Докладът на Драги за ЕС: Радикални реформи за 800 млрд. евро годишно
Бившият президент на ЕЦБ предлага емитирането на общи сигурни активи и допълва, че планът за декарбонизация и конкурентоспособност може да доведе до защитни търговски мерки
Икономическият растеж в Европейския съюз продължава да изостава от този в Китай и САЩ, което застрашава целите на блока за засилване на геополитическата му значимост, социалното равенство и декарбонизацията.
Това е един от основните изводи в доклада за конкурентноспосоността на ЕС, изготвен от икономиста Марио Драги, бивш министър-председател на Италия и бивш президент на Европейската централна банка по време на дълговата криза в еврозоната.
Дългоочакваният доклад, който първоначално трябваше да бъде представен през юни, предлага „нова индустриална стратегия за Европа“, в която се казва, че ерата на отворената търговия, основана на правила, е на път да отмине.
Заключенията, изготвени с помощта на служители на Европейската комисия, идват само дни преди нейният председател Урсула фон дер Лайен да определи задълженията на еврокомисарите за следващия 5-годишен мандат, отбелязва Euronews.
„ЕС трябва да се насочи към редовно емитиране на общи сигурни активи, за да се даде възможност за съвместни инвестиционни проекти между държавите членки и да се подпомогне интегрирането на капиталовите пазари“, се казва в доклада, което е стъпка към спорната идея за еврооблигации, при които държавите членки емитират колективен дълг.
ЕС вече се е насочил в тази посока с Next Generation EU – инвестиционен план за няколкостотин милиарда евро, който се появи след пандемията, но идеята породи опасения за субсидиране на по-слабите държави членки сред „пестеливите“ държави членки като Германия например.
В документа се констатира още, че амбициите на ЕС са под въпрос на фона на отслабващия ръст на производителността, който забавя цялостната икономическа експанзия в региона.
Посочват се основните предизвикателства, на които ЕС трябва да отговори чрез нова индустриална стратегия, която да включва намаляване на цените на енергията, повишаване на конкурентоспособността и засилване на инвестициите в отбраната, допълва CNBC.
Заключенията на Драги са, че Европейският съюз се нуждае от допълнително финансиране в размер на до 800 млрд. евро годишно, за да постигне основните си цели в областта на конкурентоспособността и климата.
ЕС трябва също така да се адаптира към свят, в който „зависимостите се превръщат в уязвимост и вече не може да разчита на други за своята сигурност“, се посочва в доклада, като се цитира зависимостта от Китай за критични минерали, както и за поемане на свръхкапацитета в промишлеността на блока.
„Изглежда, че ерата на отворената световна търговия, управлявана от многостранни институции, отминава“, пише Драги и поема ангажимент да координира проверката на преките чуждестранни инвестиции, предвид опасенията, че Китай изземва експертни познания, жизненоважни за европейските иновации и сигурност.
Високата степен на търговска отвореност на ЕС ще го направи уязвим, ако тенденциите към автономност на веригата за доставки се ускорят, продължава докладът.
Приблизително 40% от вноса на Европа идва от малък брой доставчици, които е трудно да бъдат заменени, а около половината от този обем произхожда от държави, с които блокът не е „стратегически свързан“.
„ЕС трябва да разработи истинска „външноикономическа политика“, която да координира преференциалните търговски споразумения и преките инвестиции с богатите на ресурси страни, създаването на запаси в критични области и създаването на индустриални партньорства за осигуряване на веригата за доставка на ключови технологии“, се посочва в доклада.
ЕС трябва да гарантира, че зависимостите няма да се увеличават, и да се стреми да „използва потенциала на местните ресурси чрез добив, рециклиране и иновации в областта на алтернативните материали“.
Други цели включват пълното прилагане на единния пазар, който включва 440 млн. потребители и 23 млн. дружества, чрез намаляване на търговските търкания.
Блокът също така се стреми да гарантира, че политиката му в областта на конкуренцията няма да се превърне в „пречка за постигането на европейските цели“, особено в технологичния сектор.
Европейската коалиция трябва също така да улесни „огромните инвестиционни нужди, невиждани от половин век в Европа“, чрез комбинация от частно финансиране и публична подкрепа. На този фон, ЕС страда от „дефицит на иновации“, който трябва да бъде преодолян чрез реформи, се посочва в доклада.
Според проучване, цитирано в документа, общият дял на инвестициите в ЕС спрямо БВП ще трябва да се увеличи с около 5% от БВП на ЕС годишно до равнища, наблюдавани за последен път през 60-те и 70-те години, за да се постигнат целите в отбраната, дигитализацията и декарбонизацията.
Що се отнася до стъпките за мобилизиране на частното финансиране, се препоръчва Европейският орган за ценни книжа и пазари да се превърне от координатор на националните регулатори в единен регулатор за всички пазари на ценни книжа в ЕС, който да може да се съсредоточи върху всеобхватни цели, подобно на Комисията по ценни книжа и фондови борси на САЩ.
Докладът беше поръчан миналата година от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която през юли беше избрана за втори петгодишен мандат и тази седмица трябва да назначи нови европейски комисари, припомня CNBC.
Драги отправя строги послания към изпълнителния орган на ЕС, като според него ЕК трябва да прояви повече „самоконтрол“ при регулирането.
„Законодателната дейност на Комисията се разраства прекомерно“, пише той и допълва, че над половината малки и средни предприятия се оплакват от бюрократични и регулаторни пречки.
Драги предлага да се ограничат правомощията на Съвета – органът, представляващ държавите членки, който често блокира реформите в ЕС.
В доклада се казва, че съществуващите договорни мерки „следва да бъдат използвани за въвеждане на гласуване с квалифицирано мнозинство във всички области на политиката на Съвета“, като се изостави системата, която позволява на отделните правителства да налагат вето върху плановете за икономическа или външна политика.
През последните месеци Унгария блокира пакет за подкрепа на Украйна в размер на 50 млрд. евро, а Естония спря реформите в областта на данъка върху добавената стойност, припомня Euronews.
Констатациите „ще предизвикат решаващ дебат за бъдещето на ЕС и еврозоната, но не е необходимо да затаявате дъх“, коментира пред CNBC Лоренцо Кодоньо, основател на Lorenzo Codogno Macro Advisors.
„Нищо няма да се случи, докато новата ЕК не започне да функционира пълноценно, а дори и след това сложната, фрагментирана и нестабилна политическа ситуация в държавите членки прави трудно получаването на политическа подкрепа за действие. Все пак, не могат да бъдат изключени някои изненади и затова политическият дебат, който ще последва, трябва да се следи внимателно“, допълни той.