Въпреки продължаващата две години и половина война на Русия в Украйна, налагането на серия от санкции и многократните уверения от страна на ЕС и отделни европейски държави, че напълно подкрепят Киев срещу инвазията на Москва, руският газ продължава да постъпва на континента.

Дори когато Украйна продължава с нахлуването си в руската Курска област, в която се намира газоизмервателна станция в град Суджа, нещата не се променят и мнозина се чудят защо. Градът е важен, тъй като през него преминава природен газ от Западен Сибир, през Украйна и след това през Австрия, Унгария и Словакия в ЕС, където се използва за производство на електричество и отопление на домове.

Действителният контрол върху станцията в Суджа е трудно да се провери, тъй като в военна тайна и липсва достъп за наблюдатели и журналисти. Но, така или иначе, газът продължава да тече към Европа, тъй като Украйна никога не го е блокирала в собствените си тръбопроводни системи по време на войната. Във вторник през станцията в Суджа трябваше да преминат 42,4 млн. куб. м газ, според оператора на газопреносната система на Украйна, което е приблизително в съответствие със средната стойност за последните 30 дни, изчислява Euronews.

Преди войната Киев и Москва подписаха петгодишно споразумение, според което Русия се съгласи да изпраща определени количества газ през украинската тръбопроводна система - изградена по времето, когато двете страни са част от Съветския съюз - за Европа. Според него руската държавна енергийна компания „Газпром“ печели пари от газа, а Украйна събира транзитни такси.

Приходите от петрол и газ в Русия нарастват с 41% през първото полугодие

Срокът на действие на това споразумение изтича в края на годината, а украинският министър на енергетиката Герман Галушченко заяви, че страната няма намерение да го удължава.

Русия затваря кранчето

Русия доставяше около 40% от природния газ на Европа, преди да започне пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г., като го изпращаше по тръбопроводи под Балтийско море („Северен поток”), Беларус и Полша, Украйна и Турски поток под Черно море през Турция до България. Когато войната избухна, Кремъл прекрати повечето доставки по газопроводите през Балтийско море и Беларус-Полша, като се позова на спорове относно искането за плащане в рубли.

„Северен поток“ беше взривен при саботаж, но подробностите за атаката остават неясни - съвсем наскоро американска медия съобщи, че зад атаката стои Украйна, а германските власти издадоха заповед за арест на украински гражданин като част от разследването по въпроса. Киев обаче отрича да е замесен и редовно обвинява Русия. Москва пък твърди, че САЩ са инсценирали нападенията, което Вашингтон отхвърля.

Независимо от това прекъсването на руските доставки предизвика енергийна криза в Европа. Германия трябваше да похарчи милиарди евро, за да създаде плаващи терминали за внос на втечнен природен газ, който се доставя с кораби, а не по тръбопроводи. Клиентите бяха принудени да намалят доставките, тъй като цените се повишиха, а Норвегия и САЩ се включиха в запълването на недостига на газ в Европа, превръщайки се в двата най-големи доставчика.

Русия изпреварва САЩ като доставчик на газ за Европа през май

Европа възприе прекратяването на доставките от страна на Русия като енергиен шантаж и очерта планове за пълно прекратяване на вноса на руски газ до 2027 г.

Примамливостта на руския газ остава

Но Европа никога не забрани напълно руския газ - въпреки че парите, които Москва печели от него, подкрепят държавния ѝ бюджет, помагат за поддържането на рублата и в крайна сметка финансират военната ѝ машина. Това показва колко зависима е била Европа от руската енергия и, макар и в по-малка степен, все още е. Около 3% от европейския внос на газ преминава през Суджа, част от около 15%, които са дошли в блока от Русия през миналата година.

Но Европа продължава да е нащрек относно енергийните си доставки, като се има предвид, че е вносител на енергия и току-що претърпя взрив на инфлацията, предизвикан от високите цени на енергията. Потокът от Суджа е значително по-важен за Австрия, Словакия и Унгария, които ще трябва да си осигурят нови доставки.

Европейският съюз излезе с план за пълно прекратяване на вноса на руски изкопаеми горива до 2027 г., но напоследък напредъкът е неравномерен в отделните държави членки. През последните две години Австрия е увеличила вноса на руски газ от 80% на 98%, а Италия, въпреки че е намалила прекия внос, все още получава газ от Русия чрез Австрия.

ЕС утвърди новите санкции срещу Русия, ограничавайки търговията с LNG и не само

Европа продължава да внася и втечнен газ, който съставлява 6% от вноса ѝ през миналата година. Търговските данни сочат, че доставките на втечнен природен газ (LNG) за Франция са се увеличили повече от два пъти през първата половина на тази година. Междувременно Румъния и Унгария, членки на ЕС, сключиха газови сделки с Турция, която внася синьо гориво от Русия.

Армида ван Рийд, старши научен сътрудник в Кралския институт за международни отношения в Лондон, коментира пред Euronews: „Руският газ се прекарва през Азербайджан и Турция, за да се задоволят продължаващите високи европейски нужди“.

По думите ѝ досегашните усилия на Европа да намали използването на руско синьо гориво са „впечатляващи“, но „политическата реалност е такава, че за европейските страни е изключително трудно да диверсифицират напълно енергийните си доставки, когато много от тях вече се борят с висока инфлация и криза на жизнените разходи“.

Наскоро ЕС се съгласи да наложи нови санкции срещу Русия, насочени за първи път към доставките на втечнен природен газ, след няколко забавяния при прокарването на мерките. Унгария, по-специално, многократно е била трън в очите на блока, когато става въпрос за санкциониране на Москва, както заради зависимостта си от руската енергия, така и заради сравнително по-топлите си отношения с Кремъл в сравнение с европейските си съседи.