор на Европейския съвет на химическата промишленост. „Имаме време до 2030 г. Не можем да издържим по-дълго.“

Корените на ЕС като организация са именно в тежката промишленост, когато през 1951 г. се създава Европейската общност за въглища и стомана. Големият индустриален упадък би бил тежък удар, символичен и икономически.

„Бюджетните дефицити в повечето икономики са взривоопасни“, казва разтревожен дипломат от ЕС, на когото е предоставена анонимност. Ако ЕС не успее да намали цените на енергията, „социалната държава е застрашена, военният и отбранителният капацитет също.“

Казано накратко: „Прецакани сме, ако не сме достатъчно бързи“, завършва Politico.