На разсъмване великолепните колони и сгради на Палмира сияят в златни тонове на фона на небето. Оазисният град, изграден на древен търговски маршрут, някога е бил сред най-популярните туристически обекти в Сирия, привличайки около 150 000 посетители годишно. След избухването на гражданската война през 2011 г. броят им драстично намалява. Палмира е затворена за международни туристи – единствено руските и иранските войници, които се бият на страната на сирийския диктатор, имат достъп.

Преди година режимът на Асад пада и сега туристите постепенно се завръщат в Сирия. Някои идват, за да се възхищават на останките от великолепните храмове, театри и гробници. (Джихадистите взривяват паметници, които смятат за идолопоклоннически, включително Храма на Бел, осветен преди почти 2000 години.) Други посетители обаче търсят по-мрачна тръпка. Те искат да видят белезите на Сирия, да застанат на местата на битки, бомбардировки и зверства. Тези хора са известни като „тъмни туристи“, пише The Economist. 

Те обменят съвети в Instagram и TikTok. Пътуващите до Сирия искат да видят разрушените предградия на градовете ѝ или да позират за снимки до изоставените руски танкове. Някои се надяват да посетят Сайдная – най-известния затвор в страната, познат още като „Кланицата за хора“. Бунтовниците го превземат, след като Асад бяга от Сирия – в момента затворът е празен и заключен. Но находчиви екскурзоводи обещават, че могат да заведат любопитни туристи вътре.

Това не са холивудски декори, нито пластмасови скелети и надуваеми вещици. Тези места имат жива история, а духовете от нея още могат да нашепват на посетителите…

Не филм на ужасите, а злокобна реалност: Най-страшните атракции на планетата

Сред тези водачи е студентката по стоматология Рита Бадран, която рекламира услугите си на повече от 25 000 последователи в Instagram. Частна обиколка на Сирия струва 130  долара на човек, а посещение на Сайдная изисква „такса за разрешително“ в размер от 100 долара (тя познава някои от пазачите). Бадран е водила посетители, главно от Америка и Европа,  да видят самолетите, които режимът на Асад използва, за да хвърля варелни бомби върху цивилни, както и да изследват тунелите под Дамаск, изкопани от бунтовниците. „Тук все още има стотици, дори хиляди хора, които не са били извадени“, казва тя, докато преминава през опустошения пейзаж.

Тъмният туризъм е сериозен бизнес. Global Industry Analysts, фирма за пазарни проучвания, оценява, че стойността му възлиза на 35 млрд. долара и ще нарасне до 41 млрд. долара до 2030 г. Освен Сирия хора пътуват и до опасни държави като Иран, Северна Корея, Южен Судан и Украйна. Young Pioneer Tours – компания с лозунг „Места, които майка ви би предпочела да избегнете“ – е увеличила броя на дестинациите си от 30 през 2013 г. до над 100.

В Израел тъмни туристи посещават местата, където 1200 души са убити при изненадващото нападение на “Хамас” от 7 октомври 2023 г. В Афганистан туроператорите печелят от интереса към живота под управлението на талибаните – след завръщането им на власт през 2021 г. броят на туристите нараства от 2300 през 2022 г. до около 7000 през 2023 г. А в Мексико хора могат да резервират „нощна разходка“ – симулирано незаконно преминаване на границата, с „контрабандисти“ и „пазачи“.

Терминът „тъмен туризъм“ е въведен през 1996 г. от двама академици, Дж. Джон Ленън и Малкълм Фоли, които наблюдавали интереса на обществото към мястото на убийството на Джон Ф. Кенеди. Питър Хохенхаус, основател на dark-tourism.com и автор на „Атлас на тъмните дестинации“, смята, че идеята е наблюдение. На сайта си той пише, че тъмният туризъм означава „уважително и просветено туристическо взаимодействие със съвременната история и нейните тъмни места/страни по трезвен, образователен и не сензационен начин“.

Getty Images | Посетители в Аушвиц

Той твърди, че в общественото въображение терминът обединява две групи: тези, които искат да разберат миналото, и зяпачите, които искат да си направят скандални селфита. Много от 1,8-те милиона посетители на Аушвиц през 2024 г. са там, за да отдадат почит на мемориала и музея на Холокоста. Други обаче позират за снимки върху железопътните релси пред концлагера. „Има егоистични идиоти и има тъмни туристи“, подчертава Хохенхаус. „Те не са едно и също.“

Мнозина въпреки това възприемат тъмния туризъм като зловещ. Идеята обаче съвсем не е нова, като някои я проследяват назад чак до римляните, които се стичали в амфитеатрите, за да гледат гладиаторски битки. Един ранен пример за цивилни, отишли да наблюдават война, е напливът на „дами туристки“ по време на Кримската война (между Русия, Османската империя, Британия и Франция) през 1855 г. Жените, въоръжени с театрални бинокли, плащали, за да гледат сражаващи се войници, седнали на хълма Каткарт между Балаклава и Севастопол.

Туризмът към Чернобил – мястото на най-тежката ядрена катастрофа в света – достига връх от 124 423 посетители през 2019 г., преди пандемията и пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Италия разследва твърдения, че нейни граждани са участвали в „снайперско сафари“ в Босна и Херцеговина през 90-те години, като плащали да стрелят по цивилни в Сараево.

Хърватски разследващ журналист е подал сигнал до прокуратурата в Милано срещу Александър Вучич

Сръбският президент е замесен в предполагаем случай на „снайперистки туризъм“ в Сараево

Различното при днешния тъмен туризъм е цената – евтините полети правят дори далечни пътувания достъпни. Освен това социалните мрежи силно популяризират подобни преживявания и дестинации. Акаунти рекламират места от Амритсар до Занзибар. Редица инфлуенсъри натрупват огромни аудитории, като пътуват до места, на които малцина биха дръзнали да стъпят. 

През 2017 г. американският YouTuber Логан Пол публикува видео от гората Аокигахара  (известна като място за самоубийства) в Япония, което показва мъртво тяло. Платформата временно прекъсна бизнес отношенията си с Пол, но днес той има 23,6 млн. последователи, спрямо 15 млн. по онова време. Бадран споделя пред The Economist, че е завела инфлуенсър в Сайдная, който след публикуването на снимки от затвора вече води други да го видят.

Хари Джагард публикува видеа от Еритрея и Йемен. Репортажът му от Афганистан – „Седем дни в най-опасната страна в света“ – има 4,6 млн. гледания в YouTube. В него Джагард обещава да погледне „отвъд заглавията“. Той твърди, че талибаните са „милостиви“,въпреки бичуванията и екзекуциите, и че афганистанските жени „изглеждат щастливи“, макар че нямат право на средно образование, обществени паркове, повечето професии или да се оплакват от което и да е от горните. „Какво невероятно видео, човече… трябва да посетя скоро“, коментира някой. „Искам един ден да го видя отблизо“, пише друг.

Getty Images | Туристи в Чернобил

Според данни на Booking почти 60% от пътуващите от поколение Z търсят вдъхновение за следващото си пътуване в социалните мрежи, а около 45% се водят от инфлуенсъри. Много млади хора от богати държави, които нямат опит с война, проявяват интерес към места с трагична история.

На обиколката на Бадран са италианският студент Джулио Вестура и германският софтуерен инженер Луис Гати. Последният е пътувал до Ирак, Палестина и Приднестровието. В Сирия е, защото иска да посети местата, които е гледал по новините, и да разбере по-добре страната и народа ѝ: „Ако в Германия има дебат за Сирия, вече мога да допринеса.“ 

Той не счита тъмния туризъм за безвкусен или експлоататорски  и освен това традиционните ваканции не го привличат: „Мога да отида в Италия или Испания и да пия Аперол Шприц, но това би било скучно.“

От своя страна местните водачи са благодарни за възможността „да покажем Сирия така, както сирийците искат да бъде показана“, казва Ала Саламия, който работи в Дамаск. Бадран не прави разлика между тъмни туристи и обикновени, а между туристи и пътешественици: „Туристът ще каже: Бях в Сирия, ядох в този ресторант и ходихме на парти.Но пътешественикът ще дойде, за да научи за сирийската война.“